„Неврологията винаги ми е била любопитна, а лечението на инсулти - предизвикателство - казва доктор Димитър Стайков. - Другата ми страст - рисуването, ми е от малък. Често ме питат как съчетавам двете във времето. Успявам някак, просто нямам друго хоби...“ В Австрия той е уважаван и ценен лекар, шеф на клиника по неврология, доктор на медицинските науки и професор в университет в Германия. За ценителите на изящните изкуства Demetrius е популярен и ценен художник с главозамайващите си сюрреалистични платна. Избира творческия псевдоним Деметриус като художник, защото в Австрия Димитър Стайков е

известно име като доктор невролог
Роден е във Варна, майка му е лекар. Винаги се е интересувал от природата и естествените науки. Занимава се по-задълбочено с биология. Завършва езиковата гимназия с профил немски език и постъпва да следва медицина в университета във Варна.

След първата година се прехвърля във Виенския университет. Там учи 12 семестъра, 6 години. „Благодарен съм на родителите си, че поеха издръжката ми във Виена - казва той. - Когато следваш медицина, е почти невъзможно да работиш нещо, тя те поглъща изцяло.“ Във Виена той е привлечен от анатомията, от структурите в човешкото тяло - една безкрайна вселена. След завършването му на курса по анатомия постъпва като асистент - обучава други студенти по време на курсовете по анатомия. До края на следването той работи в Института по анатомия. Поради интереса си към анатомията, първо мисли да специализира хирургия, но после му става интересна неврологията. В онези години е невъзможно да остане да работи в Австрия без работна виза. Когато завършва следването си, Димитър се принуждава да замине за Германия, където има възможност да работи.

Там той започва специализация по неврология. Привлича го естеството на най-фините органи в човешкото тяло - мозък и нерви. Истинско интелектуално предизвикателство. Той работи 3 години в клиника в Източна Германия, южно от Дрезден. После през 2006 г. се прехвърля в университетската болница в Ерланген - университетско градче на 15 км северно от Нюрнберг. Университетът там е един от водещите в Германия.

Там доктор Стайков защитава „малък“ и „голям“ докторат - „доктор по медицина“ и „доктор на медицинските науки“ по неврология. Като „приват доцент“, с ранг на професор, води лекции в в университета в Ерланген. В научните си изследвания той се специализира най-вече в областта на инсултите и предимно на мозъчните кръвоизливи, които са на първите места по смъртност навсякъде по света. Звучи невероятно, но има възможност

животът на хора с мозъчни кръвоизливи да се спаси
и тази перспектива най-силно привлича българския специалист. Приносът му в областта на инсултите е забележителен. Създал е много международни контакти с колеги, занимаващи се с инсулти. Има около 90 научни публикации, участвал е в книги и с отделни глави в около 15 учебника, а участията му в международни конференции са трицифрено число.

Не е ли много страшно да изучаваш исхемичен и хеморагичен (с кръвоизливи) инсулт, да изследваш мозъка? По принцип инсултът като цяло в България е номер едно заболяване по смъртност, в Европа е на второ място. Ето защо все повече невролози са привлечени от идеята дали може животът на пациент с мозъчен кръвоизлив да бъде спасен. Оказва се, че може. „В момента има особено голяма експлозия на научни статии по темата, просто сега се събуди интересът към тях. Преди всички казваха, че мозъчният кръвоизлив има толкова лоша прогноза, че няма какво да се занимаваме с него. Тия хора си умират и няма как да ги спасим. Но се оказва, че има какво да се направи“, коментира д-р Стайков. В Ерланген той специализира допълнително гериатрия (медицина за възрастните хора) и интензивна медицина, и двете с фокус върху инсултите. Той се връща в Австрия, за да кандидатства за шеф на неврологична клиника. „Австрийците са по-близки до нашия манталитет, отколкото германците. Откри се една позиция в Айзенщат, малък град на 50 км южно от Виена, столица на една провинция в Източна Австрия, в много голяма многопрофилна болница, единствена в региона и отговаряща за част от Австрия с 250 хиляди души население“, разказва докторът. Там няма неврология и трябва да се изгради такова отделение. А за д-р Стайков това е предизвикателство. Одобрен е сред 8 кандидата. Събира екип от лекари, който непрекъснато расте и вече са сред най-утвърдените неврологии в региона.

