Няколко века заслугата за откриването на Америка – едно от най-важните събития в историята на човечеството – бе приписвана на Христофор Колумб. Историците дълго сякаш недоглеждаха отдавна съществуващите доказателства в исландските саги, че той и екипажите му не са първите европейци, стъпвали на новия континент. В днешно време обаче е вън от съмнения, че първи в Америка са били най-дръзките средновековни мореплаватели – викингите. Не беше ясно обаче точно кога е ставало това, тъй като сагите нямат надеждна датировка. Скорошно проучване обаче хвърли ясна светлина и по този въпрос, като показа, че те са живели на американския континент около 1021 година, което ги прави негови откриватели почти 500 години преди Колумб.
Международен екип от учени доказа, че европейците вече са били активни в Америка преди хиляда години, почти 5 века преди "откриването" й от генуезеца, плавал под испански флаг. Това стана, след като специалистите точно датираха насечено дърво, открито в селището на викингите L'Anse aux Meadows в северния край на канадския остров Нюфаундленд.
Използвайки нова техника, включваща следи, оставени след слънчева буря, екипът показа, че древният лагер е от 1021 г. сл. Хр.
Трите изследвани парчета дърво от три различни дървета са взети от археологическата площадка, която има ясни белези на викингско присъствие.
Всяко парче дърво носело “ясни доказателства”
за рязане с остриета, изработени от метал – материал, който не се произвежда от местното население.

Историците знаят, че викингите са предприели епични пътешествия с емблематичните си кораби дракари. На запад те са основали селища в Исландия, Гренландия и в крайна сметка - базата в L'Anse aux Meadows в Нюфаундленд, Канада. Въпреки това оставаше неясно кога се е случила тази първа трансатлантическа дейност.
викингите са изследвали земи по на юг от Нюфаундленд.
Д-р Кюйтемс обобщи:„1021 г. сл. н. е. е най-ранната година, в която европейското присъствие в Америка може да бъде научно доказано. Предишните дати за присъствието на викингите в Америка са разчитали до голяма степен на исландските саги. Те обаче са започнали като устни истории и са били записани едва векове след събитията, които описват. Макар да са противоречиви и на моменти фантастични, сагите също предполагат, че са се случвали срещи, както насилствени, така и приятелски, между европейците и местните жители на региона. Въпреки това са открити малко археологически доказателства в подкрепа на такъв обмен.“ Тя посочи, че съществуват и други средновековни разкази, “които предполагат, че видни фигури от европейския континент са знаели, че викингите са достигнали суша през Атлантическия океан”.
























