На 21 август Православната църква почита паметта на Свети апостол Тадей и Свети свещеномъченик Симеон Самоковски. Свети Тадей бил един от 70-те апостоли и с името на Исус вършел чудеса. Слухът за тях достигнал до едеския княз Авгар, който искал да се излекува от проказа. Князът повикал Тадей и поразен от озаряващото го сияние, му се поклонил доземи, приел от него Светото кръщение, след което се излекувал.
Благодарен, той поискал да възнагради апостола, но Тадей отказал дарове, като само утвърдил едеската църква и продължил да проповядва. Светското име на Симеон Самоковски е Симеон Попович. Той става Самоковски митрополит през 1734 г. По време на Руско-Австро-турската война (1735-1739), той става предводител на заговор срещу османската власт. Хвърлен е в тъмница, жестоко измъчван и обесен в София на 21 август 1737 г.
Има много свидетелства за чудото, станало при обесването му – първо бесилката се счупила, после въжето се скъсало. Издъхнал, след като за трети път бил овесен на въжето. Бил оставен да виси три дни на бесилото, след което въжето отново се скъсало. Али паша забранил светецът да бъде погребан в София. Днес той е провъзгласен за покровител на град Самоков, датата на обесването му, 21 август, е обявена за ден на града.
Божият промисъл определил тялото на св. Симеон Самоковски да бъде погребано в притвора на Бельова църква „Рождество Богородично“, вляво зад вратата, където в 1994 г., при археологически разкопки, археологът Веселин Хаджиангелов открива гробната яма с част от мощите на мъченика и част от Евангелието, митрополитския жезъл, златоткана митрополитска одежда.
Няколко години по-късно мощите на светеца са положени да почиват на видно място в Бельовата църква. Бельовата църква не привлича с пищен външен вид, но този, който влезе, остава изумен от богатата стенописна украса в ярки багри с безброй библейски сцени и светци. На 200 метра зад църквата се намира аязмо, от което извира светена вода. В църковния двор се намира и чешма, изградена през 1879 г.
