Почина Михаил Горбачов, човекът, който промени хода на историята. Харесван повече на Запад, отколкото в Русия. Той доведе до разпада на СССР, сложи точка на Варшавския договор, оттегли контрола на Москва върху Източна Европа, изведе съветските войски от Афганистан, освободи пресата от държавен контрол, отключи пазарната икономика. Михаил Горбачов е роден през 1931 г. в село с около 5000 жители в Северен Кавказ. Майка му е украинка, а баща му – руснак. Малкият Михаил преживява германска окупация на селото си, докато баща му е на фронта. Той едновременно учи и работи в колхоза на дядо си. На 21 г. става член на комунистическата партия. По това време вече учи право в Москва. В трети курс се запознава със студентката по философия Раиса, за която по-късно се жени и не се разделят до смъртта й през 1999 г.
След завършването си Горбачов работи само няколко дни по специалността и я заменя с партийна работа. Повече никога не се връща към правото. Има късмет с историческата епоха, в която започва партийната си кариера – тече 1956 година и официална Москва публично се отказва от сталинизма, реабилитира репресираните, осъжда култа към личността.
Това е периодът, в който СССР се ръководи от Никита Хрушчов. Той влиза в историята с израза „размразяване“ (Оттепель).
През 1956 г., на самия гребен на вълната на десталинизацията, Михаил Горбачов става първи секретар на градския комитет на комсомола в родния си край – Ставропол. През 1961 г. вече е първи секретар и на целия район и делегат на партийния конгрес. Това е и времето, в което го забелязват в Москва – той е едва 30-годишен,
твърде млад
за обичайната възраст на делегатите, когато „истинските болшевики“ от времето на октомврийския преврат имат превес в партийните събития. А те са на доста повече от 65 години. Голямата година за него е 1973 г., когато става кандидат-член на Политбюро – ръководният орган на партията. Тогава е на 42, а страната му е вече друга – от няколко години начело е Леонид Брежнев, който спира глътката въздух, осигурена от Хрушчов, и дава име на най-дългия период в съветската история след този на Сталин – нарича се „Брежневски застой“ и продължава общо 16 години.
Това е времето на „тихите“ репресии, режисираните процеси срещу интелигенцията, усиленото изселване на дисидентите, потискането на всякаква иновативна форма в културата, нападението над Афганистан, където съветските войски ще останат 10 години. Това е и времето на невидимия за публиката разкол вътре в Политбюро. Менторите на младия Горбачов тогава са хората от групата, която е против клана на Брежнев. Той става член на Политбюро през есента на 1981 г. До смъртта на Брежнев остава година. Горбачов е на 50. След две смени начело на СССР той оглавява комунистическата партия, а с това и страната. Това става през март 1985 г.
Промените в СССР
започват почти незабавно и месеци преди Горбачов официално да въведе думата гласност (1986). Две години по-късно тя вече се пише с главна буква и означава периода на отмяна на цензурата.
Първата видима промяна е в медиите. В тях вече може да се прочете много повече от партийни лозунги, а след година-две изчезват и самите лозунги. През 1986 г. абонаментите за редица издания отбелязват троен скок, в някои случаи до над 4 милиона екземпляра. Литературните списания не смогват да отпечатват всичко, което до предния ден е било заключено в чекмеджетата. За първи път излизат трите основни книги за лагерите: „Архипелаг ГУЛАГ“ на Солженицин, „Колимските разкази“ на Варлам Шаламов, „Тежък маршрут“ на Евгения Гинзбург. Но тази свобода на словото все още е доста частична. Когато през 1986 г. гръмва аварията в Чернобил, цензурата сработва почти постарому и информацията се набавя от чуждестранни медии. Години по-късно Горбачов е обвиняван в това, че е „отпуснал юздите“ на медиите, оставяйки реформата на икономиката за после. И че с това е сгрешил, защото е тласнал една непригодена за свободната икономика страна по пътя на промяна, невъзможна без демонтиране на плановото стопанство и държавния контрол над всичко. Горбачов идва официално на власт и с още едно послание: за
нуждата от „ускорение“
Така нарича процеса, който според него трябва да започне в едно социалистическо общество – с компютризация, автоматизация, борба с корупцията, раздаване на жилища за социално слабите. През 1986 г. той прави още една стъпка - позволява на хората да създават малки частни фирми за първи път от близо седем десетилетия. Валутната търговия е вече възможна. През 1987 г. Горбачов лансира и последния термин на времето: Перестройка. Тя върви с думата демократизация, но и с понятието „социалистическо общество“.
Прочети още
За западните общества това е образът, с който е запомнен последният съветски лидер. През декември 1987 г. Рейгън и Горбачов подписват безсрочен договор за ликвидирането на ракетите със среден обсег на действие. През 1988 г. президентът Рейгън казва, че вече не смята СССР за „Империя на злото“, както я е наричал по-рано. През 1988 и 1989 г. СССР извежда войските си от Афганистан. Най-видимият резултат от управлението на Горбачов е
падането на Берлинската стена
през ноември 1989 г., последвано от свалянето на диктатурите в България, Румъния и Чехословакия. Режимите падат, защото са съборени отвътре, но са подети от хората на улиците, удивени от това, че никой не ги арестува. Но преди зрелищното срутване на самата стена има и други промени, които загатват, че краят на комунизма е близо. Това е премахването на укрепленията по границата между Унгария и Австрия през май 1989 г. и съставянето на правителството на „Солидарност“ в Полша през август 1989 г. Два факта, които в съвсем недалечното минало са водили до окупация от войските на Варшавския договор – военна организация начело с Москва, която обединява армиите на комунистическите държави. Под ръководството на Горбачов тя е премахната през юни 1991 г. Новият курс на държавата струва на Горбачов един опит за военен преврат – през август 1991 г., когато противостоящите му и ретроградни членове на партийното ръководство изкарват танкове на улицата. Това става след много опити на републиките в състава на СССР да получат независимост. В някои от тях Москва изпраща войски за потушаване на конфликта, но духът е вече изпуснат от бутилката. През декември 1991 г. се разпада и самият СССР – държавата, на която се крепи комунистическото движение в Европа и света.
