Мощно торнадо разруши Джоплин в Мисури
Екип на BG VOICE
2011 г. ще остане в историята с надежди за промени и несбъднати мечти. Това бе година на протести и на разочарования. Тя се оказа и с много рекорди, които, за съжаление, са свързани и с много страдание. Но също и с обрати, каквито преди не сме и помисляли, че са възможни. От сърцето на капитализма - САЩ, където хората започнаха протести срещу капитализма, през Арабския свят, преобърнат от народните революции, та чак до консервативна Британия, където кралското семейство се сдоби с принцеса, която не е от благородно потекло. Ако обаче има една дума, с която 2011 може да бъде характеризирана, това е „криза".
ПРОТЕСТИ
В началото на август рейтинговата агенция S&P за пръв път в историята си понижи кредитния рейтинг на САЩ до "АА+" от максималния "ААА" заради опасенията, че Америка няма да се справи с големия си бюджетен дефицит. Това се случи в разгара на първите по рода си протести срещу капитализма в САЩ. Хората искаха да знаят кой плаща цената на кризата и защо бедните стават все по-бедни, а богатите - още по-богати. Всичко започна от малък палатков лагер в Ню Йорк и се прехвърли в останалите американски градове, а сетне и по целия свят. Протести имаше дори в България, макар и не така мащабни и не толкова успешни. Служителите в БДЖ не постигнаха почти нищо от исканията си, а синдикатите не склониха правителството да се откаже от увеличаване на пенсионната възраст.
Най-впечатляващи обаче бяха митингите в Гърция. Изпаднала във финансов колапс, тази държава превърна собствената си трагедия в европейска, поставяйки на карта съществуването на самия Европейски съюз и въведената от него не чак толкова отдавна обща валута евро. Дълговете на Гърция, Ирландия и Португалия растяха, а с тях и непопулярните мерки, които правителствата им трябваше да взимат. Десетки хиляди хора останаха без работа и собствени жилища, тъй като нямаха възможност да изплащат ипотеките си. Много европейски лидери напуснаха властта безславно. Европа се раздели и с най-харизматичния си министър-председател, любимецът на всички жени Силвио Берлускони. След като вреди всичките си любовници в телевизионни сериали и кинофилми, а похожденията му с манекенки не слизаха от първите страници на пресата в Италия, Берлускони подаде оставка с признанието, че не е успял да внесе ред нито в собствения си живот, нито в държавата, която е управлявал.
Без да е бил избиран от народа, по също толкова печален начин със славата си се раздели и още един изтъкнат ухажор. Бившият първи в Международния валутен фонд (МВФ) Доминик Строс Кан предизвика секс скандала на годината. Той бе арестуван през май в Ню Йорк, след като 32-годишната камериерка в хотел Sofitel Нафисату Диало го обвини, че е направил опит да я изнасили. Няколко дни шефът на МВФ прекара в затвора, а после Върховният съд на Ню Йорк му определи гаранция от $1 милион, поставяйки го под домашен арест. Докато разкритията и от родната му Франция колко голям полов атлет е бил Строс Кан започнаха да валят едно през друго, обвиненията срещу него пък се сриваха със същата скорост. Оказа се, че шефът на фонда е съблазнявал и други жени, но пък Диало може би е послъгала в показанията си. В края на краищата делото срещу него бе прекратено на 23 август, но кариерата му в световните финанси и в политиката бе съсипана веднъж завинаги. Така Доминик Строс Кан бе лишен от възможността да помогне в овладяването на финансовата криза в Европа или поне да се кандидатира за президент на Франция. Усилията на останалите управляващи на Стария континент да въведат порядък също засега носят единствено теоретичен характер. А рейтинговите агенции констатират, че времето за реформи изтича. Така, както изтече за няколко дълголетни лидери в арабския свят, повярвали си, че ще са вечни.
