Александър Флеминг
Много открития в живота са плод на случайността. Оказва се, че понякога това става и в науката. Така шотландецът Александър Флеминг открил пеницилина. На неговата немарливост - както се твърди, човечеството дължи това велико откритие. Син на фермери, родителите му не могли да осъществят мечтата на Флеминг да стане лекар. На 20 години обаче изведнъж се оказал наследник на голямо богатство. По този начин се сбъднало желанието му и той записал медицина. По време на Първата световна война забелязал, че войниците умират от инфектирането на раните. Затова, когато започнал работа в изследователското звено на болница „Сент Мери" в Лондон, се захванал да изследва стафилококовите бактерии.
Великолепният учен обаче бил много непридирчив, дори небрежен в битово отношение. Именно това дразнещо околните качество помогнало за революционната находка на ХХ век. Случката станала през 1928 година. Сред купищата неизмити съдчета в лабораторията си Флеминг забелязал, че една от неговите панички със стафилококови бактерии е плесенясала. Това предизвикало у него интерес и той започнал да я изследва. Тази плесен произвеждала безвредно за хората вещество. Но убивало бактериите. И то онези, които предизвикват белодробни болести, а също трипер и менингит. Флеминг нарекъл субстанцията пеницилин (пеницилинум нотатум), но не успял да разработи пеницилина като медикамент. Въпреки че медикът отбелязал, че субстанцията може да намери голямо приложение в медицината, академичната общност не обърнала сериозно внимание.
Флеминг не могъл да пречисти веществото и по този начин революционният медикамент не бил забелязан над 10 години. По-късно неговото дело било продължено от английските лекари Хауърд Флори и Ърнст Чейн. През 1945 година тримата учени получили Нобелова награда.
