Лазар Влайков, облечен във власт
Веселин Стойнев
Кустурица нито би се сетил, нито би посмял на чак такъв сценарий. Празнуване на детски рожден ден в село. Млади и стари ядат и пият на теферич, въртят пистолет, децата се учат на мъжкарлък и с гледане, и с държане на пищов в ръце. Пуца се здраво - 126 гилзи! Щастливи са децата в тоя край - не е някаква чалга заря за рожден ден като в градовете. Изведнъж точно домакинът, собственикът на ресторанта, пада убит. Виновен е не кой да е, а рожденикът - 6-годишното дете. Нали е малолетно и ще бъде оневинено. А и подбудителят, главен стрелец и собственик на пистолета, не е кой да е, а всесилният деребей на околността. Постът му на председател на общинския съвет на общината, в която е селото, вместо уязвим като публична фигура го прави недосегаем за всякакви своеволия.
В община Септември живеят 262 000 души, в злощастното село Виноградец - към 12 400 заедно с председателя на общинския съвет Лазар Влайков. Публичността по такива места, в които повечето хората се знаят, изобщо не прилича на древногръцкия полис. И вместо демосът да се самоуправлява, като излъчва най-добрите, защото сам не е особено възпитан в добродетели, качва на власт най-лошите. Които после му се качват на врата, а от страх той пак ги избира.
По редица сведения на демоса и стари преписки Влайков неведнъж е заплашвал, тормозил и бил хора във Виноградец. Според семейството на убития Наско Тонкев и на други престрашили се вече да говорят Влайков дори намушкал младеж с нож и счупил крака на момиче. Но за нищо не понесъл отговорност, дори си има разрешително за оръжие. Такива хора са биз-бизе с местната полиция и прокуратура. Дали пък първото му позвъняване след убийството, разбира се, не на 112, не е било до приятеля районен прокурор на Пазарджик? Проверяват.
Какво обаче е проверявала партията, от чиито редици Влайков е общински съветник и председател на съвета? Явно е знаела що за кадър е, след като два пъти е изключван от ГЕРБ. Ама представил в централата на ГЕРБ свидетелство за съдимост, че не е осъждан, и пак възстановен. Такива хора са много ценни. Осигуряват гласове, пари и „конкурентни" бизнес позиции. Даже могат да си позволят да сменят партиите като носни кърпички. Национално известният деребей на врачанското село Галиче Ценко Чоков пет пъти бе кмет от четири партии - Народен съюз, БЗНС, ГЕРБ и ДПС. След дълги години побои, заплахи, палежи, рекет той става един от най-едрите земевладелци в региона. Дори когато е в ареста, негови хора пребиват свидетели и делото срещу него в специализирания наказателен съд като ръководител на организирана престъпна група се проточва.
Местни деребеи като Влайков и Чоков могат да бъдат спрени само когато станат главни герои в националната публичност. Чоков бе отстранен от съда като кмет и го чака присъда от спецсъда. Влайков отново бе изключен от ГЕРБ, а главният прокурор премести разследването от Пазарджик в Пловдив. Но колко ли още „по-меки" деребеи върлуват из страната? Ще разберем едва когато бъдат осветени в национален ефир, а това само когато тортата от безобразия се е увенчала и с черешка.
Въпросът за отговорността обаче не трябва да се забравя като вчерашна новина. ГЕРБ не може да излезе сух като суджук и от случая „Влайков". Прокуратурата не може да не извади истината как са работили полицията и прокуратурата при предишните му провинения. Родителите не може да възпитават децата си, като ги водят по кръчми, където се стреля. Гражданите не може да придобиват смелост да говорят едва когато виждат, че „на тоя вече няма да му се размине", след като цялата държава е срещу него.
А най-големият въпрос е цяла ли е изобщо държавата. Никак даже - и тъкмо това ражда деребеите.
