сн. Булфото
На 31 август председателят на Европейската комисия (ЕК) Жозе Мануел Барозу пътува с метрото до „Европейски съюз" - спирка от новата линия на софийския метрополитен, която той откри с българския премиер Бойко Борисов. Европейски фондове покриха половината разходи по линията и това е идеален пример за това как Европа помага на страната, заяви тогава той. С 1,5 млрд. евро все още неусвоени пари от еврофондовете, българите определено могат да очакват нови подобни инфраструктурни проекти. Малцина жители на България са недоволни от членството в Евросъюза. Стотици хиляди от тях понастоящем работят и живеят в членки на блока и въпреки рецесията изпращат все повече пари вкъщи. Също както още седем други страни, България е ангажирана да въведе еврото. Образцовите публични финанси означават, че
страната покрива критериите за членство в еврозоната
Но никой не очаква да борави с общата валута в скоро време. Всъщност, когато финансовият министър Симеон Дянков заяви през април, че не е настъпил подходящият момент за членство в еврозоната (такова е мнението и на Централната европейска банка), това едва мина през медиите. Но след като той и Борисов казаха същото пред „Уолстрийт Джърнъл" на 4 септември, това се превърна в голяма новина за българските телевизии и вестници.
Според Дянков една от причините е, че Полша, Латвия и Литва направиха подобни изявления. Хърватия ще се присъедини към ЕС през идната година, но външният й министър Весна Пусич даде да се разбере, че въпросът с еврото не е в дневния ред на Загреб за обозримото бъдеще. Според Дянков, докато стане ясно бъдещето на еврото, рисковете от присъединяването към еврозоната са много по-големи, отколкото очакваните ползи. "Затова
защо да се присъединяваме?"
пита анализаторът Марин Лесенски. Според него българите са доволни от сегашното статукво и повечето са против членството в еврозоната. Българският лев е прикрепен към еврото (а преди това и към германската марка) от въвеждането на валутния борд през 1997 г., така че България вече се радва на много от ползите на единната валута.
Но анализаторът Димитър Бечев е уверен, че зад фурора стои нещо съвсем различно. Според него той бележи началото на кампанията за предстоящите избори. Борисов е физически и личностно силна (според някои дори плашеща) фигура. Бивш бодигард и кмет на София, той отдавна е преследван от обвинения във връзки с организираната престъпност, които усилено отрича. В съвременната българска история нито една управляваща партия не е успяла да спечели втори мандат. Но
вътрешните дрязги отслабиха основната опозиционна сила -
социалистите, което дава на Борисов и на неговата дясноцентристка партия шанс за историческа победа.
Дянков е обект на постоянен натиск от страна на държавните служители и пенсионерите за повече пари. С оглед на предстоящите избори фискалната дисциплина би могла да бъде нарушена. Но Дянков е категоричен: „В абсолютно никакъв случай."
* Анализът се появи на 5 септември без автор в блога на „Икономист" за проблеми в държавите от Източна Европа, озаглавен „Източно сближаване", който е кръстен на военновременните мемоари на британския войник сър Фицрой Маклин (според някои твърдения - послужил за първообраз на легендарния шпионин Джеймс Бонд в поредицата на Ян Флеминг). Заглавията са на BG VOICE