Осем години преди вторият по големина банков фалит в американската история да се случи тази седмица, президентът на Silicone Valley Bank лично е притиснал Конгреса да намали контрола върху неговата финансова институция. Той се позовавал на „нискорисковия профил на нашите дейности и бизнес модел“, става ясно от федералните регистри.

Три години по-късно – след като банката харчи повече от половин милион долара за федерално лобиране – законодателите се съгласяват.

В петък калифорнийските регулатори затвориха Silicon Valley Bank (SVB), водещ кредитор на фирми за рисков капитал и технологични стартъпи, а Федералната корпорация за гарантиране на депозитите пое контрола върху нея. 

Банката не е имала главен директор по риска в месеците, преди колапса

а повече от 90% от нейните депозити не са били застраховани. 

През 2015 г. президентът на SVB, Грег Бекер, се явил пред панел на Сената, за да настоява законодателите да освободят повече банки – включително неговата собствена – от новите разпоредби, приети след финансовата криза от 2008 г. Въпреки предупрежденията на някои сенатори, лобистките усилия на Бекер в крайна сметка са успешни.

Рекламирайки „дълбокото разбиране на SVB за пазарите, които обслужва и нашите силни практики за управление на риска“, Бекер твърди, че неговата банка скоро ще достигне 50 милиарда долара активи, което според закона ще задейства „повишени пруденциални стандарти“, включително по-строги регулации, стрес тестове и капиталови изисквания за неговата и други банки с подобен размер.

В показанията си Бекер настоява, че 250 милиарда долара са по-подходящ праг.

„Без подобни промени SVB вероятно ще трябва да пренасочи значителни ресурси от предоставяне на финансиране на компании, създаващи работни места в иновационната икономика, към спазване на засилени пруденциални стандарти и други изисквания“, казва пред сенаторите той.

„Като се има предвид нискорисковият профил на нашите дейности и бизнес модел, такъв резултат би задушил способността ни да предоставяме кредити на нашите клиенти без каквото и да е значимо съответно намаляване на риска.“

Два месеца по-късно SVB добавя бившия служител на Министерството на финансите на Обама Мери Милър към своя борд, като отбеляза, че преди това е помогнала за надзора на „финансовите регулаторни реформи“.

По това време федералните документи за разкриване на информация показват, че банката е лобирала пред законодателите за „реформа на финансовото регулиране“ и Закона за подобряване на определянето на системния риск от 2015 г. – законопроект, който беше предшественик на законодателството, в крайна сметка подписано от президента Доналд Тръмп, което увеличава регулаторния праг за по-силни стрес тестове до $250 млрд. 

Тръмп подписа законопроекта въпреки доклада на демократите

който предупреждава, че според новия закон SVB и други банки от този размер „вече няма да бъдат обект на почти никакви засилени регулации“. 

Законопроектът беше подкрепен в Сената от 50 републиканци и 17 демократи, включително сенатора демократ от Вирджиния Марк Уорнър, за когото Бекер проведе набиране на средства в родния си Менло Парк, Калифорния през 2016 г.

Комитетът за политически действия на банката също така дари общо 10 000 долара за кампаниите на Уорнър в изборните цикли през 2016 г. и 2018 г. През 2019 г., когато Федералният резерв предложи разпоредби за прилагане на закона за дерегулация, финансовите наблюдатели предупредиха, че неговите разпоредби относно институциите от категория IV – както по-късно беше класифицирана SVB поради размера и други рискови фактори – са твърде слаби.

„Предложението за значително отслабване на засилените пруденциални стандарти за банките от категория IV може да бъде катастрофално“, пише Better Markets, организация с нестопанска цел, която се застъпва за по-строги финансови регулации, в коментар за предложението на Федералния резерв.

„Нещо повече, това не са малки или незначителни фирми. Спомнете си, че най-малката сред този клас банки е над два пъти по-голяма от банките със стойност 50 милиарда долара, които автоматично изискват засилено пруденциално регулиране съгласно Закона на Дод-Франк, както беше първоначално приет.“

Окончателното правило гарантира, че от институциите от категория IV „не се изисква да провеждат и публично отчитат резултатите от провеждан от компанията стрес тест“ и „намалява необходимата минимална честота на стрес тестовете за ликвидност и детайлността на някои изисквания за управление на ликвидния риск“, според на служители на Федералния резерв по това време.

През 2021 г. SVB премина прага от 100 милиарда долара под управление, което предизвика допълнителен контрол като банка от категория IV, но остана освободена от по-честите и подробни анализи, които регулаторите извършват, за да определят дали банките с над 250 милиарда долара активи имат достатъчно капитал, за да издържат на криза.

В съобщение за медиите в петък от Федералната корпорация за гарантиране на депозитите се отбелязва, че към декември 2022 г. SVB е управлявала активи на стойност 209 милиарда долара – което го поддържа под прага от 250 милиарда долара, за който банката е лобирала.

SVB е най-голямата банка, която се срива след фалита на Washington Mutual през 2008 г. по време на финансовата криза и вторият най-голям банков фалит в историята на САЩ.

Според информациите Бекер е продал акции на стойност $3,6 млн. за две седмици преди колапса на банката.