„Активно мероприятие“ – с тези думи, навеждащи към похватите на бившата, а може би и все още съществуваща Държавна сигурност, бяха определени последните местни избори в България. Няколко институции в синхрон успяха да спрат машинното гласуване. На места, традиционно печелени от ДПС пък, името на партията беше изписана в бюлетините с малки букви, за да могат неграмотните избиратели да отбележат името ѝ. Всичко обаче беше заметено и до касиране на избори или наказания не се стигна. Това напомня на мракобесните времена, когато българите
гласуваха под строй само за една партия
или една личност, посочена от Държавна сигурност.
Дори през така наречения Преход това не се промени особено. Бизнесмени със сенчесто минало каквито бяха Ангел Христов и Пламен Галев, успяха да впрегнат почти цяла Дупница да гласува за тях, за да получат имунитет и да се разминат с присъдите си. През далечната 2001 година дори се заговори, че те са финансирали кампанията на президента Георги Първанов, който успя да победи смятания за фаворит за втори мандат тогава Петър Стоянов.
Реалността не е по-различна и на последните избори, на които 48 сътрудници на Държавна сигурност се явиха, за да станат кметове. Твърди се, че дори избраникът на софиянци Васил Терзиев е от такава фамилия.
Прочети още
Процесите, които се описват в сборника „Държавна сигурност и изборният процес (1944-1991)“, не се различават много от днешните.
В него са поместени оперативни информации за политическата обстановка в страната, проявите на опозиционните сили и подготовката на партийните организации за изборите, седмични оперативни информации за съотношението на
политическите сили, извадки от телефонни обаждания
във Висшия партиен съвет и т.н.
През януари 1990 г. са закрити Шесто управление, Второ Главно управление и Четвърто (икономическо) управление. Създадена е Национална служба за защита на Конституцията, като от общо 908 служители от трите закрити управления на Държавна сигурност 581 влизат в новосъздадената служба. От поместената в сборника информация става ясно, че освен да пази Конституцията, новата служба активно участва в предизборната борба.
В тази борба управляващата партия БКП и опозицията са поставени в коренно различно положение:
„БКП (БСП) разполага с цялата държавна власт, съответстващия й репресивен апарат, а
опозицията е с голи ръце
Създаденият Информационно-социологически център на Висшия съвет на БКП всяка седмица изготвя оперативни информации, свързани с изборите. В тези документи са поместени сведения за Съюза на демократичните сили, според които последният „целенасочено и активно въздейства върху населението“ чрез масовите си прояви в столицата и някои големи градове.
Във всички информации от общините с тревога се отбелязва внушителността на митинга, организиран от СДС на 25 февруари в София, който е определен като антикомунистическа предизборна кампания.
В същото време се отбелязва, че на много места партийните организации не са преодолели напълно „шока и стъписването“ от бързо изменящото се състояние на политическите сили.
Според оперативна информация за политическата обстановка в България от 13 март 1990 г. в страната се извършват прегрупирания на опозиционните организации, с явни или скрити политически аспирации, които „заслужава да бъдат следени по-отблизо“.
Получени са данни, че най-резултатни са усилията за увеличаване на членския състав на БЗНС „Н. Петков“ и НФТ „Подкрепа“, като последната е декларирала синдикалната си същност, но на практика осъществява политическа дейност.
Въпреки че нейното влияние е най-силно сред интелигенцията, предимно сред лекарите и учителите, изразяват се опасения, че тя ще бъде по същество организация за политическа дейност на Съюза на демократичните сили в предприятията и учрежденията.
Безпокойство създава и ясно проявената увереност в победата на изборите, изразена от всички хора, присъстващи на митинга на СДС, проведен на 18 април 1990 г.
Вече отиващата си официално Държавна сигурност записва телефонни обаждания на граждани, свързани с предизборната ситуация в страната.
Повечето от тях са определени като сигнали, заслужаващи повишено внимание.
Извадките от тези телефонни обаждания се използват, за да се придобие точна представа за настроенията на голяма част от електората на БСП и безпартийните. Извадките се изпращат до министъра на вътрешните работи Атанас Семерджиев, след което се предават в Центъра по предизборната работа към Висшия съвет на БСП, чийто председател е Любен Гоцев.
Генералите Любен Гоцев, Атанас Семерджиев, както и заместник-министърът генерал-майор Красимир Саманджиев са едни от главните фигури, които дирижират хода на предизборната кампания в България през 1990 г.
Комунистите използват църквата и медиите
Според поместената в документите информация, членовете на БСП и някои безпартийни са крайно разочаровани от организацията на тази кампания. По повод поканата за участие на комунистите във Великденското богослужение, много от тях изразяват недоумение, а други открито протестират:
„Чета в днешния вестник „Дума“, че трябва да идем на Великденска служба. Сами ли да идем, или ще ни закарате под строй?“
„Толкова десетилетия ни възпитаваха в атеизъм, а сега ни канят на църква? Трудно ми е да го възприема“.
Много граждани не разбират защо по Българската телевизия и Българското радио се излъчват предавания, пълни с нападки срещу БСП. Те смятат, че ВПС трябва по-енергично да защитава „милионната армия социалисти“. Гражданите питат на кого е Българската телевизия? С кого е? Кого обслужва тя? Особено остри са критиките към предаването „Всяка неделя”, с водещ Кеворк Кеворкян.
Впрягането на МВР и националните телевизии
В справка с гриф „Поверително“ се посочва, че е възможно опозиционните сили да насочат своите усилия към пълно дискредитиране на БСП като политическа сила, да окажат тотален натиск върху избирателите, да отправят заплаха за бойкотиране на изборите. Службите предлагат мерки за предотвратяване на тези прояви, като една от тях е да се направи пълна характеристика и да съберат биографични данни на лидерите на опозицията и на отделни служители в радиото и телевизията, с цел използването им в предизборната кампания.
Никак не е случаен фактът, че петдесет и една партии стартират в предизборната кампания. Целта е създаването на голяма коалиция и правителство на националното съгласие (в което обаче БСП да има мнозинство).
На извънредно разширено заседание на Колегиума на МВР на 25 юни 1990 г. Атанас Семерджиев заявява, че акцент в работата на Щаба към МВР се слага върху оказването на съдействие на политическите сили с „нашите специфични средства“ за решаване на тази задача. Началникът на Националната служба за защита на Конституцията Георги Пилев обаче отбелязва, че оперативният състав е започнал да надига глас, че изпълнява функции на бившето Шесто управление на Държавна сигурност.
Независимо от нарастващото напрежение в обществото, в резултат от поляризацията на политическите сили, задачата е изпълнена: на изборите за Седмо Велико Народно събрание БСП получава 53% от гласовете (точно толкова получават комунистите на изборите за Шесто Велико Народно събрание през 1946 г. – 53,14%.
Пред Колегиума на МВР Любен Гоцев съобщава нещо, което е много близо до истината, но казано от него, звучи парадоксално:
„И ние печелим избори, защото нашето население не иска да се откаже от сталинската, без да осъзнава това, уравниловка. А пък сталинската уравниловка върви ръка за ръка с диктатурата на посредствеността. И тази симбиоза между сталинската уравниловка и господството на посредствеността е нещо страшно. То ни изкара сега изборите“.
В състава на Седмото Велико Народно събрание влизат 63 души, агенти на комунистическата Държавна сигурност, които продължават да оказват политическо влияние върху развитието на България и през следващите години.
