Заболяванията на езика са сравнително чести и както всяка зона в човешкото тяло, така и тази може да пострада от банално заболяване. В крайна сметка се развиват глосити, които могат да бъдат предизвикани от вътрешната среда на организма или от външната среда за човешкото тяло. Тези, които се предизвикват благодарение на фактори от околната среда, се наричат екзогенни глосити. Те все още в медицинската литература срещат названието артифициални глосити.
Развива се повърхностно възпаление на езика, което се среща много често и може да се дължи на някои от следните фактори. Често езикът се възпалява вследствие на механично дразнене при зъбни дефекти или при наличие на изкуствени протези в устната кухина.
Също така увреждане на езиковата повърхност може да настъпи след прекомерен прием на горещи храни и течности.
В хода на стоматологичните корекции по зъбите често под въздействие на силни киселинни препарати може да настъпи увреждане по езиковата повърхност. В някои случаи се развива банално възпаление, а при други ситуации се среща много специфично и ерозивно изгаряне по повърхността на мускулестия орган.
В резултат на тези и други подобни фактори повърхността на езика се зачервява и става обилно покрита с налепи. Понякога може да се срещне и специфичен възпалителен оток на езика. За предшестващ или сегашен оток на езика може да се съди по получените белези по него от зъби, тъй като често попада при захапване между зъбите заради увеличения си размер.
Лечението на този тип увреждания на езика се провеждат със стандартни нестероидни противовъзпалителни средства или чайове и билки с антисептичен и противовъзпалителен ефект, с които се провежда жабурене на устната кухина. Типичен пример може да бъде чаят от лайка.
Други чести причини за увреждането на езика са последиците от предшестващо общо системно заболяване. Пример за такъв тип глосити може да бъде усложнението на синдрома на Мюлер-Хънтер. Развива се постфактум от пернициозна анемия. В началните стадии лигавицата на езика е леко зачервена, което впоследствие довежда до оток на езика. Крайните фази на заболяването на езика водят до прогресиращо атрофиране на езиковите папили. Крайният резултат е загуба на вкусовите усещания от страна на езика.
Езикът при някои заболявания може да бъде сух и зачервен, обложен със сивкав налеп. Такъв типичен случай се среща при бъбречна недостатъчност, както и при някои метаболитни нарушения в организма.
Често езикът се уврежда и при хронични навици като тютюнопушене, прекомерен прием на алкохол или захарен диабет. Като усложнение се забелязва разрастване на филиформените папили по повърхността на езика, като той придобива „космат" вид. Лигавицата на езика променя цвета си и често се забелязва промяна - от син до черен нюанс на оцветката.
Лечението на този тип увреждания на езика се извършва посредством прилагането на локални антисептични билки, разтвори и медикаменти. Също така се поддържа много добра устна хигиена и се прилагат тоалетни води с хлорхексидинови разтвори. Могат да се приемат и някои от най-характерните нестероидни противовъзпалителни средства. Важно е към терапевтичния комплекс да бъдат включени и поливитамини за общо укрепване на организма, както и да бъде излекувано първичното заболяване, което предизвиква появата на тези увреждания по езика.
Среща се и един специфичен тип на увреждане, известен като глосодиния. Развива се при хора с психични заболявания и невротични разтройства. В този порядък за овладяване на проблема се назначават антипсихотици към общия терапевтичен план или билки с умерено седативен ефект, каквато е например маточината.
