Парламентът, съдът, прокуратурата. Какво свършиха и не свършиха българските институции за правата на ЛГБТ хората през последната година?
София Прайд почти навърши пълнолетие. От 17 години насам столичното шествие в подкрепа на правата на ЛГБТ общността всяко лято напомня за липсите в българското законодателство, които правят много аспекти от живота на ЛГБТ хората почти невъзможни.
Тазгодишният София Прайд се провежда в събота под мотото "България е и нашият дом". От Свободна Европа правят задълбочен анализ на постигнатото до момента.
Прочети още
От миналия Прайд до днешния се случиха няколко знакови събития, които показаха, че напомнянето дава резултат. Имаше обаче и случаи, в които пролича, че не е достатъчно да има промени само на хартия.
"Беше активна година", каза пред Свободна Европа Симеон Василев от ЛГБТ фондация ГЛАС. И добави:
"Но и година, в която правехме две стъпки напред, една назад".
Според Василев в българското общество се вижда позитивна промяна и повече разбиране към проблемите на общността. Това сочи и проучване на социологическата агенция "Алфа Рисърч" по поръчка на ГЛАС, според което българите са с неутрални нагласи, но и все по-добре информирани за проблемите, правата и мотивациите на ЛГБТ хората.
На фона на това според активиста "политическото говорене срещу [общността] остава много силно". В действията на институциите по отношение на проблемите на ЛГБТ хората също не изглежда да има особено подобрение.
Къде има напредък
Обнадеждаващи за ЛГБТ общността развития през последната година имаше по някои ключови дела, както и в един закон.
- Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) задължи България да признае еднополовите връзки
Едно от най-значимите събития за общността - не само през последната година, а изобщо, беше решението, с което през септември 2023 г. ЕСПЧ задължи България да създаде правна рамка, която да признае еднополовите връзки.
Решението е по дело, заведено от ЛГБТ организация "Действие" по казуса на Лилия Бабулкова и Дарина Коилова. Двете жени са сключили брак във Великобритания през 2016 г. и искат той да бъде признат и в България.
В мотивите си от ЕСПЧ казват, че в страната трябва да се създаде правна рамка, различна от брака, която да урежда отношенията на еднополовите двойки.
Без подобна рамка според сегашното българско законодателство тези двойки не могат да регулират редица базови аспекти от живота си, свързани с имуществото, издръжката, защитата от домашно насилие или наследяването, както би могло едно официално признато семейство.
Към момента България не е предприела мерки за изпълнение на решението на ЕСПЧ.
Хомофобията влезе в Наказателния кодекс
Друг успех за ЛГБТ общността са промените в Наказателния кодекс (НК) от юли 2023 г. Те предвиждат по-тежки наказания за някои престъпления от омраза по хомофобски подбуди.
Сред тези престъпления са убийството, телесната повреда, отвличането и противозаконното лишаване от свобода. Те ще се наказват с по-тежки присъди, когато се докаже, че са извършени по подбуди, свързани със сексуалната ориентация на потърпевшия.
- Промените в НК включват и по-тежки наказания за подбуждане към дискриминация, насилие или омраза на това основание.
Активисти и правозащитници от години призоваваха за такива промени, след като през 2008 г. Михаил Стоянов беше убит в Борисовата градина от група, която "прочиствала" парка от гей мъже.
Делото срещу Боян Расате
Последният пример попада условно в списъка с позитивните за ЛГБТ общността събития, тъй като след първоначалния напредък имаше продължение.
Миналото лято Софийският апелативен съд (САС) осъди бившия кандидат за президент Боян Станков, известен като Боян Расате, за нанасяне на лека телесна повреда на активистката Глория Филипова. Случаят е от 2021 г.
Тогава, по време на кампанията за президентските избори, Расате и негови сподвижници нахлуха в общностния ЛГБТ център "Рейнбоу хъб" и изпочупиха имуществото му, а Филипова разказа, че е била ударена от Расате в лицето.
Преди седмица обаче адвокатката на Филипова - Силвия Петкова -съобщи във Фейсбук, че Върховният касационен съд (ВКС) е отменил решението на САС и е върнал делото за преразглеждане заради процесуални нарушения.
Къде няма напредък
Въпреки че се срещат изключения, институциите рядко предприемат действия в подкрепа на общността.
