Европарламентът гласува директива, която поставя изискване пред страните-членки минималната работна заплата да достига нива поне 50% от средната за съответната държава. По този начин Брюксел цели да даде възможност за "достойни стандарти на живот и труд и да се насърчава колективното договаряне за заплащането".
Директивата предвижда при определянето на конкретния размер всяка държава да прави "оценка за адекватност" на минималната заплата, като взима предвид равнището на цените и на трудовите доходи. При тази оценка могат да се ползват данните за цените на кошница от стоки и услуги на реални цени. Другите варианти са да бъде скачена със средната брутна заплата в страната и да е 50% от нея или пък да е 60% от брутната медианна работна заплата. В момента в ЕС 21 от 27 държави имат законоустановена минимална работна заплата, докато в останалите шест - Австрия, Кипър, Дания, Финландия, Италия и Швеция, равнищата на заплатите се определят чрез колективно договаряне. Най-ниската МРЗ (710 лв. към момента) е в България, следвана от Латвия и Естония, а най-високите минимални заплати са в Люксембург, Ирландия и Германия. "Новата директива ще се прилага за всички работници в ЕС, които имат трудов договор или трудово правоотношение. Държавите, в които минималната работна заплата вече е защитена изключително чрез колективни трудови договори, няма да бъдат задължени да въведат тези правила", уточняват от ЕП. В България обаче колективното договаряне не е широко застъпено, а минималното възнаграждение се определя по линия на редица субективни фактори.
Срокът за прилагане на директивата е 2 години.
"Колективното договаряне на секторно и междуотраслово равнище е основен фактор за постигането на адекватни минимални работни заплати. В държави, в които колективното договаряне обхваща по-малко от 80% от работниците, държавите членки заедно със социалните партньори ще трябва да изготвят план за действие за увеличаване на неговия обхват, гласи решението на евродепутатите. Освен това се предвижда страните от ЕС да да създадат система за контрол, вкл. проверки и инспекции на място, за да се противодейства на злоупотребите с подизпълнители, фиктивната самостоятелна заетост, нерегистрирания извънреден труд или повишената интензивност на работата", се посочва в съобщението на европейската институция.
"Цените на хранителните продукти, сметките за енергия и жилищата са взривоопасни. Хората наистина се борят да свържат двата края. Нямаме време за губене, работата отново трябва да се заплаща. Тази директива определя стандартите за това как трябва да изглежда една адекватна минимална работна заплата. Същевременно даваме тласък на колективното договаряне, така че повече работници ще бъдат по-добре защитени", коментира евродепутът Агнес Йонгериус. По данни на НСИ средната работна заплата в България към месец юни е 1710 лева, при минимално трудово възнаграждение от 710 лева и предложение то да бъде увеличено на 770 от 1 януари 2023г. Това означава, че държавата все още не може да удовлетвори изискването на Европейския парламент за съотношение 1 към 2.
