На 15 август по стара българска традиция се празнува Голяма Богородица или Успение Богородично, Успение на Пресвета Богородица. Отбелязва се краят и на Богородичните пости, като се разрешава яденето на риба. На този ден освен имениците, празнуват и жените, които се молят на светицата да благослови семействата им и да дава здраве на децата им. Бездетните принасят курбан с молба за майчинство. На този ден не се работи както у дома, така и на полето. Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, честван еднакво и от православни, католици и от други християнски деноминации. Стотици вярващи се покланят пред иконата на Божията майка, за да измолят здраве. Този ден е посветен на смъртта на Божията майка или на успението й. Според преданието на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото й тяло. Голяма Богородица е един от 12-те най-големи християнски празници. Това е денят, в който се почита Светата Майка - покровителка на майчинството, жените и семейното огнище. Успение Богородично е патронният празник на два от най-големите български манастири – Троянския и Бачковския. Всяка година на 15 август, след светата литургия, в Троянската обител се извършва литийно шествие с чудотворната икона на „Пресвета Богородица Троеручица“, която се пази в главния манастирски храм. Носят я до мястото, където според преданието иконата, носена от Света гора за Влашко (дн. Румъния), дала знак, че трябва да остане в Троянския манастир. В този ден морската ни столица Варна също отбелязва своя празник. Стотици поклонници искат се докоснат до иконата и да се помолят за спасение пред Божията майка. Според Светото писание това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуска земния живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта Архангел Гавраил й съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното й желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни след това сам Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Литийно шествие с чудотворната икона на Света Богородица тръгва от Катедралата във Варна. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата й. Светата майка била възкръснала. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица. На този ден се правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Стари поверия съветват в този ден да се избягва пипането на всичко, което е червено, за да не стават ялови младите булки. Вярва се, че Богородица помага на бездетни жени да се сдобият с рожба. Затова на празника Успение Богородично младите булки и невестите без деца носят дарове в църквата – свещи, кърпи, престилки, чорапи, цветя, и ги поставят под иконата на светицата. В някои райони Голяма Богородица е денят на който се берат първите плодове от бостана или от лозето, освещават се в храма и след това се раздават – едва след това може да се ядат и от семейството, което ги отглежда. В селищата, където на този ден за първи път от кошерите се вади от новият мед, както другаде това става на празника на св. Прокопий, има обичай той да се дарява за нуждите на храма – вярва се, че който подари повече мед, пчелите му ще се роят повече и кошерите му ще бъдат повече пълни с мед. В тези райони Пресвета Богородица се почита и като покровителка на пчеларите, защото според народните предания също някога била пчеларка. В Странджанско е спазвана забрана жени в менструален цикъл или родилки до 40 ден да се черкуват на този празник и те не раздават за здраве. В районите, където е било развито животновъдството, според старата традиция на Голяма Богородица стопанките правят и по един хляб, подобно на този на Власовден, който раздават за здравето на едрия добитък - волове, крави, биволи. На този ден празнуват всички, които носят името Мария, Mариaнa, Mариянa, Mариo, Деспинa.