Рецесията идва и Европа е на ръба. Евентуалният недостиг на енергия през зимата ще предизвика свиване на икономическата активност. Рискът страните от еврозоната да изпаднат в рецесия достига най-високото си равнище от юли 2020 г. на фона на тези все по-сериозните опасения. Енергийната криза ще засегне много хора, тъй като безработицата вероятно ще се увеличи. Икономическият спад може да доведе и до "охлаждане" на пазара на недвижими имоти поради ограничаване на търсенето. Това означава, че имотите може да поевтинеят, което е лоша новина за собствениците, които са ги закупили на по-високи цени, най-вече за тези с ипотечни кредити.
Рецесията е значително понижение на икономическата активност, която продължава месеци или дори години.
Икономиката на дадена страна е изпаднала в рецесия, когато в рамките на определен период има отрицателна динамика на брутния вътрешен продукт (БВП), производствената активност и доходите се свиват, безработицата се увеличава, а продажбите на дребно спадат, отбелязват експерти, цитирани от "Форбс". Рецесията се смята за неизбежна част от бизнес цикъла - последователността от растеж и спад, с които се характеризира икономическото развитие на една страна.
Прочети още
Американският икономист Джулиъс Шискин през 1974 г. формулира няколко постулата,
които определят кога една икономика е изпаднала в рецесия. Най-популярният е: "когато има две последоваелни тримесечия на отрицателен икономически растеж, измерен чрез брутния вътрешен продукт (БВП) на страната". "Една жизнена икономика отбелязва растеж с течение на времето. Така че, когато в продължение на две поредни тримесечия се отчита свиване на производствената активност, то това е знак, че тази икономика изпитва сериозни структурни проблеми", отбелязва Шискин.
Страните от еврозоната на ръба на рецесия
Вероятността икономиката на еврозоната в рамките на 12 месеца да отбележи спад в продължение на две последователни тримесечия се е повишила до 80 процента, смятат икономисти, анкетирани от Блумбърг. При предишни допитвания експертите оценяваха този риск на 60 на сто, а преди Русия да нахлуе в Украйна - само на 20 процента.
Германската икономика, която е най-голямата в еврозоната и е сред най-силно зависимите от ограниченията на руските газови доставки, най-вероятно ще се свие още през текущото тримесечие, отбелязва Блумбърг.
Домакинствата и бизнесите в Европа се подготвят за евентуален режим на енергията,
след като Русия намали рязко доставките на природен газ за региона. Към този проблем се прибавят и рекордната инфлация, както и проблемите с веригите на доставки. Данните от редица проучвания показват, че икономическата активност се свива от юли, като няма големи изгледи за подобряването й в краткосрочен план. На този фон инфлацията в еврозоната се очаква да достигне 9,6 процента през последните три месеца на годината или почти 5 пъти над нивото от малко под 2 процента, към което се стреми Европейската централна банка (ЕЦБ), се посочва в анализа на икономистите, участвали в проучването на Блумбърг. Те не очакват до 2024 г. средното равнище на инфлацията в еврозоната да се приближи до целевите 2 процента.
Риск и за България
Европа ще изпадне в рецесия тази зима, тъй като подаването на руски природен газ по газопровода "Северен поток-1" през идните месеци ще варира между 0 и 20 процента, се казва в анализ на експерти от подразделението за изследвания и анализи на списание "Икономист" (The Economist Intelligence Unit), огласен в средата на август.
Икономиките на Унгария, Чехия и Словакия ще пострадат най-много, не само поради своята зависимост от руския газ, но и защото ефектът от рецесията в Германия ще ги засегне най-сериозно на фона на силните им икономически връзки с Федералната република. Експертите от "Икономист" очакват свиването на промишлената активност в Германия да се отрази на икономиките на много страни от региона. Основният "удар" върху тях ще бъде нанесен от високите цени на енергията, спадът на потребителското доверие и слабия износ. България и балтийските страни са особено изложени на тези рискове, отбелязват анализаторите. Рецесията ще засегне много хора, тъй като е възможно те или някои от близките им да загубят работата си, защото редица фирми ще бъдат принудени да прибегнат до съкращения поради свиване на дейността им.
Негативен ефект от икономическия спад е "охлаждането" на пазара на недвижими имоти
поради ограничаване на търсенето. Това означава, че средните цени може да се понижат, което е лоша новина за собствениците на имоти, закупени с ипотеки по време на бума на пазара. В условията на евентуален скок на лихвите по кредитите на фона на ударното повишаване на основните лихви от страна на водещите централни банки, е възможно да се вдигнат вноските по заемите. Ако собственик на имот с ипотека не успее да плаща по-високите вноски за определен период, то е възможно кредитът му да бъде обявен за просрочен и жилището, което е използвал като гаранция за заема си, да бъде обявено на публична продан. Ако това стане в условията на "охлаждане" на пазара на недвижими имоти, то имотът може да бъде продаден на по-ниска цена от тази, на която е закупен. Така собственикът му ще го загуби, без да е успял да покрие изцяло задължението си към банката, тоест вече няма да притежава имот, но същевременно част от дълга му ще остане непогасен.
