„Един ден тя излезе от вкъщи и така и не се върна. Може би е била отвлечена на улицата. Починала е или е изчезнала някъде, един случаен номер в един изгубен списък, в някой от безбройните лагери в Далечния север“. Доктор Живаго тъжи за своята Лара, читателите също. Едноименният роман на Борис Пастернак е публикуван за първи път през 1957 година на италиански. Той е преведен на безброй езици, екранизиран е пищно с Омар Шариф и Джули Кристи в главните роли, само в оригинал на руски дълго няма как да се прочете. В книгата героят на Пастернак, лекарят Живаго, преминава през сътресенията на Октомврийската революция, намира голямата си любов, а след това я губи. Романът „Доктор Живаго“ обаче така и не е публикуван в Съветския съюз, защото не следва идеологическата линия, разказва историята му „Дойче веле“. „Романът на Пастернак е нискокачествена реакционна публицистика без литературни качества“, пише вестник „Правда“. Кадър от филма с Омар Шариф и Джули Кристи Как обаче „Доктор Живаго“ се озовава на Запад и Пастернак получава Нобелова награда за литература? С помощта на двама непримирими врагове - Италианската комунистическа партия и ЦРУ.

 „Най-важното оръжие в стратегическата пропаганда“

През 1955 година ръководителят на книжарницата на Италианската комунистическа партия в Рим Серджо Д'Анжело заминава за Москва. Преди това се среща със своя приятел - издателя Джанджакомо Фелтринели, и му обещава да намери интересни руски автори за публикуване. В Москва Д'Анжело чува за неиздадения роман на известния, но до голяма степен изолиран писател. Пастернак му предава ръкописа с въздишка: „Отсега мога да ви поканя на моя разстрел". Фелтринели получава романа от Д'Анжело и той скоро излиза на пазара. Година по-късно Пастернак печели Нобелова награда. Той не е застрелян, но по нареждане на властите трябва да откаже приемането на наградата. Само няколко дни след публикуването на „Доктор Живаго“ романът привлича вниманието на ЦРУ. Според вътрешните правила на агенцията книгите са „най-важното оръжие в стратегическата пропаганда". В годините след войната 10 милиона книги и списания с произведения на Джеймс Джойс, Джордж Оруел и други са изнесени отвъд Желязната завеса. „Доктор Живаго“ е оценен като философски и антикомунистически роман, затова „трябва да излезе във възможно най-много преводи“, гласи експертната оценка на творбата. Целта е „да предизвика колкото може повече дискусии и признание в свободния свят и така да попадне сред кандидатите за отличия като Нобеловата награда“.

Една важна предпоставка в това отношение обаче липсва - за да може комитетът в Швеция да се занимае с романа, той трябва бъде предоставен в оригинал, т.е. на руски. Съветският отдел на ЦРУ получава микрофилм с ръкописа от британските тайни служби MI6 и впоследствие романът е отпечатан в Нидерландия в тираж 1000 (неавторизирани) екземпляра.

 Изложението в Брюксел

През 1958 година в Брюксел се провежда първото след края на войната световно изложение, на което 44 държави представят своите технически и културни достижения. Най-голям е щандът на Съветския съюз, този на Съединените щати е малко по-малък, а далеч по-скромен е щандът на Ватикана. Но именно той става място за осъществяването на внимателно планирана дипломатическа акция. Наред с параклиса, в който се почита паметта на преследваните християни, щандът на Светия престол предлага и безплатни екземпляри на ценния забранен роман за съветските посетители. Всички те се интересуват от книгата, която доскоро е била недостъпна.

Разсекретени документи потвърждават версията

Две години след като отказва Нобеловата награда, Пастернак умира във вилата си в московското предградие Переделкино. „Доктор Живаго“ става достъпен за руската публика едва през 1988-а, по време на перестройката. През 2009 година журналистът Иван Толстой публикува книга, в която развива тезата, че ЦРУ финансира първото руско издание на романа на Запад, за да може Пастернак да отговори на изискванията за получаване на Нобелова награда. През април 2014 година, след изтичането на давността им, американското правителство публикува документи, които потвърждават ролята на ЦРУ в публикуването на книгата.