- Прокуратурата не видя проблем в акции срещу прожекции от София Прайд Филм Фест, но пък проверява София Прайд
По време на миналогодишния кинофестивал София Прайд Филм Фест привърженици на проруската националистическа партия "Възраждане" атакуваха две прожекции на филма "Близо". Те носеха плакати с хомофобски надписи и нахлуха в киното, където снимаха лицата на зрителите. Подобни случаи със същия филм имаше и в други градове.
Акциите не доведоха до разследване, а само до събиране на данни за "евентуално извършени престъпления от общ характер" от протестиращи. Но пък от прокуратура в Пловдив казаха, че водят проверка дали филмът съдържа порнографски материали с непълнолетни лица.
Филмът "Близо" не включва хомосексуални отношения между герои. Той засяга две момчета, които са близки приятели и стават обект на хомофобски атаки от страна на съучениците си.
Междувременно през август 2023 г. Софийската районна прокуратура (СРП) обяви, че прави проверка, за да установи дали кампания на София Прайд "заплашва установения правов ред в държавата, насажда сексизъм и дали представя еднополовото семейство като висша ценност".
Повод за проверката бяха билбордове с мотото на миналогодишното шествие - "Нашето семейство те кани на София Прайд". По-рано те бяха вандализирани, но за това реакция от страна на институциите нямаше.
Певицата Милена беше оправдана по обвинения в хомофобия
През октомври 2023 г. певицата Милена Славова беше оправдана по обвинения в дискриминация срещу ЛГБТ общността.
Делото срещу нея започна, след като през 2021 г. Славова сподели във Фейсбук предизборен клип на националистическите формации ВМРО, "Воля" и НФСБ, в което има кадри от София Прайд с надпис: "Над християнска Европа тегне опасност".
В поста си Славова се възмущава от "наглостта и парадирането на разни извратеняци" и казва, че не подкрепя "гей парадите".
Делото стигна до Върховния административен съд (ВАС), който прецени, че думите на Славова не са имали за цел "накърняване достойнството на конкретно лице поради неговата сексуална ориентация".
Правата на транс хората остават незачетени
След като през февруари 2023 г. ВКС излезе с тълкувателно решение, което забранява правото на транс хората да променят юридическия си пол, последваха нови съдебни откази на такива искания.
Решението предизвика протест в столицата, както и една гладна стачка. В края на годината 32-годишната транс жена Габриела Банкова прекара 12 дни пред Съдебната палата в София при тежки метеорологични условия и с влошено здраве, след като съдът отказа името и полът в личните ѝ документи да бъдат променени.
Не последва реакция на нейния протест. Той приключи на 25 ноември, когато Банкова се включи в шествие по случай Международния ден за елиминиране на насилието срещу жени.
Транс хората като нея живеят с усещането, че са се родили в "грешното тяло", защото няма съвпадение между пола, определен при раждането им, и този, с който се идентифицират. Те могат да предприемат физически "преход", за да променят това. Но когато транс хората нямат право на документи, които отговарят на идентичността им, това може да им създаде проблеми - труден достъп до работа, здравни услуги, пътуване зад граница.
Парламентът не даде защита от насилие в еднополови връзки
Допреди миналото лято Законът за защита от домашното насилие (ЗЗДН) не предвиждаше право на защита на хора, станали жертви на насилие в условията на интимна връзка между двама души, които не са сключили брак или не живеят във фактическо съпружеско съжителство.
След случая на нападнатата с макетен нож Дебора Михайлова парламентът промени това, но с една уловка. Вече законът пази от домашно насилие хората в интимна връзка, но само когато става въпрос за отношения между мъж и жена. Това изключва всички случаи на домашно насилие в еднополови връзки.
Предложението беше подкрепено от ГЕРБ, "Възраждане", БСП и "Има такъв народ". Юристи и представители на гражданския сектор нарекоха дефиницията за интимна връзка дискриминативна.
Хомофобските атаки и акции в цялата страна зачестиха през последните години. В някои случаи те съвпаднаха и с предизборни кампании. Анализ, публикуван наскоро от Института за пазарна икономика (ИПИ), показа, че хомофобията се отразява негативно не само на живота на ЛГБТ хората, но и на икономиката на България.
Според данните тя може да струва между 2,5 и 5% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Това се равнява на между 2,4 и 4,9 милиарда лева за 2023 г.
