Датата е 16 март 2001 г. За минути Народното събрание е обсадено от таксиметрови автомобили. Звучат клаксони, скандирания „Мафия“ и „Убийци“. Тълпата настоява премиерът Иван Костов моментално да подаде оставка.
Причината – отвличането на 3-годишния Петър, син на техен колега. Таткото Стоян Терзийски е съсипан от мъка и призовава приятелите си да блокират изходите на София, за да не могат да избягат похитителите на детето.
Майката Даниела се придържа към следната версия – тя и Пепи тръгнали към забавачката, когато изведнъж черен автомобил „БМВ комби“ спрял внезапно, а двама мъже с руси коси натикали детето в колата и потеглили в неизвестна посока. Майката се обадила на мъжа си Стоян и разказала с ужас преживяното. Изплашен до краен предел, той моли своите колеги по радиостанцията да блокират всички изходи на столицата, както и
да се съберат пред Народното събрание
Само няколко часа по-късно трупът на детето е намерен в езерото на Южния парк. Пепи е открит в черен найлонов чувал. Има следи от душене с въже или сизал по вратлето.
„Някаква интуиция проговори в мен. Бях убеден, че майката е замесена в убийството. Даже направо бях сигурен, че тя е убила сина си“,
разказвал е топ криминалистът Ботьо Ботев – човекът, който разплита и този тежък случай.
Ботев е дългогодишен шеф на отдел „Убийства“ в Дирекция на полицията. През 2002 г. е удостоен със специалната награда „Полицай на годината“.
Криминалистът е единственият офицер от българската полиция, който е отличен с орден „Стара планина“, връчен му от президента Георги Първанов по повод неговата 60-годишнина.
„Ботев е легенда за родната криминалистика. Човек с ненадмината експертиза“, казва за него Бойко Борисов още от времето, когато е главен секретар на МВР.
Остана обаче загадката дали Даниела е причина за кризата, или нейна жертва. Тази мистерия още дълго ще бъде тема на дискусии.
„Не желая да се връщам към това. Този спомен за мен е болезнен“,
казва Даниела преди години пред bgnow за убийството на сина си, в което беше обвинена. След развода с мъжа си тя вече не се казва Терзийска. Тя работи и е благодарна на хората, които я приемат като всеки друг човек, а не като знаменитост с отрицателен знак.
За правосъдието тя е виновна, но за обществото е била „употребена“.
На 16 март 2001 година тогавашният министър на вътрешните работи Емануил Йорданов е на посещение в Брюксел. Той спешно прекъсва командировката си. Разследването е под пара. Като опълчение в него, таксиджиите блокират изходите на София. Следобед дори е съобщен номерът на черното БМВ, а в 18 часа във Варна вече има арестувана една жена, заподозряна за поръчител на отвличането.
Камера заснема жена с дете на ръце час след убийството
Според критиците й майката е била не престъпник, а жертва на политическите игри, набързо принудена да признае, за да спадне напрежението в страната. Те припомнят, че още в ранния петъчен следобед главният секретар на МВР Славчо Босилков е казал пред парламента, че протестиращите ще се срамуват, като научат истината за престъплението.
Има и факти, които обвинението не успя да обясни. Запис на охранителна камера, открит няколко дни по-късно, показваше жена, приличаща на Даниела, с дете на ръце на път за детската градина час след предполагаемото време на убийството. Не се разбра кой е свидетелят, видял и преследвал похитителите, нито какво стана с другите версии, по които първоначално се работеше: дългове и любовна афера на бащата. Самото му заминаване в чужбина според скептиците е вече подозрително.
Несъмнено майката беше най-лесният за разобличаване и най-удобен виновник. Престъпникът е намерен, но не може да бъде осъден. Така никой няма да понесе наказание, а убийството е погребано завинаги в архивите.
Ако това наистина е било сделка, един детеубиец още се разхожда на свобода.
Обрат през нощта: от жертва – става виновна
Късно през нощта нещата взимат неочакван обрат – съобщено е, че детето не е отвлечено, а е убито от майка си, която била психично болна. Тя го удушила рано сутринта в дома си и изхвърлила телцето в Южния парк, а после измислила историята с отвличането. Според разследващите Даниела тогава направила самопризнания.
На другия ден управляващите обявиха, че шофьорите са били подведени и употребени и поискаха „инициаторите за петъчните безредици“ да се извинят. Година по-късно майката беше призната за неспособна да носи наказателна отговорност. Прокуратурата искаше тя да бъде настанена на принудително лечение, но защитата се възпротиви и Даниела беше освободена, за да се лекува при домашни условия.
Бащата Стоян Терзийски напусна занаята и страната и отиде да работи в Ирландия. Нещастните родители се разведоха и от юридическа гледна точка случаят беше приключен. Оттогава до днес обаче официалната версия остана спорна за голяма част от обществото.
Рени Цанова, адвокат на Даниела: Не ме убедиха във вината й
„Имам голям опит и не смея да кажа толкова силни думи, но обвинението не ме убеди във вината й.
Има много факти, които останаха неясни, и затова обжалвахме постановленията на прокуратурата. Имахме 26 възражения.
Например би ли могло едно тригодишно дете с тегло 18 кг, облечено с анцуг и ботушки, да се побере в една найлонова торба от яке с размери 50 на 70 см? С такъв чувал според един таксиметров шофьор Даниела се е качила при него и е отишла в Южния парк. Поискахме следствен експеримент и съдът нареди да се направи, но той е бил извършен с изрязан от картон силует. Това според мен е несериозно. Експеримент от подобен характер трябва да се направи с живо дете. В него няма нищо унизително“. Това казва пред bgnow адвокат Рени Цанова, която защитава Даниела по делото срещу нея.
Тя не е сигурна и за самопризнанията на Терзийска.
„Аз не съм присъствала там, но съм чела протоколите. Тя казва приблизително следното: „Добре, така е, както казвате.“ Не „аз го убих“, а „аз съм го убила“. Така ми каза и на мен при първата ми среща: „Сигурно, щом казват.“ Има много съществена разлика“, казва Цанова.
По думите й делото не е влизало изобщо в съда. Защитата можело да обжалва постановлението за принудително настаняване за лечение на Даниела до безкрайност, но преценили, че най-важното е тя да остане на свобода.
