Ивайло Калфин

BG VOICE постави няколко условия пред кандидатите за президент - това да бъдат интервюта на живо - по телефон, скайп или лично, без PR до тях и без да изпращаме предварително въпросите си. Радваме се, че получихме безпрецедентен достъп за българска медия в чужбина до кандидатите и че те се съгласиха на нашите условия. Досега ви представихме номинирания от ГЕРБ Росен Плевнелиев и гражданския кандидат Меглена Кунева. В топ 3 според социолозите се нарежда и Ивайло Калфин от БСП. Той е в тандем с актьора Стефан Данаилов.

Калфин е роден на 30 май 1964 г. в София. Магистър е по международни отношения от Университета за национално и световно стопанство и по международно банкиране от Университета в Лофбъро, Великобритания.

От 2009 г. е евродепутат от групата на БСП. Три пъти избиран за народен представител в българския парламент, преди избирането му за евродепутат Калфин е вицепремиер и министър на външните работи на Република България в правителството на Сергей Станишев (2005-2009 г). Женен, с една дъщеря.

 

-          Вие сравнително често идвате в САЩ. Като бивш външен министър се познавате и се срещнахте няколко пъти с Хилари Клинтън, а преди това и с президента Буш. Какви са отношенията ни сега със САЩ?

-          По време на мандата ми имахме прекрасни отношения със САЩ по най-важните теми за България и за Америка и аз доста съжалявам, че интензивността на тези контакти беше намалена. За четири години имахме две посещения на българския президент, едно на българския премиер, едно на американския президент в България. Четири пъти съм бил във Вашингтон. В София два пъти идва Кондолиза Райс също. Въобще това бяха доста интензивни отношения, при които по доста конкретни въпроси организирахме съвместно действие. Очевидно е, че инерцията намаля. Имахме срещи на много високо равнище, например по въпросите на киберсигурността. Аз съм и докладчик в Европейския парламент по тези въпроси и се видях със съветника на президент Обама, със заместник-секретар по вътрешната сигурност. Ето по такива проблеми България би могла да бъде много активна в отношенията си със САЩ. Явно, че няма интерес, няма теми и интензивността е видимо по-ниска, отколкото беше.

За U.S. визите

-          Повечето хора се интересуват от по-прагматични въпроси като този с падането на американските визи за българи. Управляващите казваха, че когато ни приемат в шенгенското пространство, това ще стане много лесно. Сега обаче това членство беше отложено. Какви са вашите прогнози за този проблем с визите?

-          Не бих обвързал Шенген с отпадането на визите за САЩ...

-          Посланикът ни тук Елена Поптодорова го е казвала в интервю за нас.

-          За съжаление така е, говори се. Но има примери и със страни, които са в Шенген, а имат и визи за Съединените щати. Между Европейския съюз и САЩ има доста напрегнати преговори по съхранение на личните данни и други теми, свързани отново със съхранение на информация. Тази тема никога не е слизала от дневния ред. За съжаление България не можа да се включи в един период, в който бяха свалени изискванията, бяха облекчени изискванията за отпускане на визи и премахване на визовия режим. В този период успяха да премахнат визите Полша, Чехия, големи страни в Източна Европа, но България не успя. Хубаво е, че американското правителство реши да издава дългосрочни визи, от което се възползват много българи, но, разбира се, тази тема трябва да продължим да я обсъждаме. Не Шенген ще ни реши въпроса, той ще бъде решен с добра работа в Държавния департамент и добро взаимодействие с Конгреса на САЩ и с Белия дом, разбира се.

-          Как всъщност ще коментирате отлагането на членството ни в Шенген? И то точно с мотиви проблеми с корупцията и правосъдната система, които са все пак ресор на кандидата за вицепрезидент на ГЕРБ Маргарита Попова. Вашият коментар като бивш външен министър, който познава тези процеси и хората, които взимат тези решения в ЕС и Брюксел?

-          Аз мисля, че България има реален проблем. Той ни беше казан в прав текст и той е точно това, което вие казвате - заради проблеми с корупцията и съдебната система. Нашите партньори смятат, че не можем да пазим европейска граница. По-явно от това няма как да се каже. За съжаление правителството реагира по изключително инфантилен и, бих казал, глупав начин. Започна да търси европейски политици и сега ще дойдат другата седмица и още такива в София, които да разказват колко сме готови и как по една случайност не сме влезли. Започват да заплашват, много смешно изглежда това, Финландия и Холандия, че ще им блокират някакви решения в Европейския съюз. Това е сбърканият подход. При едно от първите ми посещения в Холандия през 2006 г. ми обясниха, че няма да гласуват за членството ни в ЕС, защото не сме готови за него. Вместо да вдигаме шум, направихме така, че убедихме не политиците, а парламента в Холандия, че България е готова. Ние получихме ратификацията и България влезе през 2007 г. Така че аз см убеден от собствен опит, че най-добрият начин не е да се сърдиш и да заплашваш своите партньори, а трябва да седнеш с тях, да видиш къде са проблемите и да се опиташ да ги решиш и да ги убедиш. За съжаление е очевидно, че това в момента не се прави, и ме е страх, че България все повече ще се изолира в ЕС именно заради подобна неадекватна политика.

