Заплахата от руско нахлуване в Украйна отново разпали дебата във Финландия и Швеция дали те би трябвало да се присъединят към НАТО, за да отблъснат евентуална агресия от изток. Тази седмица може да се чуе как изтребители провеждат учения над финландската столица, а наскоро Швеция изпрати войници на преден пост в Балтийско море в отговор на нарастващото напрежение. Исканията на руския президент Владимир Путин да няма разширяване на НАТО на изток накараха финландските и шведските лидери ясно да заявят, че имат право да кандидатстват за членство, ако пожелаят. "Финландия и 30-те съюзници от НАТО са тези, които трябва да решат в крайна сметка въпроса за членството, същото важи и за Швеция", каза миналия понеделник генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, след като се срещна с външните министри на двете страни. Нито Финландия, нито Швеция официално са изразили желание да станат пълноправни членове, а вместо това предпочитат да участват в споделяне на информация и някои съвместни учения, но Чарли Салониус-Пастернак от Финландския институт за международни отношения каза, че двете страни са положили "съзнателни усилия... да направят изрични заявления, че политиката на НАТО на отворени врати все още е отворена".

Заместник-председателката на финландската опозиционна Национална коалиционна партия Елина Валтонен каза, че присъединяването е "естествена стъпка". "Ние сключваме споразумения за все по-тясно сътрудничество не само с НАТО, а също с Обединеното кралство и Съединените щати", каза Валтонен. Тя добави, че Финландия отдавна се е отказала от позицията си от времето на Студената война да се опитва да успокоява Кремъл, като остава неутрална.

"Граничи с богхулство"

"Взехме назаем чадъри"