Екслузивно интервю с Годжи, Гъмзата и Цветан Недялков+ВИДЕО

Докато Георги Милчев-Годжи, Йордан Йовчев-Гъмзата и Цветан Недялков бяха в Чикаго за участие, което е поредното от тяхното турне в САЩ, тримата отделиха време за BG VOICE. Те седнаха с нас в българската дискотека „Енигма", където ще имат концерт на 22 март, и споделиха кое е по-различно от предишния им гастрол в Америка и кой какви предложения е получил по време на участия.

Тук сте вече 10 дни и имахте няколко концерта в различни градове. Като цяло досега как си изкарвате?

Гъмзата: Мисля, че много весело. Много е забавно. Забавляваме се с нашия английски, вашия български (смее се).

Годжи: Най-важното от всичко е, че дотук, където бяхме, навсякъде беше пълно, което, честно казано, не ни изненадва. Изненадан съм от резултатите на други колеги. Не знам какво да кажа. При нас е full. Всичко до момента е sold out.

Хората харесват жива музика, при вас плейбекът е забранен, нали така?

Годжи: Ако трябва да кажа сериозно, хората се измориха да ги лъжат. Пеенето на плейбек е лъжа. Идваш тук, получаваш относително приличен хонорар. В крайна сметка хората са дошли, за да видят какво правиш на живо. Плейбека могат да го слушат и в YouTube, и в други сайтове за видеосподеляне. Мисля, че е редно изпълнителите да пеят на живо.

Какво имате предвид, като казвате, че се забавлявате с английския? Интересни случки ли е имало?

Гъмзата: Забавляваме се с буквални преводи от български на английски.

Годжи: Много интересно звучат някои наши поговорки. From one famous time nobody shaves me for a plum. От едно известно време никой не ме бръсне за слива.

Гъмзата: We kill the fish.

Годжи: Избихме рибата.

Гъмзата: I'm naked water from everywhere.

Годжи: Аз съм гола вода отвсякъде.

Това го казвате на американци?

Годжи: Не, не. Просто се забавляваме. Още повече че никой от нас не говори английски на кой знае какво ниво и се получават интересни ситуации. Онзи ден бяхме с г-н Недялков в едно заведение. Идва сервитьорката и попита: "How do you like your dressing?" Цецо ([Цветан Недялков) каза: Yes (смее се).

Годжи: След това тя дойде при мен и каза: „What about your eggs?" И аз казах: "Two."

Това е между другото съвсем нормален отговор. Има логика.

Годжи: И, от друга страна, срещнахме много българи, които - аз искрено им се радвам, но за много кратко време забравят български.

Позабравили, да, малко.

Годжи: Това в интерес на истината е забавно, но някак за шест месеца да забравиш български... И ние почнахме постепенно да забравяме, защото се шегуваме с това. Българи сме в крайна сметка. Не може да (говори с американски акцент) „тчрябва да отиде мойята пчриятелка амейриканка." Не е логично.

Срещнахме много българи, които - аз искрено им се радвам, но за много кратко време забравят български

Имате предвид, че и акцентът съвсем се сменя?

ЦН: Да, сменя се.

Годжи: В известен смисъл ни е, понеже това работим - да се забавляваме и да се шегуваме с другите - понякога (смее се) доста интересно.

Това къде ви се случи? Къде го чухте?

Годжи: Doesn't matter... А-а-а... Видя ли? (Смеят се.)

ЦН: Very nice!

Кое е по-различно сега, в сравнение с първия път, когато бяхте тук?

Гъмзата: Първия път бяхме повече хора. Организацията беше, как да кажа, с много по-малко възможности за личен отдих.

ЦН: Имаме повече време.

Гъмзата: Ние сме по-малко хора, съответно повече хора са прикрепени към нас. Можем да обикаляме заедно или по единично. Имаме избор, което е хубаво.

ЦН: Понеже първия път концертите ни бяха почти през ден и цялото турне минаваше в път и в концерти, свирене, репетиции, сега имаме малко повече време.

Успявате да играете на туристи. Какво видяхте?

ЦН: Ходихме на музея.

Годжи: Да, ходихме. Аз съм много доволен. Не знаех, че най-големият музей на Салвадор Дали е в Тампа, и то благодарение на едно семейство, което е изкупувало картини. Аз съм много доволен, че отидох. Изключително интересно беше. Не съм виждал толкова шедьоври на едно място. Тук, в Чикаго, ходихме на блус. Цецо свири на сесия. Интересно ни е. Макар че свирим бърз етно рок, се интересуваме и от друга музика.

Какви бяха очакванията за второто ви идване и оправдаха ли се?

Годжи: Всеки може да отговори за себе си. Аз лично съм много изненадан от високата посещаемост, защото сме в много по-малък състав. В известен смисъл се притеснявах аз лично дали ще дойдат хора. Хубаво, Чикаго е огромно нещо. Но за да се съберат почти 600 души в тази зала, те трябва да дойдат от... Примерно на едно място, където бяхме, бяха дошли хора от...

Гъмзата: В Атланта дойдоха от Мемфис, което са си около 1000 км. Това е огромна чест за нас.

