След период на известно отричане Консервативната партия във Великобритания на практика призна поражението на парламентарните избори още преди да са започнали.
Когато секциите отворят в 7 ч. британско лятно (9 ч. българско) време, първият вот от пет години след смяна на трима премиери за един мандат, се очаква да сложи край на 14-годишната доминация на торите. Неизвестно е само колко голямо ще е мнозинството им; партията на премиера Риши Сунак предупреди, че отговорът вероятно е "рекордно".
След тази рязка смяна на властта обаче Великобритания ще е изключение от общия европейски и западен фон: политическият ѝ завой няма да е десен, а новото правителство ще е лявоцентристко с голям мандат и натоварено с огромни очаквания за промяна.
Какви са очакванията и залогът на днешния вот?
Неизвестното: с колко ще победят лейбъристите
Проучванията даваха разнопосочни данни, но дори през изминалата седмица нито едно не обещава на торите над 100 от 650 места в Камарата на общините. Към момента те имат 345 места; но според някои публикувани анкети броят им ще падне до 55, пише Дневник.
Прочети още
Кампанията за започващия вот изобилстваше от аналогии с недалечното минало: очаквания торите да претърпят разгром като на Уинстън Чърчил през 1945 г. или лейбъристите - победа като на Тони Блеър през 1997.
Дълбочината на поражението вероятно би била илюстрирана от риска Сунак сам да загуби депутатското си място - първият в историята действащ британски лидер с подобна съдба. Според източници на "Гардиън" той самият се опасява това да не стане.
Защо е този резултат
Ако част от очаквания успех на лейбъристите се приписва на лидера им от последните 4 години Кийр Стармър, той е свързан и със съмнения за предстоящата активност, но и - в много по-голяма степен - с проблемите на Великобритания от последните години, които няколко премиери не могат да решат.
Сунак е обвиняван и за грешки, но също така плаща цената за хаоса от времето след Брекзит. Оттогава той е петият премиер на торите - след Дейвид Камерън, Тереза Мей, Борис Джонсън и Лиз Тръс. Джонсън получи мандат в партията да смени Мей като лидер и да се справи с изпитанията пред Великобритания около "развода" с ЕС, който още не бе договорен, но макар да го направи, междувременно се забърка в скандали с нарушаване на правилата за COVID-19 и опита да разпусне парламента в своя полза.
Икономическите грешки на Лиз Тръс нанесоха на Великобритания удар, от който още се възстановява. Грешките на бившия банкер Риши Сунак за малко под две години управление, в комбинация със задълбочаващото се усещане на британците, че стандартът им за живот се срива, цените растат, както се разрастват и кризата с жилищата, и проблемите в здравната система, а и на недоволството, особено сред привържениците на торите, от неуспеха на премиер след премиер да ограничат миграцията към Великобритания.
В хода на кампанията торите се забъркаха в скандал със залози кога ще бъдат изборите, а Сунак стана лесна мишена за атака, след като реши да си тръгне рано от годишнината от десанта в Нормандия миналия месец, за да запише кампанийно интервю. Екипът му се надяваше предсрочното свикване на избори (те трябваше да са най-късно през декември тази година) да му помогне, но съдейки по прогнозите, то засега само изненада британците. Икономиката бавно се възстановява, но обнадеждаващите данни от централната банка бяха публикувани твърде късно, за да помогнат на торите.
Кой какво обещава
Лейбъристите обещават икономически растеж - който се забавя не само по времето на Сунак, а и от средата на по-миналото десетилетие - подобряване на стандартите.
Торите говорят за данъчни облекчения за самонаетите след години, в които данъчното бреме на британците се увеличаваше - властите свързваха това с комбинацията от коронавирусната криза и войната в Украйна. Той все още подкрепя плана си търсещи убежище да бъдат изпращани в Руанда за ограничаване на миграцията, одобрен през април.
Разликата в приоритетите на двете партии не е толкова голяма; лейбъристите нападат торите не заради политиките им, а заради начина, по който управляваха, и така се надяват да разширят подкрепата си далеч отвъд традиционната база вляво.
Каква е ролята на Найджъл Фараж
"Вдъхновителят" на Брекзит, Найджъл Фараж, се завърна с гръм и трясък в политиката седмици преди изборите. Предвид британската мажоритарна система, при която "победителят взема всичко", във всеки избирателен район (един район дава едно депутатско място) дори да няма 50% от вота, близо 15-17%, които се очаква да вземе Фараж, едва ли ще намерят изражение в повече от 10 места в парламента.
Същевременно Фараж изгради кампанията си на обещание рязко да ограничи миграцията и да попречи на хора, за които това не е крайно необходимо, да идват на острова. Недоволството от неуспехите на Сунак и предшествениците му в тази област със сигурност ще отнеме част от гласовете на торите и може да е решаващо за това дали печелят някои избирателни райони, включително свои "крепости", или те ще отидат при лейбъристите.
Прочети още
Въпреки това ReformUK вече успя да пострада от скандали след унизителни и обидни коментари за хора от африкански произход или от екипа на партията. Самият Фараж слиса много британци, като каза, че войната на Русия с Украйна била предизвикана от Запада.
Всъщност ReformUK дори не е пълноценна партия, а частна компания, която Фараж управлява.
Какво означава това за Европа
В хода на разговорите за Брекзит с ЕС торите бяха тласкани от Партията на Брекзит - предшественика на ReformUK на Фараж - към т.нар. твърд Брекзит, или излизане от блока без сделка или с малко ограничаващи страната сделки.
Днес, след като Джонсън и Сунак оформиха отношенията на Лондон с Брюксел, нито торите, нито лейбъристите говорят за връщане на Великобритания в ЕС.
Само либералдемократите, които няма да вземат над 10% от местата в парламента, си поставят завръщане като дългосрочна цел. Засега обаче искат връщане в общия пазар на съюза. Кийр Стармър пък като бъдещ премиер обещава предоговаряне на някои отношения с ЕС.
Политиката на Великобритания към Украйна няма да се промени (подкрепата за подобен поврат сред британците е изключително слаба според проучванията).
Кой е следващият премиер на Великобритания
Кийр Стармър вероятно не е най-стереотипният лидер в политиката, към която и без това се присъединява късно. Но коментатори изтъкват успехите му в това да издърпа към широкия център лява партия, затънала в спорни позиции и разногласия допреди четири години, преди той да я поеме, а днес, поне според едно проучване - напът да получи мнозинство, с каквото дори Тони Блеър не може да се похвали.
Стармър, на 61 години, обещава стабилност на избирателите, ако стане първият премиер на лейбъристите от 2010 г. насам.
Кариерата му започва извън политиката - като адвокат, през 1987 г., работи за активистка организация, от 2002 г. е адвокат на Короната (назначен от държавата като старши адвокат с по-висок статус). Работи като съветник за човешките права на полицейския съвет на Северна Ирландия (във важните години след Споразумението от Разпети петък), също като съветник на панела към външното министерство, работещ за отмяна на смъртното наказание из Британската общност.
Противниците му презрително говорят за него като за "левичарски лондонски адвокат". През 2008 г. обаче той оглавява Кралската прокуратура за Англия и Уелс; за работата си е удостоен с рицарско звание.
Нищо в произхода му не загатва, че някой ден ще бъде наричан сър: майка му е медицинска сестра, страдаща от хронично заболяване, баща му прави инструменти. Семейството му, бедно, в малко градче край Лондон, обаче има отношение към политиката: името, което му дават, е това на Кийр Харди - първи лидер на лейбъристите. За трудните времена той говори още в началото на кампанията си: заради тях много британци избраха да не подкрепят торите.
