Програмен кабинет за ускорено догонващо развитие на България, който да бъде излъчен от парламента, поиска почетният председател на ДПС Ахмед Доган. Той направи традиционно си предколедно послание към ръководството на партията си по случай празниците. Според него именно програмното правителство е източникът и формата за промяна на модела за управление на страната. “Изрично подчертавам, че промяната на "модела" не предполага смяна на "системата", която е заложена в Конституцията на страната”, обясни той. Доган смята, че икономиката се нуждае от годишен ръст от поне 6% от БВП на глава от населението, защото иначе още едно поколение българи са обречени да живеят в най-бедната страна в ЕС и според социолозите още 1 млн. души "са в очакване" да напуснат България. "Нито една партия няма необходимия политически и експертен капацитет за постигането на тази стратегическа цел. Но българският парламент като цяло има този ресурс", казва той и подчертава, че страната няма нужда от предсрочни парламентарни избори. "Нещо повече, дори трябва да направим необходимото управляващите да не претърпят вътрешнопартийна имплозия", казва още почетният председател на ДПС. Затова Доган говори за програмен парламентарен кабинет, който е с "политически статус, който няма нищо общо със служебното правителство, защото в него се включват всички партии, които са влезли в Народното събрание с ясно дефинирани цели за десетина и повече години и с отчитане на нововъзникващи ситуации и проблеми". Според него тежестта на участие на политическите сили в състава на програмния кабинет трябва да се определя от резултата на всяка партия на парламентарните избори. Доган посочва, че на първо място трябва да се изработи "сравнително цялостен "работен" проект с динамични параметри за ускорено развитие на страната по приоритети и сектори". Според него пътят към такъв проект започва от това всяка партия да представи – на евроизборите, на местните избори и на следващите парламентарни избори (редовни или предсрочни) – проект за ускорено развитие на страната, които да предизвикат обществени дебати. От речта на Доган могат да се извадят и някои изводи за представите му за това каква политика би трябвало да води програмният кабинет. Във външнополитически план той посочва, че вървим към „превръщане на ембаргото в геополитически инструмент за натиск”, като нееднократно е заявявал, че е против санкциите срещу Русия. Във вътрешнополитически план Доган отрича ролята на обществото като двигател на промяна: „Твърде далеч сме от нагласата, че Политиците трябва да продуцират събития, а не да вървят след тях. Когато Улицата започва да инициира промени в политическото статукво, значи нещата са изпуснати и е вече твърде късно.”
