Най-вероятно темповете, с които инфлацията расте, ще намалеят. Това, обаче, не трябва да ни успокоява – достатъчно е да си припомним, че икономиката на САЩ влезе в огромна криза през 70-те години на миналия век, когато Джими Картър беше президент. Тогава всяка година имаше темпове на инфлацията около 6%. Това, че инфлацията няма да е официалната – няма да е 17-18%, а ще бъде 6% в дълъг период от време, вместо прогнозираните и търсените от Централните банки „златни 2%“, също е изключително вредно и може да доведе до много тежка финансова криза, продължаваща не месеци, а години. Инфлацията означава обезценяване на паричните средства, а не увеличение на цените. Колкото повече се произвеждат тези парични средства – видяхме, че по време на пандемията ЕЦБ и Федералният резерв на САЩ емитираха огромни количества нови пари в обращение така, че да могат да подпомогнат икономиките, като с нарастване на паричното предлагане се стигна до висока инфлация. Разбира се, енергийната криза, геополитическата криза, и войната в Украйна, също водят след себе си обезценка на парите, но основната причина бе това, смята Михаил Кръстев, анализатор, икономически изследовател и член на Съвета по икономически и публични политики.
Инфлацията ще бъде ограничена, когато се намали паричното предлагане
и се намали потреблението. А потреблението ще се намали когато икономиките се охладят, тоест, когато влезнем в рецесия. Вече виждаме намаляване на цените на горивата именно заради рецесията, и дългосрочно прогнозите за развитието на икономиките в България, Европа и света не са добри. Това е и причината за намаляване на цените на горивата на световните пазари. Разбира се, никой не си пожелава тежка рецесия с цел сваляне на инфлацията, по-скоро трябва да се мисли за „меко приземяване“ на прегрелите икономики. Именно това се опитват да правят Централните банки с повишаването на основните лихвени проценти, макар този вариант да изглежда все по-невъзможен.
Често се говори за „домакинствата“ и „бизнеса“, но между тях не трябва да се прави разлика по отношение на кризата. И двете ще поемат много сериозен удар. Покачването на Основния лихвен процент от страна на ЕЦБ интересува хората в един от трите различни компонента: кредитирането. То вече се оскъпява, и ще се оскъпява, и за домакинствата, и за бизнеса. Те понасят основната тежест от факта, че вече е крайно време парите да поскъпнат, тъй като вече и без това се бяха обезценили прекалено много с политиката на Централните банки.
Щом парите трябва да поскъпнат, това ще вдигне лихвените проценти
по почти всички видове кредити, сред които ипотечните, потребителските, и др. Да, ще се вдигне и процентът и за депозитите, но в ситуация, в която през последните години всеки се опитваше да инвестира средствата си по един или друг начин, може би депозитите няма да могат да наваксат ръста при лихвите по кредитите. Проблемът за бизнеса е свързан най-вече с енергийната криза в България: заради липсата на енергийни доставки, но и заради липсата на дългосрочни договори и сигурност; но и по отношение на това какво ще се случи с енергийната система на България, с Маришкия басейн, който е важна част от нея; с удължаването на живота на реакторите на ядрената ни централа; с възможността да има нови реактори в настоящата централа или направо строителство на нова.
Няма прогнозируемост и тази липса най-много страда бизнесът, но страдат и чуждестранните инвестиции.
Още миналата година, и дори тази, трябваше да се осъзнае, че колкото и да ни изглежда добре бюджетът с високите си приходи заради инфлацията, много важни пера от бюджета катастрофират. Брутото капиталообразуване – което значи инвестициите в бизнеса, намалява с двуцифрени проценти тази година. Това означава, че в реалната българска икономика не се инвестира. Не се ли инвестира в реалната икономика, държавата няма да има какво да преразпределя.
Дори и за тази година няма пари за плащане на пенсии, майчински, и други социални плащания и обезщетения. Това е и причината бюджетът да излиза на дефицит, затова и те се финансират по друг начин – с емитиране на дълг. За догодина категорично също няма да има пари. Въпросът е колко ще бъде дефицитът. А самият МФ прогнозира стряскаща рамка – над 11 млрд. лв. дефицит, което е над 6%, като това е без да броим падежа по стар дълг, който имаме, и който е в размер на над 3 млрд. лв., който трябва да платим през 2023 г.
Публичните ни финанси са на болнично легло.
Дали ще викаме поп или лекар – ние си решаваме, и това ще се види в следващите два месеца. Много е страшно, че последните бюджети се приемат или при отиващо си, или при липса на правителство. Финансовата рамка на страната се навигира от Асен Василев още от 2021 г. насам, когато той стана финансов министър. Тогава не се стигна до стабилно правителство, наложи се актуализация на бюджета, след това се наложи приемането на още един „социален“ /както го нарича самият Василев/ Бюджет; след това се стигна до актуализация на бюджета точно когато кабинетът „Петков“ си отиваше – тоест, ние нямаме едно стабилно правителство, което не просто да приема социални плащания, а след това да се наложи да си носи отговорността за тях. Сега отново се очертава същото: или
ще имаме продължение на Бюджета от 2022 г., който е наистина абсурден
от социална гледна точка, тъй като съдържа огромни социални разходи, които не могат да бъдат платени от приходите; или ще бъде приет нов Бюджет, който – независимо какво бъде внесено от МФ, - ще търпи корекции между първо и второ четене именно в един парламент, който ще се намира на практика в предизборна кампания. Тоест, всяка една партия ще обещава, ще обещава, някой път дори ще успява да прекара обещаното като социални плащания – например,
диференцираното ДДС на хляба и хлебопроизводителите дойде от техническа грешкана един глас, на един човек – Антоанета Цонева от ДБ, която след това се опита да върне своя глас, но не успя. Когато се говори за финансовата рамка на държавата, трябва да се отнасяме по-сериозно, тя не трябва да се приема на крак с корекциите на всяка партия, а да се предвиди от МФ, и именно това министерство да си я прилага.
Лошо е, че Министерството на финансите разчита на експертизата
на експерти от предишния парламент. Като такъв беше назначен един бивш съветник на министъра на финансите – г-н Каримански, който беше шеф на Бюджетната комисия в НС, която пък прие предишния бюджет. Ако се продължи философията на Асен Василев, то знаем каква е угрозата от това нещо, знаем, че влизаме в процедура на свръхдефицит, и знаем, че по друг начин, освен с емитиране на нов дълг и с вдигане на данъците няма как да се финансира тази социална държава. Политиката по отношение на финансите и икономиката в последните години е безрискова професия. Взимат се много важни решения, които имат огромни последствия върху българските финанси и върху българското общество, като например кога да бъде емитиран държавен дълг. Това не беше свършено през април и май, когато всички експерти настояваха това да се случи, а беше направено едва след падането на кабинета „Петков“ и то при много лоши условия. Нямаме обяснение защо не е свършено по-рано, нямаме обяснение защо
българската хазна ще бъде ощетена
със стотици милиони левове от това забавяне от няколко месеца, нямаме обяснение кой ще носи отговорност за следващия бюджет, нямаме данни за това кога ще бъде емитиран следващия дълг, а колкото повече живеем в тази безрискова ситуация, в която политиците редят Монополи вместо да сглобяват финансите на държавата, толкова по-страшно за нас и толкова по-вредно за българската икономика и за българските финанси ще е, смята Михаил Кръстев.
