На 30 август 2019 г. в Сан Франциско българката Десислава Кирова – Дейзи Ланг - получи приза за пионер нa женския професионален бокс. Това се случи, след като през 2017 г. името на първата българка, европейска и световна шампионка по бокс, беше записано със златни букви в историята на женския бокс в света и беше официално въведена в Залата на славата в САЩ. Тогава тя не успя да присъства, затова церемонията по награждаването й се състоя на 30 август. [su_slider source="media: 66083,66082,66081,66080,66079,66076,66075,66073,66072" limit="40" link="attachment" target="blank" width="1600" height="1600" pages="no" autoplay="0"] „Пътят ми е бил много тежък, изпълнен с много трудности, страдания, вяра в себе си – сподели развълнувано Деси при приемането на наградата. - Благодаря на всички, които повярваха в мен и ме подкрепиха в този тежък момент: на първия ми треньор по бокс Милчо Милев, който ме вдъхнови и показа, че боксът е интелигентен спорт; на Михаел Тим, с когото станах европейска и световна шампионка в Германия; на Емануел Стюарт, с когото тренирах в Америка. Благодарна съм на моя менажер, на моя пиар, на моя партньор в живота, на приятели и познати. Без вашата подкрепа също нямаше да съм тук тази вечер. Тази награда е не само за мен, а и за България!”
Тя прослави името на България
и на българския шампионски дух в един спорт, където участието на жени преди нея беше тема табу. Проправи пътя на женския профи бокс като първата българка, европейска и световна шампионка, и една от първите професионални боксьорки в Европа заедно с Регина Халмих. Преди да започне професионалната боксова кариера, Деси се занимава с бойни изкуства и е шампионка по таекуон-до, карате, кик-бокс. Успехите в спортната кариера й дадоха възможност да се снима в екшъни, реклами в Холивуд, както и да дава интервюта, да коментира боксови мачове, да бъде мотиватор и вдъхновител на младото поколение. Детството на Деси преминава в Кърджали, където живее до III клас, след което се премества в София, където е родена. Завършва с отличие 39-то училище в „Младост 2“, а после - кинезитерапия в НСА. Шампионският й дух и спортен талант проличават още когато е в Кърджали. „Бях родена да бъда спортист, имах страшно много енергия като дете, затова баба ми и дядо ми ме заведоха на стадиона и ме записаха на лека атлетика, за да тичам, да си изразходвам енергията“, смее се Дейзи. Тя продължава да спринтира и след като се премества в София – на стадион ЦСКА, сега„Българска армия“. Предричат на талантливата Деси бляскаво бъдеще като лекоатлет, но когато е на 18 години, решава, че не й се занимава професионално с това. „И до ден днешен обичам да бягам. В онзи момент обаче се чувствах много потисната. Казваха, че съм
талант в леката атлетика
и една част от мен искаше да продължа пътя, да стана световна шампионка в този спорт, а друга част искаше да се занимава с други неща“, споделя Дейзи.
Още когато е на 5 годинки, си представя как ще стане шампионка по бокс, но тогава това й изглежда като неосъществима мечта. Всъщност, когато е в VII клас, се записва нa джудо за 2 месеца, докато не вижда по телевизията демонстрация по таекуондо. „Източните бойни изкуства повдигат духа, тренират не само физиката, но и психиката ти, в онзи момент имах нужда да се почувствам психически по-стабилна. Обикалях залите и от всяко бойно изкуство вземах това, което ми харесва и ми помага в моя стил на игра – споделя Дейзи - до момента, в който срещнах Милчо Милев. Тогава той беше треньор на „Локомотив София“ и на младежкия национален отбор по бокс. Изглеждаше ми като професор, много интелигентен и добър човек“. Милев я вдъхновява и насърчава да тренира бокс. Показва й, че това е техничен и интелигентен спорт, че човек трябва да мисли, когато се боксира, и че в него много важна е защитата, а не само атаката. Тя споделя с бате Милчо (както го наричат всички) детската си мечта да стане шампионка по бокс. В началото той се опитва да я разубеди, защото знае колко труден ще е пътят й. По това време още никой в България не е чувал за женски бокс... Но като вижда, че тя не се отказва и тренира упорито, започва да я подготвя. "Времената бяха много трудни тогава и с моя треньор ходихме да тренираме и в други спортни зали, но никой не искаше да се занимава с женски бокс. Затова по принуда трябваше да замина за Германия, където се беше разчуло за този спорт заради световната шампионка Регина Халмих", спомня си Деси. В Германия нашето момиче се състезава в 3 категории - „лек петел“ (52 кг), „петел“ (53,5 кг) и „супер петел“ (55,5кг). Заради трудно произносимото й име германците я кръщават Дейзи Ланг - „дългата“, защото е висока 170 см. Този период от живота си тя свързва не само с много трудности, но и с много звездни моменти, защото от там
