Държавите-членки на Европейския съюз приеха първото европейско законодателство за борба с насилието над жени. Този текст изключва изнасилването поради липсата на съгласие за общо определение. Европейският парламент вече даде зелена светлина на директивата през април. Това официално приемане от Съвета на ЕС е последната законодателна стъпка.
Текстът криминализира на европейско равнище осакатяването, принудителните бракове, споделянето на интимни изображения без съгласието на засегнатите и кибертормоза. В него се определят минимални наказания от 1 до 5 години лишаване от свобода в зависимост от престъплението.
В директивата се предвиждат утежняващи обстоятелства - например когато жертвата е дете, съпруга или бивша съпруга - за които се предвиждат по-тежки наказания. Тя също така има за цел да улесни подаването на сигнали за насилие до съответните органи.
"Насилието над жени и домашното насилие са трайни престъпления. Този закон ще гарантира на равнище ЕС, че извършителите ще бъдат строго наказвани и че жертвите ще получат цялата подкрепа, от която се нуждаят", коментира белгийският министър на правосъдието Пол ван Тигелт, чиято страна председателства Съвета на ЕС.
Текстът е предмет на интензивни дискусии от месеци, особено по въпроса за правното определение на изнасилването, което е различно в отделните държави от ЕС.
В член 5 от проекта, представен от Европейската комисия през март 2022 г., се предвиждаше определение на изнасилването, основано на липсата на съгласие. Европейският парламент и държави като Белгия, Гърция, Италия, Люксембург и Швеция са съгласни с това определение. Но десетина държави членки, сред които Франция, Германия и Унгария, се противопоставиха на включването на изнасилването в законодателството с аргумента, че ЕС няма компетенции в тази област и че текстът рискува да бъде отменен от европейските съдилища в случай на обжалване.
"Бихме искали тази директива да бъде малко по-амбициозна", призна испанският министър на равенството Ана Редондо, когато пристигна на среща в Брюксел. Въпреки това тя смята, че законодателството е "добра отправна точка".
Държавите членки ще разполагат с три години, за да транспонират директивата в националното си законодателство.