Да си невролог и шеф на клиника поглъща цялото ти време. Кога работи, кога има време да рисува, е чест въпрос, който си задават посетителите на неговите изложби.

Страстта по рисуването му
е откакто се помни. „Когато големият ми докторат беше на привършване, си казах, че е време да прегледам старите си рисунки. Бил съм доста небрежен с материалите, рисувал съм на случайни листи, със случайни моливи. Пожълтяват, избеляват и не остава това, което е било в първоначалния вариант“, споделя Деметриус. Тогава той решава да започне да използва качествени материали, за да може това, което рисува, да остане. Типично за учен, започва систематично да се интересува от материалите, накупува си учебници, изчита огромна литература за академиите за изкуство. Рисува с различни материали, като най-много - с маслени бои. През 2011-2012 г. започва да експериментира с материалите. И идва моментът през 2014-а, когато

той намира своя стил
разпознаваем от хората. Няколко години рисува, без да излага нищо, докато негов съсед, графичен дизайнер и художник, вижда неговите картини и го насърчава да направи изложба.

През 2017 г. прави първата си изложба „Духове и сънища“ в дом „Витгенщайн“ във Виена с 40 творби. На откриването отиват 100 души. „Имаше много добър резонанс и изведнъж доктор Стайков стана художник“, смее се Димитър. На тази изложба се продават почти половината картини. Отиват и представители на дружество за медицина и изкуство. Те са възхитени, а Деметриус провежда разговор с тях заедно с директора на дом „Витгенщайн“, проф. Румяна Конева. Така художникът добива известност.

След тази изложба от администрацията на болницата в Айзенщат, където е началник на неврологията, го свързват с дама от общината, отговаряща за културата. Предлагат му да направи изложба в градската галерия в Айзенщат, в една красива ренесансова сграда на общината от XVI век. Изложбата „Имагинариум“ преминава при много голям успех. Речта на откриването държи Йоахим Лотар Гартнер, известен австрийски художник, професор в художествената академия и председател на дружеството „Кюнстлер хаус“ („Къщата на изкуството“). Той също е впечатлен от работите на Деметриус. „Изведнъж аз, неизвестният, млад художник, се сдобих със слава“, смее се Димитър.

През 2019 г. той прави изложбата „Сънища отдалече“ в Градската художествена галерия - Варна. По чудо, докато разглежда експозицията в галерията през лятото на 2018 г., той показва на културолога Пламена Рачева снимки на свои картини в телефона си и го одобряват за изложба. Междувременно участва и в други общи вернисажи. Живопис на Деметриус е притежание на „Дом Витгенщайн“ във Виена, на Галерията за модерно изкуство на Щифтмузеум в Клостернойбург, Австрия, на частни колекции в България, Германия, Австрия, Чехия. „Да,

сравняват ме със Салвадор Дали
но това е може би цветово усещане. Аз съм голям негов почитател, на него лично и на сюрреализма. Познавам цялото му творчество. Има паралели и естествено съм повлиян от него, защото с Дали е бил „захранван моят мозък“, коментира Димитър.

За 8 години продуктивният художник е създал около 200 творби. Кога намира време? „Тази година сигурно съм изнесъл вече 15 лекции по неврологични теми в различни части на света - казва Димитър. - Работя на пълен работен ден като шеф на клиниката и като невролог, имам и частна практика, но намирам и време да рисувам. Спортувам само 5 минути дневно, нямам и телевизор.“ Във Виена Димитър и семейството му се чувстват добре. Съпругата му Женя е завършила икономическия университет във Виена със специалност икономическа информатика и работи в дигиталния отдел на градската управа. Семейството живее в апартамент с двете си дъщери - Вероника на 15 и Диана на 11 години. България им липсва, затова често си ходят. Димитър признава, че има неща, които Австрия не може да му даде напълно - например това, че в България човек се чувства като у дома си.