тръгва бляскавата й кариера
„За разлика от другите спортисти, на които мениджърите или федерациите им уреждаха боксовите срещи, както и ги продаваха от един отбор на друг, аз трябваше сама да се боря и да намирам хората, с които работех“, споделя Деси. Тя ще запомни завинаги датата 17 юли 1999-а, когато реализира детската си мечта - за първи път става световна шампионка в Дюселдорф, но преди това е била и няколко пъти европейска шампионка по бокс. Тя защитава световната си титла 10 пъти. След успешна кариера заминава за Америка. „Славата вече ме отегчаваше – споделя тя. - Постигнах всичко в спорта и просто исках да започна нов начин на живот. Напуснах „фронта“ в правилния момент. Харесваше ми прекрасният климат на Калифорния – вечно лято, без да е прекалено горещо и слънце през цялата година. Освен това там живееше моят приятел.“ В Америка Деси започва живота си отначало, но на друго ниво и е желан гост навсякъде в Холивуд. В началото не иска и да чуе за залата по бокс, но след 3-4 месеца апетитът й за тренировки се връща. От самото начало на престоя й обаче „много неща започват да я намират, без тя да ги е търсила“. Канят я на боксови мачове във Вегас. Снима се в няколко екшъна, където прилага техники от източните бойни изкуства. „В Америка аз не започнах от нулата, а от едно много по-високо ниво. Наистина американците ценят кадрите, които идват, и без да съм търсила или планувала нещо, изникнаха участия в шоута, реклами, филми. Много от знаменитостите в Холивуд ми дадоха идея да ги тренирам, защото обичат бокс“, споделя Дейзи. Казва, че познава известни личности в спорта, актьори, музиканти, но рядко използва думата „приятели“.
Приятели сме с Арнолд Шварценегер
когото познавам от много години и ме е подкрепял по време на спортната ми кариера, тренираме заедно понякога. С Долф Лундгрен също сме приятели. Изобщо, хубавото в спортните среди е, че имаш възможност да се срещаш с много различни хора по цял свят и се правят хубави контакти."
Едно от любимите занимания на Деси е да води семинари по самозащита за деца, жени, полицаи, а също и мотивационни лекции на всякакви теми, свързани с личностната реализация. „В моя личен живот аз нямам нищо общо с образа от ринга. Дори съм много по-чувствителна и по-суетна от жените, които не се занимават с такива спортове“, споделя дамата. Заради нейната елегантност и сексапил милионите й фенове в цял свят я наричат Daisy „The Lady“ Lang. Нежната лейди на бокса развенчава мита, че боксьорките са мъжкарани. Признава обаче, че никак не й е било лесно в началото от спортните обувки да се качи на високите токчета, да носи елегантно официалните тоалети на многобройните светски събития, на които е канена. „Доста по-късно се научих да ходя на високи токчета и в рокля, отколкото другите жени. За мен спортът беше на първо място и докато другите тийнейджъри ходеха по дискотеки и си живееха живота, аз тренирах в залата и бях под режим. Спомням си, съпругата на моя мениджър ми слагаше книга на главата, за да се науча да ходя изправена...“, разказва през смях дамата.
Днес тя живее в Лос Анджелис
„близо до морето“, не уточнява къде. Обича да прекарва свободното си време сред природата. Признава, че и до ден днешен в нея все още се борят две същности – на авантюристката, любителка на екстремното, която обикаля Щатите на мотор или скача с парашут, и на почитателката на културата и историята, която обожава театъра и мюзикълите. „Такъв човек съм – комбинация от противоположности - както обичам да спя на палатка сред природата, така също обичам да бъда елегантна, като присъствам на модни ревюта и разни светски събития“, споделя през смях Дейзи. "И накрая, като пожелание за читателите, бих искала да цитирам едно стихотворение от моето детство, което винаги ме е вдъхновявало“, казва дамата: "Бъди щастлив и вярвай в Доброто, но твърдо знай, животът е Борба, макар че малко повече е злото, което съществува по света... Но Радостта е още по-голяма, когато се постига с много Труд. Утъпкани пътеки вече няма, човек самичък търси своя път".
