Това, което е станало в Изюм, не е никаква „втора Буча“. Това е втори сталинизъм или второ Гестапо. Само на тези места са извършвани изтезанията, приложени към украинските цивилни в Изюм в наши дни. „Телефон“, „телефон“, повтарят двама мъже от Изюм. Какъв телефон, след като ги питат друго – дали са били измъчвани от руската армия. Оказва се, че това е името на едно изтезание, с което се пуска ток по тялото. Наричат го така, защото жиците се захващат за малко динамо, което се задейства ръчно, с кръгови движения, като за ръчката на прастарите телефони. Максим е жител на украинския Изюм, арестуван от руската армия и оцелял. Бил е в онази стая в полицията, където руските войници са измъчвали арестантите. Описва това, което е видял –
остри предмети с назъбени краища, обикновени палки и „телефона“.
Показва къде са свързвани жиците – за гениталиите. Казва, че него самия не са го „били“, з
а разлика от другите, които са били налагани по петите, пише "Свободна Европа".
Максим говори пред украинския „Телеграф“. Друг мъж разказва същото пред телевизия Current Time. Третият разказ идва от началника на украинската полиция Игор Клименко: „Видяхме следи от оголени жици по дланите на хора“, казва той. Говори за десетина килии за изтезания, открити на територията на цялата Харковска област.
Превземането на Изюм
Изюм беше окупиран от руските войски още в началото на март. Бил е изолиран като Мариупол – без интернет и без телефони. Хората са живели в мазетата, без достъп до храна, вода, лекарства и информация. В събота, 10 септември, руската армия го напусна презглава, изоставяйки оръжието си на място.
Кореспондентка на Current Time, влязла в Изюм почти веднага след като украинците освобождават града, цитира възрастна жена, която я пита: още ли ви бомбардират в Киев?
Киев беше бомбардиран в самото начало на войната, когато жената е загубила връзка с новините и с външния свят. Но днес в Киев вече се връща Макдоналдс, а в Изюм тепърва се изправят срещу масови гробове. Изразът не е съвсем точен, защото не става дума за обща яма, а за над 440 отделни гробове в гората. Има и друго място, където са открити 17 украински военни. Предполага се, че това не е всичко. Масови гробове в точния смисъл на думата вече бяха открити в Мариупол, Буча, Ирпен и на други места
, от които руската армия беше принудена да се изтегли.
Различното в случая „Изюм“
„След като видяхме Буча, разбрахме, че и у нас, в Харковска област, ще се открие нещо подобно“, казва журналистката Юлия Бойко, която е прекарала последните 6 месеца в ежедневно обстрелвания Харков.
Путин е знаел, че в Харковска област ще бъдат открити „десетки Бучи“, смята журналистът Михаил Фишман от телевизия Дождь („Дъжд“). Само че Изюм не е Буча, казва той. За него вярното сравнение е това с Мариупол. В Буча имаше тела на „просто“ застреляни хора, изоставени там, където са били убити – на асфалта или в дворовете. Докато в Изюм някои от ексхумираните тела са със следи от мъчения, а в освободените украински градове са открити стаи за изтезания с изоставените там инструменти. На стените в килиите са заварени издълбани чертички, които посочват броя дни, прекарани там. На една стена е изписана с остър предмет молитвата „Отче наш“. Всичко това превръща града в нещо различно от видяното досега в Украйна. Ключът към разбирането му е в изтезанията, а не в масовите гробове.
Хитлер, Сталин, Путин
Изтезанията, прилагани от Гестапо в Хитлерова Германия и от съветската тайна полиция НКВД от времето на Сталин, са описани в подробности в историческата литература. Но в случая е по-адекватно сравнението със съветския опит, а не с германския. Особеното в него е, че изтезанията се прилагат масово, докато Сталин е жив (1953), а после използването им прогресивно намалява, докато практически не изчезва по времето на Горбачов и Елцин (1985-1999). Идването на власт на Путин връща явлението, с което се свързва Сталиновия период. Най-яркият пример е Сергей Магнитски, починал след мъчения в ареста и дал име на прочутия американски глобален закон.
Независимото руско издание The Insider публикува цяла енциклопедия на изтезанията, която прилага режимът на Путин. Тя е илюстрирана от Олег Навални, брат на опозиционера Алексей Навални. Историчката Ирина Шчербакова, шеф на образователните програми на „Мемориал“, твърди, че това,
което се вижда в Изюм, не трябва да се смята за изненада.
Тя е убедена, че войниците, извършили изтезанията, са взели пример от публичната демонстрация на насилие от страна на руските власти: „Днес всички знаят, че в [руската] полиция бият и изтезават, виждат как полицията влачи по улицата млади момичета и възрастни хора, а после ги бие по главите и ги рита“ Според нея това е умишлено създаване на навици към насилието като към нещо обикновено. Тя добавя и друго – „днес е много по-лошо, отколкото през 70-те, [по времето на Брежнев], защото тогава нямаше масово физическо насилие и нямаше демонстрация на това насилие. [През 70-те] имаше арести на дисиденти, пребивани зад стените на милицията, но нищо не се случваше пред очите на хората, за разлика от сега“.
