Повечето пътници на “Титаник” всъщност са умрели не от удавяне, а от хипертония, след като прекарали прекалено дълго в ледените води.
Манията по "Титаник" бе възродена в края на март и поприключи с отминаването на отбелязванията на 100-годишнината от гибелта на лайнера. Темата обаче е една от вечните за любителите на загадки. И макар всичко около края на "Титаник" да ни се струва ясно и обяснено, все пак има тъмни страни, които все още подклаждат любопитството на изследователите. За някои от тайните в последния миг на "Титаник" разказва Луиз Патън в книгата си "Good as Gold" (в България бе издадена под заглавие "Леден блясък"). Авторката е внучка на заместник-капитана на Титаник Чарлс Лайтолър. Родена е през 1954 г., завършва Оксфордския университет. През 1978 се омъжва за лорд Джон Патън, депутат от Консервативната партия на Великобритания и министър на образованието. Лейди Патън е една от малкото жени, заемащи управляваща позиция в британския бизнес. В книгата си Луиз, чийто дядо е единственият оцелял от командването на "Титаник", разкрива неизвестни истини около трагедията. Всяко семейство има своите мрачни тайни, но обикновено те не засягат другите. Не е така обаче в случая на Патън. През шейсетте, когато тя е била все още тийнейджърка, баба й разказва семейната тайна, което, от една страна, срива авторитета на починалия й дядо, обявен за герой, а, от друга, може да промени история, разкривайки истината около една от най-големите човешки трагедии - потъването на Титаник през април 1912, когато губят живота си 1517 души.
Последиците от разкриването на тайната до известна степен обясняват защо Патън мълчи в продължение на повече от четиридесет години. Накрая решава да сподели със съпруга си и как реагира той? „Мисля, че каза „Слава Богу". Сега Луиз Патън решава да изясни историята и пред света в книгата си. "Дядо ми е бил втори командващ на кораба. Бил е в каютата си, когато са се ударили в айсберга. По-късно е отказал да се качи на спасителна лодка и
оцеляването му е щастлива случайност.
Скача от потъващия кораб и първо е засмукан от водовъртежа, но после е изтласкан на повърхността от взривна вълна във водата. Намерен е от случайно минаваща спасителна лодка", разказва Патън.
"В качеството си на оцелял офицер е бил включен и в двете разследвания на инцидента. Питали са го дали е провел някакви разговори с другите командващи след сблъсъка. С други думи, разпитвали са го дали има представа какво точно се е случило. И двата пъти той е казал, че не знае, но е излъгал. След сблъсъка дядо ми слязъл в каютата на капитана, за да получи нареждания за използване на огнестрелно оръжие при евентуални безредици по време на евакуацията в спасителните лодки. Тогава му е обяснено какво се е случило: управляващият "Титаник" е изпаднал в паника при получаването на сигнала за наближаваща опасност и е поел по грешен курс.
Първоначално това обяснение звучи абсурдно, но представете си вие да управлявате най-скъпия лайнер в света по време на първото му пътуване - напълно нормално е да се получи такава „ученическа" грешка вследствие от огромното напрежение. "Титаник" е бил конструиран по времето, когато светът е преминавал от ветроходи към параходи. Дядо ми, както и другите от екипажа на кораба, са се обучавали на ветроходи. При тези кораби системата за управление е специфична - рулят трябва да бъде навит в обратната на желана посока (ако искаш за завиеш наляво, навиваш надясно). Сега звучи нелепо, но тогава е било така. От друга страна, параходите са имали съвсем различна система за управление - като тази, която използваме днес за автомобилите. Навиваш в посоката, в която искаш да отидеш. Още по-объркващо става, защото въпреки че
"Титаник" е бил параход, системата му е била като на ветроход.
И когато се дава команда за променяне на курса, Хитчинс (мъжът зад руля) се паникьосва и обърква посоките. Разполагали са само с четири минути, за да променят посоката, и когато капитан Мърдок вижда грешката, прави всичко възможно да я поправи, но се оказва прекалено късно."
Дядото на Патън, който по-късно основава собствен бизнес за поправка на морски съоръжения, споделя със съпругата си Силвия и друга тайна, дори по страшна от първата. Хитчинс е направил неволна грешка, но заповедите на Брус Исмей, изпълнителен директор на Уайт стар лайн" - корпорацията собственик на "Титаник", всъщност довеждат до трагичното развитие. "Титаник" се е ударил в най-уязвимото си място. Екипажът е определил за колко време ще потъне. Но Исмей не е бил съгласен огромната инвестиция да стои насред океана, чакайки помощ и потъвайки бавно, или пък да акостира преждевременно. Не е добра реклама! Затова дава заповед „Пълен напред". "Титаник" е бил смятан за непотопим. Ако корабът беше спрян от движение, щеше да се оцелее поне до пристигането на спасителния екип, но след като се изпълнява заповедта за пълен напред, натискът на водата поврежда още повече "Титаник" и затова потъва толкова бързо."
Изглежда доста странно след всички разследвания, книги, филми и дори експедиции за изследване на потъналите останки именно една бизнес дама от Лондон да дава най-ценната информация, която се оказва ключът към разгадаването на загадката около трагичните събития.
Питър Станфорд, "Телеграф"
|
- Защото, когато дядо ми се е качил на спасителната лодка, Исмей му е съобщил, че ако каже истината, компанията ще бъде съдена и застраховката ще бъде обявена за невалидна. Исмей почти казал, че ще фалират и всички служители ще загубят работата си. Имало е нещо като кодекс на честта по онова време. Затова дядо ми е излъгал, за да запази работата за колегите си. - Но защо баба ви не е проговорила след смъртта на съпруга си през 1952? - Защо проговаряте сега? - Всички други са мъртви - казва Патън и прави пауза, очевидно все още разколебана в това, което е направила. - Все още чувам гласа на майка ми, която повтаря, че баща й трябва да бъде запомнен като герой. - Това е история, която повечето писатели биха използвали веднага, превръщайки я в документалистика или мемоар. Защо я разказвате в роман? - Защото аз пиша криминални книги. Имах идея да напиша трилър за семейство банкери с ужасна тайна, които са свързани с корабостроенето. Внезапно се сетих, че самата аз имам такава тайна и пак става дума за кораби. |
- Защо дядо ви, който изглежда е бил честен и смел човек, е живял в лъжа?
