Целувка на най-големите в БГ музиката. Лили Иванова харесва всички песни на Емил Димитров, но най-любима й е „Само тази нощ“
Елена Кръстева
Ако си дал, ако си дал,
ако си дал от себе си,
не си живял напразно.
Емил Димитров събираше цялата си топлота в този рефрен. Изливаше я към публиката и хранеше така човешкото в човека. Кадифеният му глас приласкаваше, предизвикваше ни за любов. Това продължи няколко десетилетия, а след смъртта на Емил през 2005-а ни стана студено - беше си отишъл още един онези, които укротяват бесове с музика. Тези дни обаче отново ни е подхванала добрата вълна - на 23 декември си спомнихме за Емил. Тогава бе рожденият му ден, навършиха се 75 от идването му на света. Нямаше грандиозни чествания, но в родния му Плевен за трети път се проведе фестивалът „Моя страна, моя България" в местния Военен клуб. Може да не бе помпозно, но бе с топлота, както би искал Емил.
Няма друг български певец и композитор, който да е бил толкова обичан от публиката и в същото време да е толкова изстрадал славата си. Не даваше ухо на клюки, но познаваше огорчението да си мишена на измислици в жълтата преса. И до днес, когато трябва да трупат точки, политиците го сочат като най-големия посланик на България, но в последните му години го бяха забравили. До 1999-а големият Емил Димитров получаваше пенсия от 38 лева, а две години преди да си отиде от този свят тя „порасна" до 186.56 лв. Големият Емил обаче не хленчеше. Благородниците не се оплакват, а той беше такъв, макар и не по рождение.
Биографията му е добре известна - изплаква в семейството на илюзиониста Мити и на прочутата навремето хиромантка мадам Сизи. Излиза за първи път на сцена, когато е едва на 7 г. в Плевен с роля в постановката "Снежанка и седемте джуджета". На него се пада „високата" чест да играе осмото джудже.
Още в училище проявява изключителна си дарба да рисува и да свири на акордеон. Като музикант дори печели награди на национални състезания. Изненадващо за близките му Емил обаче е приет във ВИТИЗ, където изкарва само два семестъра. Скоро разбира, че призванието му не е да се отдава на Мелпомена, а на забавната музика.
За първи път застава пред публика в залата на БИАД в шоу, водено от Коста Цонев. През 1960 г. участва в първия си концерт в салона на Партийния дом. Тази изява, която е дебютна стъпка към възходящата му кариера, става съвсем случайно. Пианистът, който трябва да акомпанира на Видин Даскалов и Лиляна Кисьова, закъснява. Положението спасява Емил, който акомпанира с акордеончето. Не идва обаче и човекът, който трябва да пее френски шансони. И тогава Димитров изпълнява песента „Само тази нощ". Публиката го посреща изключително радушно. От този момент Емил започва редовно да участва в различни програми.
Славата идва изненадващо бързо. На фестивала в Сопот през 1962 г. певецът се окичва с първата си международна награда заради песента, прославила след години и Алла Пугачова „Арлекино". През същата година на пазара се появява грамофонна плоча, в която е включена първата песен на Емил. През декември пък певецът изнася първия си самостоятелен рецитал в Дома на транспортните работници във Варна.
Най-прочутите певици по това време са Леа Иванова, Ирина Чмихова и Мария Косева. Тъкмо тогава изгрява звездата и на Лили Иванова. В своя изповед Емил казва, че той я кани да участва в програма, за да изпълни песента „Камино". И така открива пътя й към голямата естрада. Тя пък твърди: „Никой от по-младите певци не може да си съперничи с Емил Димитров. Той е поставил основите на една къща. Ако го нямаше, нямаше да има къде да се слагат останалите тухли от сградата. Затова дълбоко го уважавам и смятам, че е оставил следа в културата на тази нация."
През 1967 г. Емил се жени за певицата Грета Ганчева и двамата измислят текста на прочутата „Балалайка". Бракът обаче просъществува само 4 месеца. През следващата година певецът минава под венчило с втората си съпруга Мариета Гьошева, с която по-късно също се развежда.
Известността му надхвърля границите на България не само като певец, но и като композитор. Песните „Арлекино", „Моряшко сбогом" и „Моя страна, моя България" са записвани и изпълнявани от световноизвестни певци и оркестри. „Моя страна" се превръща в европейски шлагер под името „Моника", прозвучава на френски, немски, италиански, шведски, бендът на Пол Мориа й прави оркестрова версия. През 2001 г. същата песен звучи над хиляда и триста пъти един след друг преди старта на „БГ радио", което излъчва само българска музика.
В репертоара си имаше над 400 композиции, от които 280 авторски. Изнесъл е над 7 хиляди концерта в страните от Източна Европа, СССР, Куба, ГДР, Франция, Австрия, Белгия, Турция, Ливан и др. Има златни и сребърни плочи в Италия, Франция, СССР и България. Лауреат е на множество международни отличия. Награден е и с орден „Стара планина" първа степен.
Една от последните му публични изяви беше няколко месеца преди смъртта му по време на концерта на Алла Пугачова в София. Той бе специалният и почетен гост на събитието. Тогава Пугачова падна на колене пред него и припомни, че му дължи кариерата си. Още с появата му, преди концертът да е започнал, цялата зала стана на крака и го засипа с петминутни аплодисменти...
Години по-късно, стане ли дума за Емил Димитров, публиката подхваща неговата песен:
Никой не може да ти отнеме
обичта, обичта на хората.
Никой не може да ти я вземе
любовта, любовта към хората.
Емил Димитров получи инсулт на 26 май 1999 г. Парализира се дясната част на тялото му, засегнати бяха крайниците и говорът му. Месец по-рано той бе издал юбилейния си двадесети албум „Пясъчно момиче". И въпреки че тогава не се даде на смъртта, инвалидната количка стана неизменна част от всекидневието му. Влошеното здравословно състояние го накара да се оттегли от активната музикална дейност. Появяваше се рядко в публичното пространство, а сълзите често напираха в очите му. Обикновено бяха свързани с различни мероприятия, на които го канеха, за да му отдадат нужната почит и признание. Той трудно говореше и не можеше да изрази благодарността си, но бе достатъчно да се видят сълзите.