-          Къде виждате мястото на президента в общуването му с българите в чужбина и въобще с определянето на политиката към онези сънародници, които не живеят в пределите на страната?

-          Президентът може да свърши много работа. Аз мисля, че България тепърва трябва да развие, и то много активна политика, към българите зад граница. Там, където има българи, в България има интерес, има необходимост тя да работи с тях. Когато бях външен министър, ние работихме, за съжаление в края на мандата я довършихме, една стратегия за българите в чужбина, заедно с голяма част от организациите на нашите сънародници зад граница. Там има конкретни и ясни идеи. Българите в чужбина трябва да бъдат подпомогнати и трябва да бъдат съпричастни към това, което се случва в България. Бих подкрепил да има избирателни региони, в които те да знаят за кои депутати точно гласуват. Бих подпомогнал това, от което много общности имат нужда, държавата да подкрепи откриването на съботно-неделни училища по български език, история и география. Нещо, което го правят с много усилия и благотворители българските общности зад граница. Това, което трябва да се направи, е България да им дава възможност, да дава информация за това, което се случва в страната, и да търси техния ангажимент. Включително със стимулиране и насърчаване с икономически мерки те да се връщат в България, да инвестират в България, да имат конкретен интерес в това, което се случва в България. Така че много неща могат да се направят. Въпросът е да има една единна политика към българите в чужбина.

-          Пореден парламент не успява да приеме гласуване по интернет. Вие бихте ли поели един ангажимент, в рамките на ваш мандат, да направите всичко, което ви е по силите, да бъде прието това за следващите избори?

-          Абсолютно. Аз съм човек, който много залага на интернет в работата си. И в момента голяма част от кампанията ми протича в интернет. И човек, който в Европейския парламент в последните две години разчита на киберпространството и въобще на възможностите на интернет. Гласуването по интернет задължително трябва да бъде направено. Разбира се, при максимални гаранции, че няма да има намеса и ще има максимална сигурност на този вот. Бих подкрепил изцяло, даже бих настоявал. Бих направил така, че институциите да поемат този въпрос и до следващите избори да го доведат до някакво положително решение.

Сянката на ДС

-          Една сериозна критика към сегашния президент от страна на правителството и от страна на много хора, които живеят в чужбина - и това е позиция, която вие също заемате, за ролята на бивши агенти на ДС в българската дипломация, в българските посолства и консулства. Защо вие не смятате, че те трябва да бъдат отстранени от тези високи позиции?

-          Значи, тук има няколко въпроса, които за мен трябва да се изяснят. Първо, въпросът към сътрудниците на бившите служби трябва да бъде поставен абсолютно равностойно към всички. В момента най-много бивши сътрудници на ДС има във властта в сравнение с който и да било предишен период - кметове, областни управители, депутати от ГЕРБ, включително министърът на вътрешните работи. Това са хора, които са работили за бившите служби. Защо отношението е предимно към служителите в дипломатическите бюра? Аз бих приел подобно отношение, ако то е принципно и е насочено към всички, включително кадрите на управляващата партия. Само че това нещо не се случва. На второ място, законът е в Конституционния съд, той ще се произнесе. Но има трайна практика в България, не искам да предпоставям решението по този въпрос, но има решения по други, при които принадлежността към бивши служби не може да бъде повод за лустрация и на ограничаване на права за работа на която и да било длъжност. Нека да изчакаме решението на съда.

-          Но България е единствената държава от бившия съветски блок, която няма такъв закон, основно заради съпротивата на вашата политическа сила през последните 20 години.

-          Не, точно обратното е. Този закон беше приет по време на предишното правителство и мнозинството на Българската социалистическа партия. Става въпрос за Закона за досиетата и тяхното изваждане наяве. Така че, ако някой има принос...

-          За Закона за лустрацията става въпрос. Такъв ние нямаме в България.

-          Ами, нямаме, и казвам, че подобни текстове в други закони са били отхвърляни от Конституционния съд, което означава, че той би бил противен на конституцията. Очевидно е, че ако търсим моралната оценка, тя е свързана с цялостното отношение към бившите сътрудници. Ако търсим ефективността от работата на българските дипломатически служби, тогава трябва да търсим други критерии и този надали е най-важният.

Кой пречи на гласуването в чужбина?

