„При пътуванията си по света търся по-скоро позитивните емоции, а не тръпката и адреналина.“ И това го казва жена, която първа сред българите се спуска с рапели по най-високия водопад в света – Анхел във Венецуела. Едно изключително рисковано и тежко спускане надолу с въжета по вертикални отсечени скали, над пропасти, в дъжд, на цели 1,054 м.
Ева Великова признава, че това е най-силното й преживяване по време на пътуване. „И днес, като разглеждам снимките и видеата от Анхел, умът ми не го побира, как съм успяла и какво точно сме направили“, споделя тя.
Родена е в Бургас, там е отраснала. Пътува от много малка с родителите си, после с приятели, със съпруга, с децата. „Докато другите деца прекарваха ваканциите си на село при бабите
аз трябваше да ходя по опери, балет
и различни забележителности и след това да пиша съчинение всеки ден какво съм правила през деня“, казва тя.
Има три магистратури – „Мениджмънт и маркетинг“ в Бургаския свободен университет и „Право“ във Великотърновския университет. Развива собствен бизнес, който изгражда сама – малък хотел в Свети Влас. Там през лятото е по 24 часа в помощ на клиентите, които приема „като свои гости“, а през зимата е „гражданин на света“. Просто пътува. „Зимата се прибирам в Бургас само за да сменя раницата с куфара или куфара с раницата, да свърша някоя работа и отново заминавам“, казва Ева.
Не я привличат луксозните курорти, а места, където цивилизацията не е оставила своя отпечатък,
а хората са „органични“
„За такъв човек е важно да се събуди днес, да си набави храна и вода и това е. И в тази семплост хората са щастливи, без да познават нашия забързан меркантилен свят. В такива общества се чувствам най-комфортно“, споделя Ева.
Обиколила е около 70 държави в Европа, Азия, Африка, Северна и Южна Америка и Полярния кръг – остров Шпицберген. За спускането по водопада Анхел във Венецуела се запалва покрай двама приятели, „доста адреналинови момчета“, за които това е мечта. Планират го през 2019-а, но го реализират през ноември 2021-ва. Тръгват 10 човека с трима водачи.
Водопадът Анхел е на територията на защитения Национален парк „Канайма“ във Венецуела. Полусуверенна територия, принадлежаща изцяло на племето пемон, със свои закони, управлява се от вожд. За двете години вождът се е сменил и водачът на групата и автор на маршрута – Хенри, се налага да води нови преговори.
„Във вътрешността се придвижвахме с хеликоптери и малки самолети „Чесна“, които бяха в период на полуразпад. Новият
вожд поиска някои хуманитарни услуги за племето
Превозихме хранителни продукти и лекар за болен и бяхме доволни, че правим богоугодни неща“, разказва Ева.
Правят предварително обучение на 25-метрова скала. Най-тежка е нощта преди тръгването, когато спят на палатки под проливен дъжд и преборват страховете си. „Станахме още по-близки помежду си, беше като пречистване“, спомня си Ева.
Прочети още
Екипирани са с карнеси или сбруи – нещо като седло, с каишки през горната част на бедрата и през кръста, които са зашити добре, регулируеми. За кръста има карабинер, с него човек се захваща с машинката за въжето.
„Трудно е да се опише усещането. Представи си един километър вертикално, вързан си за едно въже през кръста, закачено е за този карнес (сбруя). На кръста ти на карабинер виси раницата от 10 кг – багажът ти. Хващаш се за това въже и се обръщаш перпендикулярно на скалата. При спускането в по-голямата му част тялото ти е успоредно на земята и перпендикулярно на скалата. Водачът Хенри избра аз първа да се спускам след него, беше си
допълнително вълнение и адреналин разказва Ева.
Два дни се спускат на тези рапели (въжета). На някои места има 90 м участъци с непрекъснато спускане. Някъде краката са опрени в скала и се върви надолу стъпка по стъпка. Стъпка – отпускаш въже и така до края на участъка. На други места са във въздуха и се спускат плавно и регулярно надолу като с асансьор.
Теренът е пресечен, с дървета, храсти.
Заедно с автора на маршрута водачи са двама близнаци, знаменити венецуелски алпинисти – Марио и Алберто. Това не е едно цяло трасе с едно въже. Пуска се първия път около 90 м въже, минават всички, събират екипировката и се пуска ново въже за следващото трасе, обяснява Ева.