Годжи: Чест е, да. За да изявиш такова волеизявление, е нужно не само да пътуваш, но и да си направиш сметка да си вземеш почивен ден, да си вземеш семейството. Ние го оценяваме много високо. Затова и гледаме хората да се забавляват максимално. Понякога имаме лимит на времето. Ако трябва да свирим до 2 ч., гледаме през цялото време да свирим, за да го уплътним, защото хората затова са дошли. Най-важното от всичко е да сме им оставили хубави спомени.

ЦН: Действително това е, което каза Георги. И аз имах едно такова вътрешно притеснение, че тъй като не сме в пълен състав, дали ще съумеем достатъчно добре да представим това, което правим, т.е. музиката, която правим. А то се оказа, че, изглежда, добре се справяме, защото навсякъде досега, където сме свирили, хората, както се майтапим ние, са доволни. Много доволни са хората. Една от основните ни функции е да се снимаме.

Гъмзата: В което няма нищо лошо.

Не знаех, че най-големият музей на Салвадор Дали е в Тампа

ЦН: Наистина няма нищо лошо. Те, като ни видят и по време на изпълненията, не изчакват да свърши, а направо по време на изпълненията се снимат с нас, което е хем странно, но и приятно. Много приятно, защото действително искат да ни видят.

По време на концертите сте разположени малко нестандартно. Вие сте смесени с публиката. Няма отделна сцена и всички са точно пред вас. Как се получи така?

ЦН: Ние имаме две остриета.

Годжи: Основното острие е Данчо. Ние имаме две части. Първата част е по-ретроспективна. Втората част е по-съвременна. Много е интересно.

Гъмзата: Всъщност различното от това да сме целият „Ку-Ку бенд" със Слави и да сме по-малък интересен състав, е, че репертоарно драмата става доста интересна. В бенда няма как да се получи и не е и нужно. Наблягаме освен на песни на „Ку-Ку бенд", познати на публиката, но също на избор на фолклор, на хора, на народни песни. Гледаме да има от всичко.

Годжи: Времето много бързо минава. Странното е, че на практика правим по почти три часа, а аз не ги усещам. Имал съм участия в България, в които един час ми се струва два дни, а тук минава адски бързо.

ЦН: Защото хората са дошли да се забаляват и ни се радват.

Щях да кажа нещо на английски отново.

Годжи: Нищо, нищо. Заповядайте.

Time flies when you're having fun.

Годжи: Оуууу, времето лети, когато се забавляваш. Ей това е (смеят се). По-интересното е, че имаме приятели, с който тепърва се запознахме, които започват да идват от различните градове отново, за да видят концертите, което за нас е изключителна чест. От Атланта да дойдат до Лас Вегас само заради това вечерта да сме заедно много трудно може да се случи. Пожелавам го на всеки.

Вие с този формат, както сте смесени с публиката, успявате ли по време на шоуто да си говорите с тях, да си комуникирате? Какво си казвате?

ЦН: Много интересна случка имаше в Чикаго. Един господин, докато аз изпълнявах, компанирах бързия етно рок, и той вика: „Остави сега китарата и ела на наш'та маса." Аз викам: „Не мога, свиря." И той упорито в продължение на 15-ина минути ме караше да отида на неговата маса. Викам: „Не, не мога." Беше много интересно как - представяте ли си - аз ставам и си тръгвам, оставям китарата, а вие продължавате. Аз си сядам на масата, наздраве. И това е.

И изведнъж нещо липсва в музиката.

Гъмзата: Да, разбира се, и това е вярно. (Смеят се.) Имаше и такива моменти, в които народната любов граничи с агресията.

Какво се е случило?

Гъмзата: Изпълняваш песен по желание на даден човек. Оттам възрастна жена решава, че няма време тя да изчаква тази песен желание да приключи и дърпа [Цветан Недялков]: „Не, не, ела тук! Утре мога да те разходя из Даунтаун."

ЦН: А през това време вървят песните.

Гъмзата: Оттам маха другият човек и казва: „Докога ще те чакам?!" И това са 500 души. Забавно е.

Годжи: Другото, което мен ме изненада, е,че идваха от 6-7-годишни деца до над 65-годишни. Всичките знаят песните и ги пеят с текст, което значи, че вероятно ще дойдем пак в Америка. Може и да не е в този състав.

ЦН: Може и в пълния състав.

Годжи: Но когато децата ти пеят песните, това означава, че един изпълнител ще има дълга творческа кариера.

Знаем, че идеята на този състав е на Слави. Но как се роди тази идея? Как се получи?

Гъмзата: Всъщност в България чисто от икономическа гледна точка е много популярен моделът на дуетите като участия. Говорим за нашия колега Иво Моллов и един изпълнител на етно, може би не толкова етно рок. И така се случват участията масово в България. Има много изпълнители в този жанр. Това е нещо, което в един малък състав е важно. Идеята на Слави е да се запази това нещо, да запазим духа на „Ку-Ку бенд". А той несъмнено се съхранява основно в тези ръце (смее се и показва към Годжи и Цветан Недялков).

ЦН: Тези динозаври на бързия етно рок.

