„Ице, ти си голям мъж! Ти си българин! Не заспивай! Всичко е окей, към тебе тичат хора!“ – ехти глас от радиостанцията. В отговор Христо Проданов, който часове по-рано става първият българин, изкачил Еверест, промълвява може би последните си думи: „Не съм далече! Не съм далече! Аз съм…гребена.“ Само на 41 г., завинаги на върха, сред вечните хималайски ледове, през април 1984 г. остана устременият към все по-дръзки мечти, първият български алпинист, изкачил връх Еверест - Христо Проданов. „На Еверест смърт няма, има само сливане с мечтата“, казва алпинистът Людмил Янков, който между 21-22 април 84-та смайва България и света с отчаян опит да спаси от замръзване приятеля си Христо. Преди 36 години Ицо, както го наричат близките му, остава в световната история като първия човек, достигнал Еверест в тежките условия на месец април. Никой преди него не е преодолявал без кислород най-трудния западен склон,

 известен още като Жестокия път

Людмата, както го наричат близките, изминава за рекордно кратко време денивелация от 1330 м в „Зоната на смъртта“ под Покрива на света и стига най-близко до загиващия Проданов. За съжаление открива единствено раницата и стъпките му в снега... Приятелят му е заспал завинаги в прегръдката на снега и своята мечта, твърде близо до звездите... На 24 февруари 1943 г. в родния град на Васил Левски – Карлово, в дома на Иван и Иванка Проданови се ражда синът им Христо. Той е третото дете в семейството след брат си Продан и сестра си Мария. Тежко и изпълнено с лишения детство бележи житейския път на слабичкия, дори недохранен Христо, чиято дневна дажба като пеленаче се равнява на половин литър мляко от кравата на щедри съграждани. Семейството обитава стара, порутена къща, строена още през турско време, а родителите

трудно осигуряват препитание

като наемни работници. Освен нищетата и мизерията, преди края на войната семейство Проданови понася още по-жесток удар, след като бащата Иван напуска дома. Според сведенията на биографа и личен приятел на Проданов, Христо Георгиев, бащата се връща в родния си Сопот. Там той припечелва като клисар, едва свързвайки двата края, отдава живота си на друга жена и никога повече не търси нито контакт, нито каквато и да е близост с по-малкия си син.

„Христо остава сам с майка си, брат си и сестра си, а трудностите пред тях не намаляват. Майка му работи като тъкачка, а впоследствие и като чистачка в текстилна фабрика „Червена звезда“, откъдето осигуряват на семейството ново жилище – скромна стаичка в местно общежитие, с общ външен нужник и постоянно текучество на различни обитатели в съседство“, описва трудното детство и нелеката съдба на първия българин, изкачил Еверест – Христо Проданов, историкът и планинар по душа Димитър Димитров в новата книга „По пътя към върха. Историята на Христо Проданов“.. „По пътя към върха...“ е книга за достойнството и морала,

 за смелостта и саможертвата

 

упоритостта и силната воля. Качества, които са важни не само в алпинизма, но и в живота на всеки човек. В центъра на историята е поставена изпълнената с трудности житейска съдба на алпиниста, изминал пътя от порутената родна къща в Карлово до перлата в хималайската корона – връх Еверест. Постижението на Проданов от 1984 г. е още по-впечатляващо и заради обстоятелствата – алпинистът тръгва да изкачва най-високия връх през април, с което става първият човек, постигнал това в света. Температурата е минус 40 градуса по Целзий, Проданов няма кислородна маска и се движи по най-опасния планински склон, известен като Жестокия път. Той захвърля всичко, за да достигне върха, включително резервните си ръкавици, термоса и ледокопа.

Изтощителното изкачване към върха е продължило повече от 12 часа.

 На самия връх българинът остава 33 мин.

 

На колегите си в базовия лагер съобщава по радиостанцията, че на върха няма нищо - само една малка пирамида от четири съветски кислородни бутилки и съветското знаме. Взима малко парченце от знамето и започва слизането по същия маршрут. Покорил заветния осемхилядник, Проданов умира на 22 април на над 8200 метра надморска височина, на път към базовия лагер, след близо 40 часа без кислород, храна и подслон, но изпълнил най-голямата си мечта...