Всички знаем, че някъде в необятния Космос се рее вълшебният глас на Валя Балканска, разнасящ българския език чрез омагьосващите звуци на „Излел е Дельо хайдутин“. Но дали знаем, че из съзвездията има небесни тела, които носят български имена и които ще продължат да ги носят дълго след като нас и децата ни ни няма. Астероиди се казват Габрово, Пловдив и Шумен, лунна планина носи името Хемус, марсански кратер е наречен Дулово.
Кои са другите и чия е заслугата за тях?
На звездното дружество А79 България дължи най-новите, а може би и най-българските космически имена. Това са астероидите „Васил Левски”, чието название официално бе потвърдено от Международния астрономически съюз (IAU) през 2009 г., и „Христо Ботев”, утвърден година по-късно, последван от астероида „Хан Аспарух”, пише сп. „Обекти“. А първите български имена в Космоса се появяват като подарък от страна на съветски астрономи, разбира се, не без участието на съответните институции за вечна и нерушима дружба. През 1970 г. руската астрономка Тамара Смирнова открива планетката 2575, която е наречена България. На същата изследователка дължим и „2371 (Георги) Димитров”, открита на 2.11.1975 г. Тамара Михайловна е много плодовит ловец на астероиди, тя е открила 135 малки планети и една комета през кариерата си. Смирнова работи заедно с Николай Степанович Чьорних (537 открития), на когото пък дължим няколко други български имена в Космоса. Именно той
открива астероида Габрово,
който получава името си по доста забавен начин. Малката планета е засечена на 1 април 1976 г. И руският астроном не намира по-добър вариант за отбелязване на Деня на шегата от това да даде на космическата скала името на нашия град с характерна репутация. Когато през 1981 г. IAU утвърждава името на планетоида, общинските власти на (земния) Габрово обявяват, че ще дадат почетно гражданство на първия човек, стъпил на габровска земя в астероидния пояс. 15-километровата скала прави една обиколка около Слънцето за пет земни години. Едва ли е нарочно, но следващият «български» астероид на Н. Чьорних е много «близо» до Габрово. Шипка е открит на 9.07.1978 г. и е наречен на върха, отбраняван яростно от българи и руснаци през Руско-турската освободителна война – и явно в чест на 100-годишнината от нейния успешен завършек. През 2010 г. България се прости с проф. Владимир Шкодров, голям български астроном, откривател на няколко малки планети. Неговото име носи астероидът „4364 Шкодров», открит от Хелин и Бъс от Паломарската обсерватория в САЩ, пише Петър Кънев. Двамата американци работят дълги години с екипа Шкодров - Виолета Иванова, затова когато на 7.11.1978 г. откриват два астероида за една нощ, ги наричат на своите български колеги.
Номерът на планетата «Иванова» е 4365
От 1981 г. започва работа НАО «Рожен». Под ръководството на проф. Шкодров и ст.н.с. Иванова там започват редовни наблюдения на телата от Слънчевата система. Българските учени откриват над 100 малки планети, като някои от тях носят и български имена. Сред първите открития, направени от «Рожен», е астероидът «Атанасов» (Atanasoff), «уловен» на 28.09.1983 г. от Хелин, Шкодров, Иванова, Георгиева. Българо-американският екип нарича малката планета на Джон Атанасов, създател на първия компютър. През същата година американецът с български корен става и член на БАН. Бившият шеф на академията Иван Юхновски също е удостоен с наречено на него небесно тяло. Още два астероида носят имена на български градове. През 1986 г. от НАО „Рожен” е открит астероидът Пловдив. Негови кръстници са белгиецът Ерик Валтер Елст и Виолета Иванова. Донякъде свързано с това откритие е и името на астероида Сигин. Той е наречен така от Елст на дъщеря му, защото „проявила жив интерес към астрономията и (геройски) придружила баща си в командировката до България.”