Гъмзата: И така се получи тази група, която е хем мобилна, хем ударна, хем запазва тежкото звучене на „Ку-Ку бенд".

Идваха от 6-7-годишни деца до над 65-годишни. Всичките знаят песните и ги пеят с текст

Изпълнявахте ли желания по време на концертите? Поръчваха ли си песни?

Гъмзата: (Смее се.) В общи линии. Желанията не бяха много.

ЦН: Но конкретни.

Гъмзата: Желанията са от различно естество. Има някои за конкретна песен. Имаше и желания просто да присъстват по-близо до седящия или танцуващия наоколо, което е един вид също желание.

А като песни? Казахте по-рано, че предимно по-стари хитове са искали.

ЦН: Има и т.нар. ударна серия.

Гъмзата: Тя много върви в Чикаго.

ЦН: Това са едни бързи етно рокове, които са по-скоро етно (смее се).

Годжи: С рогата напред е ударна серия.

Гъмзата: В Чикаго тя върви особено добре. Не усетих никаква разлика. Да речем, в Тампа и в Атланта според мен имаше акцент върху малко по-старите песни и от фолклора. Тук фолклорът безусловно навсякъде е желан и е добре приет, но тук тези „бързи етно рокове", за които говорим, особено добре се приеха в Чикаго.

Каква е разликата между публиката тук и тази в България по вашите концерти?

ЦН: Може да е много странно, но като че ли тук имам чувството, че хората по-спонтанно и по-сърдечно реагират по отношение на нас. В България не е такава изненада, как да го нарека, или такава емоция да ни видят, докато тук наистина спонтанно реагират. Много по-емоционално изразяват това, което чувстват. Така си мисля.

Гъмзата: Аз имам усещането, че в Чикаго, може би поради това, че тук е най-голяма българската общност, липсата на България най-малко се усеща. Предполагам, че поради тази причина отношението и усещането ни за публика е по-близо към това в България за разлика от местата, където има по-малко българи или са по-разпилени и по-рядко комуникират помежду си. Те ни приемат доста, да не кажа силна дума, по-истерично, но по-топло.

Има ли нещо по-различно в оставащите концерти?

Годжи: Различното е това, че навсякъде се съобразяваме с желанията на хората. Те си казват какви песни предпочитат. В Чикаго ще имаме още едно участие и след като сме за втори път, ще гледаме да е малко по-различно, защото вероятно 30 или 40 процента от хората, които бяха първия път, ще дойдат пак. Ще гледаме да направим нещо различно, защото си постиламе за това, ако дойдем някой ден пак, тези хора да знаят, че ние се стараем да ги забавляваме и се стараем всеки път да сме различни, за да не им става скучно.

Гъмзата: В общи линии голяма част от тези участия минават спонтанно. Особено във втората част. Човек реагира на момента. Има доста импровизация. Надяваме се в повечето случаи да бъде успешна.

Въпрос конкретно към Гъмзата. Как се справяш с помненето на текстове?

Гъмзата: Има напредък и той е свързан единствено с навика. Никога не е гаранция, че някой път няма да ти изчезне текстът. Имам и такива, които ми се налагаше да ги науча и след това ги забравям.

В Чикаго, може би поради това, че тук е най-голяма българската общност, липсата на България най-малко се усеща

И какво се случва? Повтаряш припева?

Гъмзата: Ставам един млад Тодор Колев (смее се).

Не си ли носиш някъде текста написан на лист хартия примерно?

Гъмзата: Не, не. Човек според мен трябва да натрупа много опит и респект от публиката, докато достигне нивото с тетрадката.

Преди малко заговорихте за етно рок, за рок изпълнения. Вие свирите в доста различни стилове. Пуснах си преди няколко дни „Гъмзомания" и „Двама мъже наполовина". Аз не съм музикално образован човек. Мога да кажа като слушател. Но за мен тези две песни са толкова различни, че не мога да повярвам, че един и същ екип стои зад тях. Как се получава така, че продължавате да свирите в толкова различни стилове?

Гъмзата: Целта на всяка една от тези песни е различна. Като говорим за тази „Гъмзомания", човек винаги трябва да се усмихва широко и със снизхождение. Това е истината. Не бива да се разглеждат по друг начин. Направено е за - да не го наречем подигравка, но с тежък автохумор. И така трябва да се приемат. Може би там се гордея със солата си на тромпет. Зад тях заставам твърдо. Тази песен специално е ярък пример за това как гледам на себе си като певец и инструменталист.

ЦН: Има и нещо друго, че песните ги правят различни хора. Има и мои песни вътре, има и на Георги песни в този албум, има и на Гъмзата. И всеки един си е своята индивидуалност и има почерк. Затова е толкова различно.

Сега, като се върнете в България, какво ви предстои? Работа по „Гласът на България"?

ЦН: Да.

Гъмзата: Основно да. И продължаваме с участията.

Годжи: Концертите продължават и в България.

Турнето на българските музиканти продължава с концерт в Лас Вегас на 20 март, сряда. В петък - 22 март, те ще пеят в „Енигма" в Чикаго, а в събота е участието им в Торонто, Канада.