Първоначалните планове на ЕК са били България да получи над 9 млрд. евро безвъзмездно за възстановяване на кризата, но след коментари на премиера Бойко Борисов сумата се е стопила значително, като нашият министър-председател е защитил чужди интереси. Това коментира в студиото на „Лице в лице“ финансистът Константин Проданов, след като рано днес стана ясна бюджетната рамка на ЕС. „Г-н премиерът се разходи до Брюксел и хапна торта сахер, обаче това, което чух там от него преди да се постигне сделката, ме сащиса – „Ние не искаме повече грантове, искаме повече заеми“. Първоначалният план, който ЕК беше предложила за тези 750 млрд. (за възстановяване след коронакризата) беше България, Хърватия и Гърция да получат най-големи пари като процент от БВП като грантове. При нас се получаваха около 15% от БВП, това са около 9,2 млрд. грантове, безвъзмездни средства. Премиерът Борисов казва „Не, не, не ви щем безплатните пари, дайте ни заеми!“. Във финалния вариант вместо 9,2 млрд. грантове получихме 7,7 млрд.“, обясни експертът.

Прочети още

Защо се е случило това? „Той просто стана изразител на нечия чужда воля, говореше неща, които не се връзваха с българския интерес“, отговори бившият лидер на АБВ. Спрямо новата по-благоприятна конюнктура дори Гърция ще може да вземе заем от финансовите пазари заради новите условия, въпреки натрупаните си задължения, отбеляза Константин Проданов. Критериите, според които се определят размерите на грантовете и заемите включват икономическо състояние преди кризата и доколко е ударена икономиката от коронавируса. Той сравни Франция и Румъния, които са засегнати приблизително еднакво от коронакризата. Въпреки това Франция ще получи финансиране в размер 2% от БВП, а Румъния – 10%. България е с ниско ниво на жизнен стандарт, нисък БВП на глава от населението и има изостанали региони, но според експерта България може да бъде ощетена във финансирането заради липсата на готови добри проекти за инвестиции. По отношение на често повтаряните днес от управляващите милиарди евро от Европа за следващите години, той отбеляза, че „това е максималната сума, която бихме могли да получим в идеални обстоятелства в 7-годишен период“. Той отбеляза, че не е бил направен и опит да се защитят електроцентралите на въглища у нас – на фона, например, на Полша, която е постигнала изключение от правилото парите от фонда да се обвържат със стратегията за преминаване към „зелени“ източници на енергия. „Не успяхме да се договорим нито за дерогация, нито за повече пари“, коментира Проданов. Той все пак отбеляза, че относително бързото постигане на консенсус за парите е „крачка назад от ръба на пропастта“ пред ЕС и е пример, че в евросъюза вече няма едностранен диктат.