На втория ден минават 3 часа и половина през вертикална джунгла, като се пързалят надолу. „Всеки на всеки подава ръка, без да е поискана. Някой търси бутилка с вода, друг му я подава. Формира се една вяра в човешкото“, вълнува се Ева.
„Водата свърши на втория ден, пили сме вода от мъховете, която се стича надолу по скалите.
Нямаше тоалетна
с физиологията се оправяхме, като всички се обръщаха в една посока и човекът със суперспешна нужда си я извършваше“, разказва тя. Първата нощ всеки спира и заспива където свари, а когато се събуждат, много от тях виждат, че са били на ръба на скала, надвиснала над пропаст.
„Знаеш ли какво е да ти свърши храната и на дъното на едно бурканче да има лъжица майонеза, в пликче малко тортила и няколко сухи питки. И всеки бърка в една лъжица майонеза, да се намажат 13 питки, колкото само да замирише на майонеза. Падна ми кръвната захар и един от спътниците ми даде малко тоблеронче, а аз облизвах станиола“, вълнува се Ева.
Цялото приключение е около 2 седмици. След спускането потеглят с лодка по реката, а после обикалят из саваната и джунглата на парка „Канайма“. Ева разказва, че в световен мащаб около 300 души са направили тези рапели, в това число и целият екип на екшъна „Пресечна точка“, като сцена от няколко минути са снимали цели 6 месеца.
Вълнуващо е било и пътуването до Свалбард – най-северното населено място в света. Там човек не може да се роди и да умре. След като почине, трябва да се репатрира на континенталната част. Там никой не е живял цял живот. Отиват за 3 месеца, остават максимум 3 години. Трудно е човек да се адаптира към полярната нощ, когато 6 месеца е непрекъснат мрак и единствено светлината от звездите се отразява в снега. Следва пък 6 месеца непрекъснат ден, когато светлината е много ярка.
„Температурата беше -38 градуса, но студът там е различен
и при добра екипировка не е страшно, само трябва да се пазят очите“, казва Ева. Забранено е излизането извън града на сам човек, невъоръжен, без предупредителни знаци, заради полярните мечки, които са защитен вид.
През 2021-ва Ева пътува из Исландия с приятели с кемпери. Тогава вулканът до Рейкявик е в стихията си. „Бяхме на едно съседно възвишение, на около 300 м от кратера и на една и съща височина с него. Тътен, изригваща лава, такава извънземна красота... Такова страхопочитание към природата друг път не съм изпитвала“, споделя Ева.
Спомня си и пътуването из Иран за 3 седмици. Спи на къмпинг през нощта в пустинята Лут, където е измерена най-високата температура на земята – последно +80,8 градуса. „Поразиха ме иранците – хора, които живеят с изконните човешки ценности – семейството, здравето, да бъдеш добър, да работиш, да помагаш на хората“, споделя Ева.
Поразена е и от природата и хората на остров Сокотра, административна единица от Йемен, но реално „намиращ се в нищото“ – там, където се сливат Арабско море и Индийският океан. „Освен уникални ендемични видове растения и животни, там са запазени и „ендемичен“ вид хора – мюсюлмани, живеещи изцяло по техните канони и отнасящи се с изключителна доброта и отвореност към хора като мен“, споделя тя.
Ходила е и при различни племена, опитвала е от любезност всякакви техни храни и напитки, и
навсякъде е приета радушно
Как го постига? „Винаги предварително се информирам кое за местните хора е неприемливо, неприятно, подхождам с цялото си уважение към бита, културата, вярванията им, за да не се окажа неприятен натрапник“, обяснява тя.
През януари се е прибрала от пътешествие до Република Южна Африка, Свазиленд и Лесото. „22 дни, над 5000 км, всеки ден ново място, нови гледки, нови хора, нова енергия, преживяно и споделено с група непознати лица. Пътуване, от което, ако си истински, си тръгваш свободен и щастлив“, казва тя.
Днес, на почти 50 години, дамата признава, че си остава същата луда глава. Татуировките на голяма част от тялото й са специални. „Всяка точица е с история и дълбок непреходен смисъл за мен. Всеки татус е, за да ми напомня за силата, за моженето, за скръбта и да ме подсеща, че всичко преминава“, споделя дамата, преживяла и силни лични катаклизми.
Две неща са особено притегателни за Ева на път – природата и срещите с хората, които признава, че я променят. „Може да се обогатиш, да израснеш и да станеш по-добър и на работа, и по време на пътуването. Важното е да си отворен към общуването с хората, да си по-приемащ и по-смирен“, споделя българката.