РЕВОЛЮЦИИ
Искрата на недоволството там бе запалена от тунизийския младеж Мохамед Буазизи от град Сиди-Бузид. Той също бе останал без работа и без надежда за бъдещето. В самото навечерие на 2011 Буазизи се самозапали, с което даде начало на народно въстание в цял Тунис, предизвикало ефекта на доминото. Още за историята на Буазизи може да прочетете на страница 14. Вълненията бързо се прехвърлиха след това и в останалите държави от Близкия изток и Северна Африка. За броени месеци с властта се разделиха дълголетните диктатори Зин ел Абидин бен Али в Тунис, Хосни Мубарак в Египет, Али Абдула Салех в Йемен. В Либия, където Муамар Кадафи управляваше вече повече от 40 години и нямаше изгледи да се оттегля, се разрази най-кървавата революция в света за изтеклата година. Тя започна в столицата на някогашната провинция Киренайка - Бенгази и отне живота на над 25,000 души. Без намесата на ООН и НАТО въстанието би било обречено на провал. За пръв път Русия не се възползва от правото си на вето в Съвета за сигурност на ООН и даде зелена светлина за операцията "Зората на Одисей", която помете Кадафи и вдъхна надежда на народа на тази изстрадала от диктатура държава. Самият Кадафи трябваше да изпие чашата на позора до дъно. Той бе принуден да бяга от разкошните си палати в Триполи, дни наред да се крие в пустинята и накрая бе заловен, измъчван и екзекутиран от собствения му народ в покрайнините на родния си град Сирт. 2011 остана в историята и като последната година от войната в Ирак - американските войски се изтеглиха и оставиха държавата на разума на собствения й народ.
В разгара на арабските революции се случи и най-дългоочакваното събитие в света. Лидерът на зловещата ислямистка терористична организация „Ал Кайда", която бе организатор и вдъхновител на атаките от 9/11 срещу Световния търговски център, Осама бен Ладен бе убит при ръководена от САЩ специална операция в Пакистан. Разузнавачите го откриха в град Аботабад, където е живеел необезпокояван години наред с няколкото си съпруги, вероятно не и без помощта на секретните служби на тази иначе приятелска на САЩ държава. Екзекуцията му, или поне това, което бе описано от медиите, много напомня на касов холивудски екшън. Той бе атакуван при светкавична акция в началото на май, проведена тайно от властите в Пакистан. Американците не повториха грешки от миналото да погребат най-големия си враг и да превърнат гроба му в място за преклонение. Тялото на Осама бе хвърлено в океана, с което евентуалните негови последователи бяха лишени от място, където да се вдъхновяват за бъдещи актове на насилие. Убийството на Бен Ладен бе провъзгласено за събитие на годината от Асошиейтед прес, която бе провела допитване сред водещите американски медии. Макар и предизвикало всеобщо одобрение в цивилизования свят, то доведе и до почти пълно прекъсване на отношенията на САЩ с Пакистан. Американците бяха принудени дори да напуснат военната си база там, обвинени, че са действали зад гърба на местните власти. Какво по-голямо доказателство за това, че Осама вероятно е бил покровителстван от най-високо ниво в тази ислямска държава. Въпреки смъртта на Бен Ладен и края на толкова дълголетни диктатори, арабският свят не се успокои. Освен че протестите продължават в Бахрейн, Алжир, Мароко, а Сирия е почти на прага на гражданската война, наместо демокрация, революциите и първите свободни избори региона доведоха на власт съмнителни партии, чието тъмно минало и идеология не са по-различни от това, което изповядват в „Ал кайда".
ПРИРОДАТА СРЕЩУ НАС
Но не само народите се вълнуваха през тази година. Природата също напомни за себе си. На 11 март Япония бе разтърсена от най-силното земетресение в историята си, последвано от цунами, височината и силата на което надхвърлиха всички прогнози. На места вълните бяха с височина 30 метра. 22,000 японци, почти колкото са жертвите от въстанието в Либия, намериха смъртта си в тази природна стихия. Други 3,652 души до ден днешен все още се смятат за безследно изчезнали. Този катаклизъм стана причина и за още една беда, с която Япония предстои да се справя в следващите почти 30 години - аварията на АЕЦ „Фукушима 1" Именно толкова време ще е нужно, за да може ядреното гориво в централата да бъде обезопасено.