-          Тази година ЦИК създаде достатъчно трудности пред желаещите да гласуват в чужбина, като например, че заявленията за гласуване трябваше да бъдат подавани само в PDF формат. Има много хора, които не знаят как да го направят. Защо бяха поставени според вас тези технически и много специфични изисквания?

-          Тук въпросът наистина е км ЦИК и към Министерството на външните работи, което доста лежерно подходи към изборите. Единият само пример е с PDF формата. Другият е с връщане на заявления, защото били написани на латиница имената. В личните карти и в паспортите на българите името е написано и на кирилица, и на латиница. Така че това не трябва да бъде проблем. Има цели градове, в които не бяха допуснати секции, защото хората не били посочили лични адреси в България. Което също е абсурдно. Външното министерство просто загуби много време и се забави да поиска от съответните власти в Германия и Франция откриване на секции и гласуване на места, където биха искали да гласуват българските граждани. Това доведе, специално в Германия, до много остри протести от българската общност. Министерството на външните работи не се опитва да осигури достатъчно добри условия на българите да гласуват зад граница.

-          Те прехвърлят топката към ЦИК. Въпросът ми е защо?

-          Това, което исках да кажа, е, че не само ЦИК, а и външното министерство. Защо? Очевидно е, че някой не иска българите в чужбина да гласуват и да влияят върху резултата в България.

-          Вие чувствате ли се като участник в една предизвестена игра, в която победителят е ясен?

-          Няма как да е ясен победителят. Това го показват и социологическите проучвания, това го показват и в колегията. Борбата е доста оспорвана и мисля, че има много ясно едно разграничение. От една страна е кандидатът на ГЕРБ, а от друга страна са всички останали, които от различна гледна точка критикуват това, което в момента прави правителството и мнозинството в парламента. Най-вероятно, както показват резултатите, ще има втори тур и много силен ще бъде протестният вот срещу ГЕРБ.

-          Вие какъв кандидат-президент ще бъдете?  Г-н Плевнелиев се представя като прагматичен с мотото „Градим България"; Меглена Кунева - като граждански, независим, антипартиен. Каква ще е вашата основна визия на един евентуален президент?

-          Аз искам да съм президентът, който ще накара българските институции да се занимават с дневния ред на българските граждани. И които да поставят като национални цели онези, които са свързани с подобряването на живота. Основните проблеми днес на българите са ниските доходи, огромната и нарастваща непрекъснато безработица, лошото здравеопазване. Институциите в момента не се занимават с това, техните приоритети са съвсем различни. Така че ще се постарая да използвам всички механизми на президентската институция, за да накарам управляващите да съобразят дневния си ред с дневния ред на хората.

-          Като се имат предвид правомощията на президентската институция, как реално може да стане това? Защото президентът е един церемониалмайстор, да го наречем. Той няма реална власт, реална администрация.

-          Не е точно така. Впрочем така мисли министър-председателят. На него му трябва точно един декоративен президент. Той по този начин и лансира кандидатурата на г-н Плевнелиев с пренебрежение, с подигравка дори, бих казал, към него. Наскоро каза, че основният мотив на ГЕРБ да спечели президентските избори е да уплътни институциите да не би някой да им причини предсрочни парламентарни избори. Така че това е подходът на ГЕРБ - да омаловажава институцията и да казва, че тя е всъщност една безсмислена, безлична институция. По подобен начин се държи и техният кандидат. Президентът е избран пряко от българите. Той има авторитета на повече от половината избиратели, на огромната част от гласуващите. И с този авторитет той е длъжен да използва всички механизми на тази институция - не да се съгласява с всичко, не да изпълнява церемониални функции, а да поставя въпроси. Има инструменти, има Консултативен съвет за национална сигурност, има право на обръщения към парламента, има право на вето на закони, има право на назначения в различни институции. И тези права според мен би трябвало да бъдат насочени към една цел. Тази цел е по какъв начин животът на българите да се променя към по-добро, и то с близка визия, а не далеч в бъдещето. Мисля, че ще има много широка обществена подкрепа за подобна политика.

-          Вие казвате, че президентът не трябва да се съгласява с всичко, обаче отстрани ситуацията изглежда по следния начин - кандидатът, който се приема за фаворит според социологическите проучвания, само преди два месеца твърдеше, че той в никакъв случай не би се кандидатирал за президент и два месеца по-късно го виждаме да открива предизборната си кампания. В Америка такъв flip-flop на позиция за един кандидат е сериозен проблем. Доколко независим може да бъде един такъв кандидат?

