Състезателката по плуване Екатерина Аврамова, която в Рио се състезава за Турция, не можеше да се нарадва, че спечели серията си на 200 м гръб. Бившата националка завърши 21-ва с 2:12:98. „Дългото чакане завърши. Четири тежки години минаха много бързо и ме доведоха до този невероятен момент в живота, който никога няма да забравя", написа тя във фейсбук. Някой й се зарадваха. Мнозина обаче не я разбраха. Защо в края на краищата една българка ще плува за Турция? Защо е избрала точно тази страна, а не която и да е друга?
„Приех, защото условията, които ми предлагаха, бяха просто уникални. Харесаха ми наистина, доволна съм от всичко, което ми предложиха, и ми беше трудно да им откажа. Наистина беше най-добрата уговорка за подготовка на фона на всички други държави", оправда се тя. Първото предложение от Турция дошло след предната олимпиада, но тя им отказала. „По-сериозното предложение беше на Световното първенство в Барселона през 2013 г. Дойдоха на самото световно. Бях отишла с контузия и трябваше да се откажа от коронната си дисциплина, която е 200 м гръб. След като свърших със 100 м гръб, дойдоха и ме попитаха пак." Този път тя вече казала веднага „да" и след това трябвало да седне и да премисли нещата, да помисли какво би й коствало, психически най-вече, а и как близките й ще приемат това решение. „Разговарях с баба ми, с майка ми, с баща ми и накрая, след около 2-3 седмици, им отговорих и приех."
Семейството я подкрепило изцяло, тъй като знаели през какво е минала, какво са дали те за нейния спорт. По отношение на нивото на подготовката в Турция тя е доста критична. „За световно ниво има какво още да се желае. Имат много таланти, но трябва да работят. Турците инвестират много пари и сили в това да бутат спортовете като плуване. Добри са във футбола, но в плуване, баскетбол и волейбол инвестират много пари. Преди три години подписаха договор с треньора на Майкъл Фелпс - Боб Болтън. Те го наеха, за да ги консултира в кои насоки трябва да работят повече и как да помогнат на младите плувци да се изградят като по-добри спортисти. Той дойде в Истанбул, мина през всички клубове и ги насочи кои млади деца имат таланта да продължат и трябва да се наблегне върху тях. Взе няколко момчета, около 6-7 души, със себе си в Америка, а турската федерация им поема абсолютно всички разходи, за да тренират с него."
В Турция имало хора, които я приели с отворени обятия и са щастливи, че е там, защото знаят името й и знаят какво е постигнала. „Има хора, които не са толкова щастливи като мои съотборнички, които плуват същия стил, тъй като това е конкуренция."
Турция я спечелила като оферта с това, че както е в Европа, така е и в Азия. „Аз няма да пропусна да плувам в европейски шампионати, както и на азиатските игри, както и техните турнири, които са в друг континент. Също така имам повече приятели сред спортистите там и някак си... все пак ни е съседка, по-близко ми се струваше."
В същото време тя живее в Лондон, защото „не исках да го сменям, не исках да сменям обстановката, свикнала съм с Лондон, чувствам го като у дома си. Пътувам много често до Турция, горе-долу 6 месеца съм в Лондон, 6 месеца в Турция или на лагери. Имам възможност моят треньор да е с мен, всичко се поема от федерацията и държавата. Но България винаги ще си остане моята държава, аз съм родена тук и винаги ще бъда българка. Това, че съм приела да се състезавам за друга държава, е чисто бизнес."
