След като броят на мигрантите в Харманли е минал 3,000 души, храната им се носи в баки, тъй като столовата не може да ги побере
Панайот Ангарев
„Защо питате? Терористична заплаха ли има?" - въпросът на възрастната жена от елховското с. Бояново изглежда странен, но всъщност доста логичен на фона на истерията около изграждането на нов бежански център край селото. През последната седмица стана ясно, че бившето ракетно поделение край Бояново е мястото, избрано от МВР за нов затворен център, ако има наплив от мигранти. Правителството отне имота от МО и го даде на областния управител на Ямбол, който трябва да организира изграждането на центъра.
Всъщност питахме жената от Бояново: „Как да намерим кмета?", но реакцията й е показателна за страховете, които постепенно нарастват в Югоизточна България заради високия ръст на мигрантите. В района вече има две поделения на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) - в Пъстрогор и в Харманли, и един специализиран дом на дирекция „Миграция" на МВР в Любимец. Всички са препълнени.
63-годишният кмет Кръстьо Драганов обаче е на другия полюс по отношение на лагера и видимо се е примирил с него. „След като МС взе решение за прехвърляне на имот, ми стана ясно, че всичко вече е решено. Скоро имахме среща и при областния управител, където имаше представители на ДАНС. Те обясниха всичко и съм по-спокоен", разказва Драганов. Той си припомня славното минало на селото: преди да се закрие поделението, в него са живеели 3,600 души - основно военни и техните семейства. В него са били ракетните комплекси, които са били насочени към Турция. След решението поделението да се закрие и всичко да бъде преместено в Казанлък постепенно хората напускат селото.
В момента в него живеят 700 души, повечето са възрастни. Младите са предимно роми, но според Драганов са култивирани. И едните, и другите обаче се притеснени от плановете на правителството. Първите, за да не се увеличи престъпността, а вторите - да не ги лишат от социални помощи заради мигрантите.
Ракетното поделение много прилича на това в Харманли през 2013 г., преди да започне да се инвестира в него. Порутени сгради, паднали покриви, скъсани огради са първото нещо, което виждаш, като приближиш портала. Следващото са кучето Бойко и охраната от военната фирма МОБА. Гардовете живеят в една стая. Те са събрали по 30 лв., за да я пригодят за живеене. Няма вода и ток, а ползват електроенергия от слънчева батерия. В селото ще бъдат инсталирани камери за наблюдение, ще бъдат ремонтирани пътищата и мостът, който е пред срутване. Малка компенсация за мигрантите, които ще им заселят.
Ако някъде има проблеми, свързани с мигрантите, това е в самите бежански центрове. След масов бой в Харманли преди 2 седмици между афганистанци, иракчани и сирийци се наложи близо 1,100-те афганистанци да бъдат настанени в отделни сгради, които в момента се охраняват от жандармерия. Повечето от тях са на възраст между 13 и 21 години и са икономически мигранти, затова няма да получат бежански статут, колкото и да настояват. Настанените в Харманли ще останат там, докато започне да действа механизмът за връщането им в Афганистан. Затова и една част от центъра постепенно ще бъде превърната в затворен тип. С ограда с бодлива тел ще бъдат отделени сградите на бившите спални помещения, където сега са настанени иракски и сирийски семейства. Именно те имат проблеми с афганистанците.
„Много крадат и са невъзпитани", разказва 27-годишният Ари Рахмади. Той живее от една година в лагера в Харманли с жена си, която е бременна, и малката си дъщеря. По образование е зъболекар, говори перфектен английски език и иска да остане в България, за да работи. Той е дошъл от Иракски Кюрдистан и засега няма шанс да получи международна закрила. Негласно е правилото, че граждани от Ирак и Афганистан няма да получат статут. Само тези от Сирия, които наистина бягат от война. Другите му оплаквания са от храната, която според него не достигала, и от лошо медицинско обслужване. Според него, ако мигрант няма специална зелена карта, не може да си купи лекарства. А малката му дъщеря е с възпалено гърло. Не е ясно каква карта има предвид, при положение че в аптеката се купуват свободно всички лекарства без рецепта.
