С тържествена заря-проверка пред Паметника на Незнайния войн в София бе отбелязана 120-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание. Държавният глава Румен Радев прие почетния строй на Националната гвардейска част със знамената светини.
"Втори август е символ, на тази дата, преди 120 години българите в Македония и Одринска Тракия доказват, че идеята за демократска република, в която българи, турци, евреи ще бъдат равноправни във всяко отношение, не е увиснала на бесилото заедно с Левски. Тази идея придава смисъл и вдъхва мъжество на хиляди борци които жертват живота си в името на свободата и равенството между всички народности" - заяви премиерът Николай Денков.
Илинденско-Преображенското въстание е събитие с особено висока историческа стойност за съвременната българска нация, защото поривът на въстаниците за свобода не е егоистично националистически. Идейното знаме на тази свобода е пълната политическа автономия на Македония и Одринско с равни права, равни задължения, равни отговорности и равни възможности за развитие на всички общности без разлика от етнос и вяра.
Подобни реформи са обещани от Великите сили в Берлинския договор от 1878 година, но никога не се реализират в западащата Османска империя. Не е случайно, че тъкмо българите са движещата сила в най-масовото въстание срещу Османската империя по тези земи, в географските области Македония и Източна Тракия по това време те са най-многочислената и политически най-активната част от иначе разнородното й население.
Българското съдържание и облик на въстанието, а и на цялостното революционно движение в Македония и Одринско, е призната от всички, от османските власти, от останалите етнически общности и от балканските съседи. Не правят изключение и великите сили, техните дипломати и журналисти описват не само нарастващото влияние на Българската екзархия, а във фокуса им все по-често попадат действията на революционната организация, чиято активност в началото на XX век се превръща в истински заплаха за Османската империя по това време, подчерта Денков.
Споменът за Съединението през 1885 година не е далечен, затова и свои, и чужди са наясно с естествената посока на истината - пълна автономия на Македония и Одринско към едно следващо Съединение тъкмо заради това геополитическия вихър се обръща срещу въстанието през лятото на 1903 година, а народниците ни в Македония и Одринско плащат цената на устрема си към свобода с хиляди човешки жертви и с многобройни материални и морални опустошения, за да се спасят от изтребление. Над 30 хиляди бежанци търсят подслон в родината майка. 2 август е символ, на тази дата преди 120 години хиляди въстаници хвърлят мост към основните ценности, които движат демократичния свят.
"Днес ние, техните наследници, сме призвани да браним тези ценности и да ги предадем на децата си, които да ги пренесат в бъдещето. Слава и поклон пред героите, дали живота си за свободата на Македония и Одринска Тракия", каза още премиерът.
Ротите пред паметника на Незнайния войн бяха поздравени от президента Румен Радев, който също произнесе слово. От поколения на този площад се събират пътищата на националната памет на българската държавност и духовност. Тук отдаваме почит на безсмъртните имена и събития, които ни обединяват, каза президентът Румен Радев.
Държавният глава заяви, че Илинденско-Преображенското въстание се е пренесло далеч във времето, защото резултатите са надхвърлили далеч във времето непосредствени политически и военни цели.
"Надхвърлиха рамките на епохата. Завинаги ще остане непреходно знанието на борбата за правда и човешко достойнство", подчерта той.
Илинденско-Преображенско въстание от 1903 г. в Македония и Одринско е връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи. Организатор на въстанието е Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО). През януари 1903 г. част от членовете на ЦК свикват конгрес в Солун, който взема решение да се вдигне повсеместно въстание в Македония и Одринско. На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО се решава въстанието да започне в окръга на 2 август (Илинден). Началото на бойните действия в Одринско се определя за 19 август (Преображение), а Серският окръг трябва да се вдигне на 27 септември (Кръстьовден). Следователно се възприема идеята за перманентна революция. Въстанието обхваща едновременно всички райони на Битолския революционен окръг.
Според данните на мемоара на вътрешната организация от 1904 г. в Битолския и Одринския революционен окръг са станали 239 сражения, в които вземат участие 26 000 въстаници срещу 350-хилядна войска. В сраженията загиват 994 въстаници, опожарени са 201 села, убити са 4600 души от мирното население, а други 25 000 души, жители от Македония и Одринско, избягват в Княжеството. Тези цифри са доказателство за непримиримостта на населението в Македония и Одринско със съществуващия национален и социален гнет, за непреклонната му воля да живее свободно, за стремежа му да отхвърли окончателно османското господство.