Земетресение през октомври отне живота на стотици в Турция.
Необичайни природни явления удари и САЩ. 2011 ще остане в историята като най-смъртоносната година в резултат на торнадо. На 27 април - само дни след смъртоносни бури в Арканзас и Мисисипи, дузина туистъра в Юга отнеха живота на стотици души, оставяйки хиляди семейства без покрив. Най-силно пострада Алабама където жертвите бяха над 200. По-малко от месец след това - на 22 май, мощно торнадо разруши градчето Джоплин, щата Мисури, и уби 117 души. Това е и най-смъртоносното торнадо от 1953 г. насам. Учениците там сега ходят на училище в сградата на стар мол, а едно от крилата на местната болница се строи отново. Възстановяването в тези места продължава и до днес.
IN MEMORIAM
Колко време обаче е нужно, за да се преодолее мъката по умрял вожд? Когато през 2004 в Северна Корея почина основателят на държавата Ким Ир Сен там бе въведен петгодишен траур. И горе-долу толкова време бе нужно за неговия син Ким Чен Ир, за да наследи всички постове на баща си. Сега, след като на свой ред от този свят си отиде и той, траурът бе само десет дни. И за толкова неговият пък син Ким Чен Ун успя да го наследи. Северна Корея се превърна в първата република в света с монархическо управление, където една династия е обсебила властта и не я дава на никой друг. Там не е нужно да се вдигаш на революция, за да те убият. Достатъчно е само да си го помислиш на глас. Смъртта обаче дебне и по места, които винаги сме смятали за най-спокойни и демократични и където се е приемало, че живеят най-щастливите хора на света. Това лято бе кърваво за Норвегия. Бомба вдигна във въздуха центъра на Осло, където се намира правителственият комплекс, и уби осем души. Само няколко часа по-късно в младежкия лагер на управляващата Работническа партия на остров Утойя се разигра истинска касапница, чийто жертви станаха други 77 човека, предимно млади хора. Полицията арестува Андерс Брейвик, когото медиите кръстиха „норвежкия стрелец". Макар че психиатрите го описаха като страдащ от параноидна шизофрения, профилът му във Fаcebook говори, че той е имал съвсем ясни идеологически уклони към крайната десница и фашизма. Брейвик се е възприемал като човека, който ще спаси страната си от емигрантите и продажните управляващи. Дори е търсил контакти със съмишленици, сред които и лидери на сръбските паравоенни групировки от времето на войните в бивша Югославия. Делото срещу него е насрочено чак за 16 април догодина, а ръководството на затвора „Ила" вече обяви, че специално заради Брейвик е започнало изграждането на нова сграда само за него.
През 2011 се разделихме с легендарни имена в бизнеса и изкуството. Напусна ни вечната Клеопатра Елизабет Тейлър, на 27 си отиде певицата Ейми Уайнхаус. Вечно усмихнатият, леко подпийнал и винаги самоироничен бивш зет на Тодор Живков Иван Славков-Батето също си отиде. Разделихме се и с актьорите Георги Русев и Велко Кънев.
Светът се прости и с един от най-големите си визионери - шефът на Apple Стив Джобс. „Гуруто на модерните технологии" почина на 56 години след 8-годишна битка с рак на панкреаса. С изобретенията на своята компания той промени ежедневието ни и начина, по който общуваме. Джобс ни остави няколко знаменити речи, от които избрахме този цитат. „Да си напомням, че скоро ще умра, е най-важният инструмент, който аз някога съм имал и ми е помагал да взема големите решения в живота... защото почти всичко - всякакви чужди очаквания, гордост, страх от унижение и провал, изчезват пред лицето на смъртта и ни оставят само онова, което е наистина важно. Припомняйки си, че ще умрете някой ден е най-добрият начин, който аз знам, да избегнеш капана да си мислиш, че има какво да губиш. Ти си вече гол. Няма нито една причина да не следваш сърцето си."