-          Очевидно е, че не е независим. Очевидно е, че г-н Плевнелиев е назначен за кандидат. Той само седмица преди това твърдеше, че няма намерение да се занимава, защото не е политик и не иска да бъде политик. Сега се разхожда из страната и казва, че той е политикът, който иска да води държавата. Освен това има нещо друго, понеже споменахте за американските нрави, там се прави много ясно разграничение между избран и назначен. Г-н Плевнелиев никога не е бил избиран. Той винаги е бил назначаван, и то при, така, доста високо заплащане, да свърши определена работа. Той може да е един мениджър, който да подготви съответни документи, но не и да бъде избиран, а още по-малко после да се явява пред гражданите, за да отчете какво е направил. Точно тук е още една от слабите страни на г-н Плевнелиев - няма как ти да убедиш хората, че държавният глава е техническо лице, функция, която се занимава с планиране и изпълнение на плановете. Съвсем различна е ролята и мисля, че българското общество, макар и още изграждащо тези демократични ценности, които ги има в американското, го вижда доста ясно. Г-н Плевнелиев има и един проблем, свързан с правителството, от което той излиза -  той ясно заяви, че каквото и да направи това правителство, то все ще е положително за България. Той отказва да вземе отношение по проблемите, които бяха налице в Катуница, и после по протестите, в които имаше много силен етнически елемент. Отказа да вземе отношение по разпускането на Народното събрание. Отказва да вземе отношение и по всеки конкретен въпрос и не излиза от общите приказки, че има план за България, че иска тя да се развива, да бъде модерна и така нататък. За съжаление дори и политиката, която той провеждаше досега в регионалното министерство, е с плачевни резултати. Регионалната политика не е само магистрали, които така или иначе трябва да се строят, строили са се и ще се строят и в бъдеще. Българските региони обезлюдяват, бизнесът излиза от тях и те са в трагично състояние по отношение на обществени услуги. Така че доста отговори ще трябва да дава г-н Плевнелиев, но идеята е в последния момент, той затова и не влиза в дебати. Много трудно се съгласи на два дебата, и то много преди изборите, просто защото няма какво да каже в тях. Разчита на общи приказки и на помощта на министър-председателя и на вътрешния министър.

-          Казвате, че той е един вид партийно назначение. Но тук възниква въпросът как избрахте вашия вицепрезидент? И вие ли го избрахте всъщност или той също беше назначен по някакъв начин от партията, за да помогне на вашата кампания?

-          Стефан Данаилов е човек, който е известен освен като голям български актьор и като политик - аз съм работил 4 години с него в правителството, когато бяхме министри в един и същи кабинет. Познавам го и знам, че, освен че е харизматичен актьор, той е и политик, който може да отстоява целите си и той ги отстоява доста успешно. Много се радвам, че той прие. Няма да крия, че той бе един от фаворитите ми, дори фаворитът ми за кандидатурата за президентския пост, когато още в самото начало се обсъждаха кандидатурите. Той отказа по една или друга причина тогава. Стефан Данаилов е човек, който вярва в БСП, но и извън БСП може да привлече доста широка подкрепа.

-          В интервю за BG VOICE Меглена Кунева каза, че в другите две водещи кандидатпрезидентски двойки, включително и във вашата, вицепрезидентът изглежда по-силна личност и че вие разчитате вицепрезидентът да ви изнесе кампанията. Как отговаряте на едно такова мнение?

-          Е, г-жа Кунева като един от опонентите търси мотиви. Аз правя кампания някъде около два месеца преди да бъде определен кандидат-вицепрезидентът. През последните месеци не съм спрял - от средата на юли, когато бях номиниран, да обикалям страната и да се срещам с хора. Така че Стефан Данаилов се включи в последната част на кампанията. Вярно, много силно, много убедително - той не е човек, който тепърва трябва да се обозначава. Но аз нямам проблем с моята разпознаваемост в страната и мисля, че с него се допълваме като качества, като опит, като възможности по един много добър начин. Така че не съм притеснен от думите на г-жа Кунева. Със Стефан Данаилов сме един тандем. Там няма опасност някой да засенчи другия или да носи другия на гърба си.

-          Един въпрос, който задавам на всички кандидати. Моите родители от около 20 години почти не гласуват и като тях има стотици хиляди. Как ще убедите хора като тях да отидат до урните и евентуално да пуснат своя вот за вас?

-          Основното, което бих им казал, е, че ако искат страната да върви, те трябва да имат участие. Участието на всеки става с гласуване. Няма как страната да се развива, ако тези, които са активни политически, не отидат да си пуснат гласа за когото и да било. Така ще се ликвидира и проблемът с купуването на гласове, така ще се ликвидира проблемът с малки партии, които обаче си контролират електората и по този начин получават високи резултати. Колкото повече българи гласуват, толкова по-съпричастни ще бъдат те към бъдещето на страната и тя толкова по-отговорна ще бъде пред тях.