Експеримент показа крехкостта на Слънчевата система. Планета с размерите на Земята, която се движи между Марс и Юпитер, би могла да изтласка нашата планета от орбитата й в открития Космос и да унищожи живота, показва опит на учени от Калифорнийския университет. Астрофизикът Стивън Кейн обясни, че неговият експеримент е имал за цел да отговори на два забележителни пропуска в планетарната наука.
Първият е разликата в нашата Слънчева система между размера на земните и гигантските газови планети. Най-голямата от т.нар. „земни“ планети е Земята, а най-малкият газов гигант е Нептун, който е четири пъти по-широк и 17 пъти по-масивен от Земята.
„В други звездни системи има много планети с маса в тази празнина. Наричаме ги суперземи“, каза Кейн.
Другият пропуск в науката е в местоположението спрямо Слънцето, между Марс и Юпитер. „Планетарните учени често искат да има нещо по средата между тези две планети. Изглежда им като пропилян недвижим имот“, обяснява той.
Затова Кейн решава да проведе динамични компютърни симулации на съществуването на планета между Марс и Юпитер с набор от различни маси и след това наблюдава ефектите върху орбитите на всички други съществуващи планети. Резултатите, публикувани в Planetary Science Journal, са
предимно катастрофални за Слънчевата система
„Тази измислена планета дава тласък на Юпитер, който е достатъчен да дестабилизира всичко останало“, каза Кейн. „Въпреки че много астрономи искат съществуването на тази допълнителна планета, добре е, че я нямаме.“
Юпитер е много по-голям от всички други планети взети заедно. Масата му е 318 пъти по-голяма от тази на Земята, така че гравитационното му влияние е огромно. Ако суперземя в нашата слънчева система, преминаваща звезда или друг небесен обект смути Юпитер дори леко, всички останали планети ще бъдат дълбоко засегнати.
В зависимост от масата и точното местоположение на суперземята, нейното присъствие може в крайна сметка да изхвърли Меркурий и Венера, както и Земята от Слънчевата система. Освен това може да дестабилизира орбитите на Уран и Нептун, като също ги изпрати в открития Космос. Суперземята
ще промени формата на орбитата на нашата Земя
правейки я много по-малко обитаема, отколкото е днес, ако не и да сложи край на живота изцяло.
Когато Кейн намалява масата на планетата и я поставя директно между Марс и Юпитер, той вижда, че е възможно планетата да остане стабилна за дълъг период от време. Но малки движения във всяка посока и „нещата ще тръгнат зле“, каза той. Проучването има значение за способността на планетите в други слънчеви системи да приемат живот.
Въпреки че планети, подобни на Юпитер, газови гиганти, далеч от своите звезди, се срещат само в около 10% от времето, тяхното присъствие може да реши дали съседните земи или суперземи имат стабилни орбити.
„Нашата слънчева система е по-фино настроена, отколкото оценявах преди. Всичко това работи като сложни часовникови зъбни колела. Добавете повече предавки в микса и всичко ще се развали“, каза Кейн.