Съвсем друга картина описва 23-годишният Фархад Зебер от Сирия, който пазарува от близката бакалия. Той живее от 3 години в Харманли. Използвал е времето, за да научи български. Разполага с бежански статут, който му позволява да пътува. Вече има резервирани самолетни билети до Париж. Те са купени от чичо му и брат му, които са в Германия. Според него няма нито проблем с храната, нито с медицинското осигуряване. Той не крие, че се чувства добре в България. Не споделя оплакванията на Рахмади.
Сирийските и арабските семейства са настанени в бившите спални помещения на казармите. Повечето от тях не знаят, че преди три години сградите, в които спят, са били без покрив, без прозорци и напълно изоставени. Днес те са санирани, имат алуминиева дограма и всичко вътре е ремонтирано. Проблемът е, че никой не пази нужната хигиена. Работещите в бежанския център го обясняват с порядките на чужденците, но не са склонни да ги оправдават за това. „Там живеят стотици души, ако те сами не си чистят, няма кой", обясняват служителите.
Иракчаните обаче бързат да се оплачат, че е мръсно. Дават за пример купищата мръсни матраци, които са струпали в една от неизползваните тоалетни. Пропускат обаче да разкажат как са се изцапали иначе новите матраци. Оказва се, че през лятото са ги изваждали на плаца и са си почивали върху тях. Същата ситуация е и с тоалетните. Повечето нови врати са с пробити дупки, а част от мивките са счупени, защото мигрантите си качват краката, за да ги измият в тях.
Странно е, че повечето деца ходят без обувки при почти минусови температури, затова и боледуват доста. Но никой не може да си обясни защо чужденците отказват да ходят с обувки.
Според работещите в кухнята служители няма проблеми с недостиг на храна, а с дисциплината. Някои от хората вземали по два пъти от храната, която се доставя в специални баки до спалните помещения. Според и. д. директора на центъра в Харманли Димитър Захариев се е наложило да въведат специална система за преброяване на получилите храна, за да не вземат повече от един път. Храната се носи в баки заради големия брой мигранти, които не може да бъдат поети в ремонтирания стол.
Преди 3 години тази сграда беше недовършена и само с тухли. Днес е модерна кухня и столова. Храната се подготвя от 7 души, които са наети от бюрото по труда. Те работят от ранни зори и не крият, че често са обидени от отношението на чужденците към тях. „Всяка вечер ние вадим от фризера 600 кг месо, което на другия ден трябва да разфасоваме и да сготвим. Задължително на обяд им даваме храна с 200 г месо. Представете си, когато трябва да им дадем риба. Как се чистят 600 кг риба?", питат работниците в кухнята. Те логично задават въпроса колко възрастни хора в България могат да се хранят по три пъти на ден, като задължително има месо на обяд. В същото време част от миграните не харесвали храната и я хвърляли или закачали жените, които я носят - явно не оценяват какво прави за тях българската държава.
Всички тези проблеми обаче са напълно логични, когато става дума за над 3,100 души на едно място, които имат различна култура, образование и възпитание. Факт е, че битовото подобрение в лагера за последните 3 години е радикално. Освен ремонтираните сгради няма и помен от временното селище от фургони, където се настаняваха първоначално бежанците. Сега поляната е празна и чака нови 52 фургона, които ще бъдат поставени временно там. Ако се наложи, те ще бъдат преместени в центъра в Бояново. Отделно в Харманли е изградено друго селище от 63 фургона за 400 души, което засега стои празно. То ще бъде използвано само ако има рязко увеличение на мигрантския поток, обяснява Димитър Захариев. Предстои да бъде създаден и нов център за приемане и регистрация на мигрантите.
Цялата информация за всичко направено, включително и по отношение на сигурността, е била разказана на среща с жителите на Харманли. Подобно на жителите на с. Бояново и те са били притеснени от мигрантите. След срещата благодарили за информацията и заявили, че вече са по-спокойни за сигурността си. Нещо, което засега никой не прави в с. Бояново, където темата за мигрантите и страховете от тях тепърва ще се използва политически. Нищо че лагерът и работните места в него са шанс да се вдъхне отново живот на пустото поделение и обезлюденото село.
