В пролома, прорязан от Дряновската река, ограден с високи отвесни скали, е разположен Дряновският манастир, посветен на св. Архангел Михаил. Основан по време на Второто българско царство, манастирът е сринат след идването на османлиите. Построен е по времето на цар Калоян след пренасяне на мощите на св. Михаил Воин в Търновград. Впоследствие на два пъти е наново разрушаван от поробителите, като за последен път, както ни уведомява малък каменен надпис, вграден над главната входна врата, е разграбен на 10 май 1876 г. Две години по-късно манастирът се възстановява почти във вид, в който го виждаме сега. Днес от стария манастир
е оцелял само храмът му
и то не в първоначалния си вид. По всяка вероятност, подобно на редица други манастирски черкви от средата на XIX в., храмът ще да е имал три купола - два над наноса и един под олтара. За това първично устройство може да се съди преди всичко от все още запазения малък сляп купол над олтара, който след преустройството едва се показва на скосения покрив. За някогашното съществуване на другите два купола подсказва междинната арка, която разделя наоса на две части с квадратно очертание.
След преустройството от 1880 г. храмът не е измазван, но както показват грубата каменна зидария и другите подобни възрожденски черкви, първоначално той е бил измазан и варосан. Четири двукрили прозореца, разположени на всяка една от надлъжните стени, осветяват черквата, а две врати, от които едната - главната, на западната стена, а другата - на северната стена, са давали достъп към първоначалния храм. През тридесетте години на 20 век черквата се обогатява, като към западната й стена
е прилепена стройна камбанария
а към северната - аркиран притвор, подслоняващ оставащата под него северна стена. Камбанарията, чиято скрита конструкция е от железобетон, е издържана напълно в духа на възрожденската архитектура. Нейният силует и детайли сполучливо напомнят черквите на Кольо Фичето. Манастирът е един от най-големите книжовни центрове през Възраждането. Разполагал е с огромна библиотека. Тук е открит един от първите преписи на „История славянобългарска“. Към светата обител е функционирало и голямо килийно училище, а родолюбиви монаси са съхранявали традициите български. Историята на Дряновския манастир е плътно свързана
с борбите на българския народ за национална свобода
Зад манастирските стени Апостола на свободата Васил Левски заедно с народния будител отец Матей Преображенски - Миткалото създават основното средище за подготовка на народното въстание в Търновска област.
След избухването на Априлското въстание двеста безстрашни четници, водени от легендарния поп Харитон, от военния ръководител Петър Пармаков и народния учител Бачо Киро, устояват в продължение на девет дни срещу напора на многобройната турска войска и башибозушките орди. След разгрома на бунта манастирът е опожарен. В пламъците изгорели важни книги и ръкописи заедно с цялата библиотека Повечето от нашите въстаници
загиват геройски в тази битка
За увековечаване на геройските подвизи на борците за свобода на видно място пред северната страна на черквата е издигнат скромен паметник костница. В близост до манастира се намира пещерата Бачо Киро с удивителните си карстови образувания. Тя се състои от Преддверие, Чистилище, Дъждовна зала и Концертна зала. В тази пещера са живели най-старите жители на Европа, установиха последните проучвания на международен изследователски екип. Според ДНК анализите новооткритите находки са на възраст между 45 000 и 47 000 години.
Не по-малко впечатляващ от самата пещера е Дряновският водопад, който се намира наблизо. Разположен е на река Андъка – приток на Дряновска. Височината на водния пад е около 5 метра, а пролетта е времето, в което е най-пълноводен и красив.