Докато Европейският съюз с бързи темпове свива въглеродния си отпечатък, България продължава да се намира в специфично междинно положение — между амбициите на Брюксел за зелен преход и силно зависимите от лигнит държави на Балканите.

Според данни на Евростат за 2024–2025 г., въглищата осигуряват 21% от производството на електроенергия у нас. Това отрежда на България второ място като източник на ток след ядрената енергия и я нарежда сред малкото държави в ЕС (заедно с Полша, Чехия и Словения), където твърдите горива все още имат ключова роля. Страната ни е и четвъртият най-голям потребител на лигнитни въглища в ЕС с 10% от общото потребление, изпреварена единствено от Германия (46%), Полша (21%) и Чехия (13%).

Контрастът с Западна Европа и ролята на слънцето

В рамките на целия Европейски съюз картинката е коренно различна:

  • За последните три десетилетия делът на въглищата в електропроизводството е сринат от 35% през 1990 г. до едва 9% през 2025 г. (4% твърди и 5% лигнитни въглища).
  • През 2024 г. за първи път в историята слънчевата енергия е произвела повече ток от въглищата в ЕС.
  • Потреблението на лигнит в ЕС се е свило наполовина спрямо 2018 г., а местният добив на твърди въглища е спаднал с 84% спрямо 1990 г., като днес единствено Полша и Чехия добиват такъв тип гориво. България окончателно прекрати добива на твърди въглища още през 2014 г.

Западните Балкани: Въглищният гръбнак на региона

Въпреки че България е сред най-зависимите от въглища членки на ЕС, съседните страни от Западните Балкани показват още по-драстични нива на обвързаност с лигнита. В този регион въглищата осигуряват 55% от електроенергията, като стойностите по страни са смущаващи:

Косово: 91% от тока се произвежда от въглища

Сърбия: 63%

Босна и Херцеговина: 61%

Черна гора: 40%

Северна Македония: 37%

За разлика от своите съседи, България има много по-балансирана и близка до европейската структура благодарение на ядрената си енергетика.

Геополитика и енергийна сигурност

Енергийният преход бе допълнително усложнен от войната на Русия срещу Украйна. След пълната забрана за внос на руски въглища през 2022 г., доставките от Русия за ЕС спаднаха с 99,5%, а общността пренасочи вноса си към страни като Австралия, САЩ, Колумбия и Казахстан.

Основното предизвикателство пред страни като България, Полша и Чехия остава гарантирането на базовата мощност. Лигнитните централи осигуряват стабилност на мрежата в моментите, когато възобновяемите източници не произвеждат достатъчно енергия. Данните ясно очертават Европа на няколко скорости: бързо зеленеещ се Запад, балансиращ Център и Изток, и Балкани, за които въглищата все още са въпрос на оцеляване на електроенергийната система.