Преживелите близки срещи със смъртта често си спомнят за необикновени преживявания: виждат светлина в края на тунела, летят извън тялото си, срещат починали близки или си спомнят за важни житейски събития в един миг. Фактът, че тези разкази имат толкова много общи елементи и идват от хора с различен културен произход, сочи възможен биологичен механизъм - механизъм, който все още не е разгадан от учените.
В нова статия, публикувана в понеделник в "Proceedings of the National Academy of Science" (PNAS), изследователи от Мичиганския университет откриват доказателства за скокове в мозъчната активност, свързани със съзнанието, при двама умиращи пациенти.
Макар че не е първото по рода си изследване, това, което отличава новото изследване, е, че то е подробно описано по начин, "който никога не е правен преди", казва пред АФП старшият автор Джимо Борджигин, чиято лаборатория е посветена на разбирането на неврологичната основа на съзнанието.
Екипът преглежда записите на четирима пациенти, които са починали от сърдечен арест, докато са били под наблюдение с електроенцефалограма (ЕЕГ). И четиримата изпадат в кома и са премахнати от животоподдържащите системи, след като е установено, че не може да им се помогне.
Когато били изключени от апаратите за изкуствено дишане, при двама от четиримата пациенти - 24-годишна жена и 77-годишна жена - се наблюдавало увеличение на сърдечната честота, както и прилив на мозъчни вълни с гама честота - най-бързата мозъчна активност, която се свързва със съзнанието.
По-ранни проучвания - включително и публикувана през 2022 г. статия за 87-годишен мъж, починал от падане - също са установили скокове в гама вълните при някои хора близо до момента на смъртта.
Статията на Мичиганския университет отива по-далеч, като изследва по-задълбочено кои части на мозъка се осветяват, като активността е открита в "задната кортикална гореща зона". Тя се състоящи от темпоралния, париеталния и тилния дял, които се свързват с промени в съзнанието.
"Ако тази част на мозъка светне, това означава, че пациентът вижда нещо, може да чуе нещо и може да усети усещания извън тялото", казва Борджигин и добавя, че регионът е "в пламъци".
Мозъчната и сърдечната активност са били наблюдавани секунда по секунда през последните няколко часа от живота на пациентите, което е допринесло за силата на анализа, добави тя.
Не е ясно защо при двама от пациентите са се появили тези потенциални признаци на "скрито съзнание", а при двама - не, въпреки че Борджигин предполага, че историята на припадъците им може да е заредила мозъците им по някакъв начин.
Поради малкия размер на извадката авторите предупреждават да не се правят широки изводи. Нещо повече, не е възможно да се потвърди, че пациентите наистина са имали видения, тъй като те не са останали живи, за да разкажат за това.
Борджигин се надява в бъдеще да събере данни за още стотици хора - така ще се увеличат шансовете, че някои от тях наистина ще оцелеят.
Един от начините за това би могъл да бъде създаването на експеримент, който да симулира преживяване, близко до смъртта, докато пациентът е наблюдаван в лабораторни условия.
