Хората от години живеят два паралелни живота. Единият в реалното, а другия – във виртуалното пространство. Замисляли ли сте се някога какво ще стане с нашите дигитални следи (писма, коментари в социалните мрежи, снимки, акаунти и какво ли още не), когато физическото ни „аз“ се спомине? Ако съдим по идеята на креативните предприемачи от Eterni.me, по всичко личи, че благодарение на тях един ден интернет ще се превърне в част не само от земния, но и от отвъдния ни живот.
Интерактивни дигитални аватари
Целта на Eterni.me е да създаде дигитален аватар, който ще съхранява важни мисли, истории и спомени на даден потребител завинаги. По този начин един ден, когато човекът почине, близките и роднините му ще могат да си взаимодействат с него в интернет пространството. Така, сякаш никога не е бил погребван. Той ще отговаря на съобщенията в Skype, ще публикува статуси в социалните мрежи, ще харесва снимките им от последната ваканция и какво ли още не. „Искаме да запазим за цяла вечност спомените, идеите, творенията и историите на милиарди хора от цял свят. Представете си нещо като библиотека, но вместо с книги, тя е пълна с хора или пък интерактивна история на сегашните и бъдещи поколения. Едно безценно съкровище на човечеството“, казват създателите на Eterni.mе. Ако тяхната идея се превърне в реалност, ще можем да запазим спомените на родителите си завинаги. Дори самите ние ще продължим да съществуваме във виртуалния свят под формата на дигитален аватар, който ще имитира нашия характер и ще продължи да общува с внуците и правнуците. От една страна, архивната стойност на подобна дигитална „библиотека“ от аватари е неоспорима. От друга, тази идея ще облекчи (донякъде) болката от загубата на близък човек. Взаимодействието с подобен аватар вероятно ще е
горчиво-сладко преживяване
Когато обаче знаем, че „човекът“ отсреща е реконструиран на базата на лични данни, вероятно ще можем да намерим някаква утеха в общуването си с него. Ако преди десетина години подобна идея изглеждаше немислима, то днес благодарение на темповете, с които новите технологии се развиват, тя е напълно постижима. Тя дори би могла да бъде доразвита чрез виртуалната реалност и дори 3D принтирането и да доведе до създаването на реални аватари/роботи, които изглеждат досущ като близките ни, пише HiComm. Факт е, че всичко това звучи леко зловещо. А и винаги ще има съмнения в подобни начинания. Все пак нашите онлайн персони рядко отразяват нещо повече от капчица от истинската ни същност. Това неизбежно повдига въпроса доколко ще са реалистични виртуалните ни копия. Според Шели Каган, професор по философия от Йейлския университет, дори и да регистрираме баба си в компании като Eterni.me, след смъртта й никога няма да можем да си пишем с нея в истинския смисъл на тази дума. „На метафизическо ниво ще е нещо като да си чатите с нейно ксерокопие, чиято прецизност е поставена под въпрос“, казва още тя. Права ли е проф. Каган? Времето ще покаже. Едно обаче е сигурно: „Докато смъртта ни раздели“ вече не е единствената възможност.
