Няколко часа след като станаха ясни изборните резултати, президентът на Съединените щати застана на подиума в Белия дом и със смирен глас обяви, че е победител, защото там, където отишъл на митинг, кандидатите спечелили. Пак с този същия смирен глас поздрави Нанси Пелоси и демократите за победата в Камарата и обяви, че е готов да работи с тях. Докато бавно четеше предварително подготвената му реч, за минути изглеждаше (полу)нормален. Presidential? Това не е възможно. Но се доближи максимално. Но когато започнаха въпросите, окрилен от това, което той самият усеща като лична победа, Тръмп отново беше невъздържаният, нагъл и арогантен диктатор wannabe. Той успя да се скара с журналисти от CNN, NBC, NPR и Urban Radio. На няколко от тях им каза да си седнат по местата. Джим Акоста от CNN нарече “груб и отвратителен човек”, а часове по-късно му отне акредитацията на Белия дом. Причината – бил избутал стажантката, която се опита да му отнеме микрофона от ръката. За да докажат тезата си, от Белия дом пуснаха фалшифицирано видео от този момент, в който е направено да изглежда, че действията на Акоста са по-агресивни, отколкото са в действителност. Когато тази катастрофа приключи, дойде новината, че Тръмп е поискал оставката на министъра на правосъдието Джеф Сешънс. Този гном от Алабама беше първият сенатор, подкрепил Тръмп в надпреварата му за Белия дом. Отявлен расист и мразещ имигрантите, Сешънс направи много да прокара идеите на Тръмп в правосъдното министерство и да ограничи правата на имигрантите и други малцинствени групи. Но Сешънс изпадна немилост още в първите седмици на мандата си. Той явно смяташе, че лоялността му е към институциите и Конституцията на страната (въпреки тесногръдото му разбиране за тях), а не към личността на президента. Сешънс си направи самоотвод от руското разследване, защото самият той беше излъгал под клетва в Конгреса за своите руски контакти по време на предизборната кампания. Така се появи и специалният прокурор Робърт Мюлер. Тръмп никога не можа да прости тази принципност на Сешънс. Неговият пост ще бъде зает от шефа на неговия кабинет Матю Дж. Уитъкър. Сега той ще упражнява надзор върху разследването за намеса на Русия в американските президентски избори. Върху разследването надзор досега упражняваше заместникът на Сешънс Род Розенстайн. Уитъкър е бил доста критичен публично за разследването на Мюлър и моментално си навлече врагове и искане да си направи самоотвод от надзора. На следващия ден стана ясно, че прогресивният върховен съдия Рут Гингсбърг, която е на 85 години, е в болница със счупени три ребра. Да не сме лоши пророци, но Доналд Тръмп може да получи трета възможност да номинира съдия за Върховния съд, с което да бетонира за поколения напред консервативното мнозинство там със 7 на 2 гласа. Съдиите се назначават от Сената по предложение на президента. Защо това е важно ли? Както обясняваме на страница 12, Тръмп се кани да управлява основно с укази при този разделен Конгрес. Като например ограничаването на правото на автоматично гражданство за родените тук деца, ако родителите им не са легални имигранти. Много от тези укази няма да са законни и ще бъдат предизвикани в съда, но в крайна сметка ще стигнат до Върховния съд. Кого според вас ще подкрепи консервативното мнозинство там? Да обобщим – за 12-те часа, след като излезнаха изборните резултати, които Тръмп прие за победа, той успя да се скара с няколко журналисти, нареждайки им да мълчат и да седнат на столовете си, да отнеме акредитацията на един от тях, да уволни министъра на правосъдието и да поеме контрол над руското разследване, което се е прицелило в неговия предизборен щаб и финанси, като заплаши демократите с разследвания за отмъщение, ако те започнат такива в комисиите на Камарата на представителите. Диктатура по учебник. Ако не ви харесва, следващият ви шанс е чак през 2020 г. Ако дотогава не е поискал с указ да се назначи президент до живот.