Астероидът Шумен е открит през 1988 г.,
но името му е утвърдено едва преди няколко години. Небесното тяло се движи между орбитите на Марс и Юпитер и е открито от проф. Шкодров и д-р Иванова. Двамата учени го наричат Шумен заради старата и богата история на града. Десетилетия наред проф. Шкодров преподава в местния университет “Епископ Константин Преславски” и известно време е негов ректор. Д-р Иванова е родена в близкия град Плиска и е учила в Шумен. Университетско е името на малката планета «Климент Охридски», открита от роженския екип на 20 септември 1987 г. и назована в чест на едновековния юбилей на Софийския университет. В аналите на Международния астрономически съюз тя е обозначена като наречена на «Климент Охридски, един от първите български философи (от македонски произход), ученик на Кирил и Методий». А самите свети братя, създали славянската азбука, имат своето парче скала в Космоса пак благодарение на Николай Чьорних. «4891 Блага» (Димитрова) е открит на 4.04.1984 г. отново от Шкодров и Иванова. Д-р Виолета Иванова открива и астероида Гергана. Друг «български» астероид е и «Тониванов». Наречен е на младия български учен Тонислав Иванов, който разработва «зрение» за космическите апарати на NASA. Името му е дадено на скалата с номер 18991, защото Тонислав печели награда на голям научно-технически конкурс за ученици. Освен като названия на цели небесни тела, редица български имена са използвани и като обозначения за планини, реки и кратери на планети и спътници.
От 1961 г. името Хемус
каквото е древното название на Стара планина, носи 560-километровата планинска верига до Морето на спокойствието, което е от видимата страна на Луната. Хемус се нарича и планина на Юпитеровия спътник Йо, който е кръстен на една от многобройните възлюблени на Зевс. На същото небесно тяло се намира и кратерът Дажбог, наречен на древнославянския бог на Слънцето. Пак там е и Дунав, но не като река, а като плато (а има и малка планета Данубия, открита през 1930 г. от съветски астроном). Около най-голямата планета в Слънчевата система кръжи и спътникът Европа, където съвсем естествено се вписва и едно тъмно петно, наречено Тракия. Любопитното е, че голяма част от космическите названия с български корен обозначават черти от релефа на смятаната за „най-адска” планета в системата – Венера. Над образуванията с български имена непрекъснато се леят дъждове от сярна киселина при температури над 200 градуса. На планетата с името на богинята на любовта се намира хребетът Дудумица, наречен на българско божество на дъждовете. Недалеч оттам е скалният лабиринт Радуница - по името на древнославянската богиня на душите на покойниците.
200 км е дълга Самодивската планина на Венера
западно от която е възвишението Живана, кръстено на славянската богиня на живота. Цялата южна полярна област на Венера носи името на „богинята” Лада. Кавичките са заради двойната митологичност на това божество – то е измислено от романтично настроени славянофили преди само два века, а древните племена от Родопите до Арктика не са и чували за него. Но след половин век преклонение на милиони шофьори пред железния идол, изработван в руския град Толиати, по метода на Тери Пратчет от „Малки богове” „Лада” (автомобилът) несъмнено се е сдобила с някаква божественост.
Неизвестно на коя Радка е кръстен 10,5-километров кратер, както и събратът му от 12,5 км, който се нарича Здравка. В южното полукълбо на Венера има и кратер с циганското име Земфира. Вака (или Въка, а може би Въчка) е още един венериански кратер, за който е записано, че носи българско име. Изобилието от славянски митологични имена по втората планета в Слънчевата система не е случайно. До края на 80-те години съветските планетолози бяха лидери в опознаването на Венера благодарение на радарните карти, съставяни по данни от едноименните междупланетни станции. Актрисата Адриана Будевска е първата и единствена засега българска историческа личност, увековечена с кратер на Венера. Диаметърът му е 18 км и се намира близо до местния екватор.
На Марс също има български имена
Кратерът Дулово е в полите на планината Либия. Редица долини са наречени на български реки – като долината на марсианската Арда (186 км), която пресича марсианския Гринуич. Много от реките ни са на Марс с гръцките си имена – пак по митологични причини. Такава например е долината на Нестус (Места). Още по-внушителната 317-километрова долина на Хеброс (Марица) се намира в северното полукълбо на Марс. За по-сигурно друга долина на Червената планета е назована Еврос. А Марица се нарича кратер на повърхността на астероида Матилда. Но той не носи името на реката. Всъщност кратерът трябва да се нарича Марбас, защото е наречен на въгледобивния район. Такъв е принципът на наименуване на повърхностните особености на Матилда – защото 50-километровият астероид е съставен от въглерод и е черен като буца кюмюр.
Едно по-ново българско име в Космоса е Орфей, на когото е кръстен един от кратерите на астероида Ерос.
