Страховитият мегалодон е господствал в океаните на Земята отпреди 22 милиона години и е изчезнал преди около 3 милиона години. Това е колосална акула, над три пъти по-голяма от най-едрите съвременни бели акули, която се е хранела с китове. Парадоксално обаче е, че именно белите акули са възможната причина за изчезването на чудовищния мегалодон. Учените смятат, че двата вида са съществували заедно във времето и това неочаквано се е оказало фатално за много по-силния хищник. Бялата акула е жертва за мегалодона, но тя го е победила в еволюционната конкуренция вероятно по друг, изтощителен начин – чрез лишаване от храна. Намаляващите популации от китове вероятно са довели до изчезването на огромното чудовище преди около 3 милиона години след конкуренцията с по-дребния, но по-гъвкав по отношение на храната хищник.
„Друг фактор за изчезването на чудовищата може би са екологичните промени, като тези в морското равнище преди три милиона години“, предполагат учените. По принцип причината за изчезването на мегалодона
остава научна мистерия
Последното проучване по въпроса като че ли хвърля повече светлина. Специалистите са сравнили изотопите на цинка в зъби от древната акула и от съвременната бяла акула, за да определят каква е била диетата на изчезналия вид. Химическите следи в зъбите на мегалодона и белите акули показват, че и двата вида някога са били в еднакви позиции в хранителната мрежа и са се конкурирали за храната. Тя се състояла от китове, делфини и други китообразни. „Това е част от пъзела от доказателства, че е имало съревнование за храна между съвременните бели акули и мегалодоните за водните хранителни ресурси по времето, когато са съществували успоредно“, казва проф. Томас Тъткин от университета „Йохан Гутеинберг“ в Майнц, Германия, който ръководи проучването.
Все пак учените остават предпазливи по отношение на крайния извод. В коментар на проучването, излязло в Nature Communications, Каталина Пимиенто от университета в Суонси каза, че са нужни още изследвания по темата какво се е случило с мегалодона. По думите й изчезването му е изучавано от много различни ъгли и са предлагани множество причини. „Загадката какво е ял мегалодонът и до каква степен се е съревновавал с другите акули, остава“ - смята тя. Акулата мегалодон (Otodus megalodon) е господствала в океаните и моретата в продължение на 19 милиони години. Чудовищният хищник е достигал
дължина от около 18 метра
(голямата бяла акула – средно около 5-6) и тегло от 60 тона.
Той влезе в новините относително наскоро, след като 6-годишно дете намери зъб от гигантска праисторическа риба в Съфолк. Сами Шелтън откри 10-сантиметровия зъб по време на крайбрежна разходка. Именно заради зъбите си чудовището е получило името си - „мегалодон“ на гръцки значи „голям зъб“. Най-едрите образци от зъби достигат 17 см.
Наистина ли е изчезнал?
С мегалодона е свързана и една от най-разпространените теории на криптозоолозите. Някои смятат, че страшилището не е изчезнало и от време на време се появява, всявайки ужас сред очевидците. Масло в огъня наля и един зъб на мегалодон, намерен в седимент на възраст само 10 000 години. Има и редица необясними свидетелства за нападения и срещи с огромна акула, по-голяма и от 9-метровата бяла акула, наречена „Подводницата“. Има свидетелства за китове с рани, нанесени от гигантско чудовище – такива, каквото белите акули не могат да причинят. На снимка, направена от подводница на нацистка Германия, се вижда над водата гръбната перка на страшилище, което би трябвало да е дълго около 18 метра.
