Сп. „Капитал"
Сюблимният момент на българското европредседателство ще бъде през тази седмица. Срещата на върха за Западните Балкани ще събере в София лидерите на всички държави от ЕС заедно с колегите им от страните между Калотина и Адриатика. Пропагандата ще затръби за успехите на Борисов, критиците ще търсят поводи да омаловажат събитието. Ще се обсъждат роклите на съпругата на Макрон, целувките на Меркел, кой къде е спал, в кой ресторант се е нахранил и прочее ниски полети над повърхността.
Погледната от по-виско, темата, разбира се, е важна и заслужава по-обективен анализ за случващото се със Западните Балкани, с кои успехи може да се гордее Борисов и какво всъщност става отвъд пропагандата на провинциалния възторг, че в София е дошъл европейският елит. Има обаче и нещо друго важно. Макар че до формалния край на българското председателство остава месец и половина, това събитие е политическият пик, епилогът на едногодишните усилия на правителството. Цялото внимание към България, непрекъснатият поток от делегации, разговори с европейски и световни лидери ще свърши рязко в края на юни. Трафикът в София ще се нормализира, улиците в центъра пак ще станат мръсни. България ще се върне към стария си ритъм.
След като угасне блясъкът на европейските звезди, фокусът ще се върне върху вътрешната политика. Бойко Борисов „международникът" ще може да смени костюма с анцуг и българските теми отново ще станат важни. В деня след като политиката се събуди от европейския си сън обаче, картината едва ли ще бъде много радостна.
Преди няколко дни стана точно една година, откакто третото правителство на Бойко Борисов дойде на власт. Подробен анализ за тези 12 месеца може да видите в този текст, но изводът е сравнително ясен. През тази една година се случи точно това, което и през предишните почти осем, в които управлява ГЕРБ. Държавата не се срина в тежка криза, но и не се направи нищо, за да се тръгне по-силно напред. Добра илюстрация на този застой е историята с делото за КТБ. Тази седмица то официално започна. Това се случва десет години след първите симптоми за нередности в банката и три години след фалита й. Дали някой от 17-те обвинени по делото ще бъде осъден (след още няколко години), не може да се каже отсега. Сигурно е обаче, че прокуратурата не е разследвала нищо, свързано с Пеевски, нито някой от политиците или други лица на публични длъжности, за които има данни, че са вземали пари от КТБ.
Аферата с КТБ всъщност е много добра илюстрация на България през последните десет години. В нея участват всички основни герои на декадата „Борисов" и са застъпени по-сериозните негативни сюжети от нея - корупция, лъжи, търговия с влияние и кражби на публични активи. Това е скритата България, заради която всички останали днес са по-бедни и с по-малко възможности за развитие. България, към която, по всичко личи, ще се върнем, след като се уталожи бенгалският огън на европредседателството.
