Броят на престъпленията, извършени от родените през 90-те години на миналия век, не е нараснал драстично, но все по-често се наблюдава жестоката тенденция да се обезобразяват, палят и обезглавяват жертвите, сочат данните на психолозите.
Бруталните тийнейджъри, наричани още Децата на Прехода, без никакви скрупули предприемат и всякакви възможни действия, за да прикрият следите си. Хората, родени след 1990 г., криминалните психолози наричат „нулево поколение“. Те са жертва на борбата за оцеляване. Тези деца съзряха и всичко, което не се е случило правилно в онези години, се проявява сега.
Повечето млади престъпници са израснали по време на прехода. В полицейските сводки не липсват случаи на убити брутално хора, а извършителят е на не повече от 20 години. За пребити до смърт възрастни хора, които са извършени от тийнейджъри, като не винаги се отнася за такива от ромски произход.
Прочети още
Бомба с часовников механизъм
Поколението на Прехода е „бомба с часовников механизъм“, което лесно може да се поддаде на антидемократични форми на управление. Това пък се казва в доклад на фондацията „Софийска платформа“. Документът е посветен на поколенията на прехода в държавите от Източна Европа.
Комбинацията от ниски нива на социално и институционално доверие, заедно с ниския интерес към граждански и политически дейности, както и нереалистично високите очаквания към държавата е бомба с часовников механизъм, предупреждават авторите на изследването. Гражданите са лесно поддаващи се на антидемократични форми на управление и това издига финансовата сигурност, връзките и корупцията високо в подредбата на ценностите.
Макар емиграционният тренд да е обърнат за пръв път от 1989 г. насам и добре образовани, млади българи да се връщат в страната, активните граждани са прекалено малко и прекалено многообразни, за да променят обстановката. Дори напротив – съществува разбирането, че животът е задоволителен, особено ако човек работи за чужда компания, и няма нужда да се ангажира с политика.
Проучвания на скорошните протестни движения показват, че за тях е по-лесно да се организират „против“ нещо, но че не успяват да формулират цел, към която да се стремят.
„Въпреки че все още повече хора предпочитат да живеят в демокрация, както теренната ни работа, така и изследванията ни показват, че разбирането на българина за демокрация е много изкривено, не е рационализирано“, обяснява за „Дневник“ Луиза Славкова, директор на „Софийска платформа“.
„В разбирането на много хора думата демокрация означава преход, а преходът има негативна конотация.“
„Хората нямат усещането, че успехите им, каквито и да са те, са свързани с политическото устройство и възможностите, които дава демокрацията, колкото и дефектна да е тя. Опитът на хората с демокрацията е оскъден, липсва познаване на естеството на гражданството, това, че се формира както от права, така и от задължения и че формите за влияние и взаимодействие с политиката и институциите отиват отвъд гласуването. И на фона на тези ниски нива на познаване и разбиране на демократичните процеси и ниската гражданска култура, комунизмът изглежда като един подреден строй, който не очаква от теб никаква инициатива и отговорност. В демокрацията всички сме овластени и гражданството означава да носим отговорност за средата. В комунизма нямаме власт, но не носим и отговорност.“
Да купиш всичко
Проучване на фондация „Фридрих Еберт“ от 2014 г. намира, че основните интереси на по-младото поколение в България са да изглежда добре, да бъде независимо и да има кариера. Стремежът към независимост обаче не води до граждански действия или политическа активност; става въпрос по-скоро за икономическия аспект. Това може да бъде донякъде обяснено с израстването им в условия на постоянна промяна, икономическа несигурност и оскъдицата на 90-те години. Успехът на всяка цена е цел за 42% от младите българи, а непотизмът остава основно средство.
„Едно допитване от 2007 г., когато влязохме в ЕС, показва, че младите разбират под демокрация най-общо казано възможността да си купиш всичко. Но това не е задължително само израз на желанието да консумираш, а разбирането, че с подкуп можеш да купиш всичко и всеки, малко като във филма на Кустурица „Ако нещо не става с паре, става с много паре“. От тук и мотивацията за кариера и акумулирането на ресурси“, коментира Славкова. „Другият аспект на желанието за финансова независимост е осъзнаването, че не можеш да разчиташ на държавата, затова трупаш благосъстояние, за да разчиташ на частни услуги.“
Държавата е длъжна
Общото между двете части на поколението обаче остава неспособността гражданската им енергия да доведе до промяна и между тях като граждани и държавния апарат на практика почти няма връзка. В същото време те имат високите очаквания, че държавата трябва да се грижи за гражданите. Между 92% и 86% са на мнение, че институциите трябва да осигурят безплатно образование, здравеопазване, минимални заплати и заетост за всекиго, а в същото време 60% смятат, че данъците трябва да намалеят.
Прочети още
„Т. нар. поколение на прехода израсна основно в среда на публично и семейно мълчание по комунизма, преди мълчанието да отиде в другата си крайност – носталгията. Затова по-младите хора не са носталгични, а по-скоро възприемат вярванията и нагласите на по-възрастните, свързани с комунизма. Сред тези вярвания са, както ние ги наричаме, митове за „доброто старо време“ – за безплатното обучение, здравеопазване, качествената храна, ниските нива на престъпност и ПТП-та. Паралелно с това се ширят и вярванията, че не комунизмът, а демокрацията е виновна за феномени като корупцията, като се забравя, че тя е добре установена практика в годините преди 89-а година“, обяснява Славкова.
Комунизъм и дефицит на демокрация
„Дефицитният опит на българина с демокрацията не е само продукт на комунистическото минало, той е продукт и на недостатъците на прехода, на захвата на държавата, проблемите с правораздаването и на съвременните предизвикателства пред демокрацията, произтичащи от социалните мрежи, миграция и т.н.“, казва тя. „Комбинацията от двете води до ниско познаване и използване на механизмите на демокрацията, както и не особено високо мнение за нея.“
Изследователите разделят „поколението на прехода“ на две групи – родените между 1975 г. и 1985 г. и тези, родени след 1985 г. до 1995 г. Основните разлики между тях са, че първата група е по-граждански активна, а двете се интересуват и от съвсем различни проблеми. Докато родените до 1985 г. са по-склонни да се ангажират със защитата на върховенството на закона, свободата на словото, независимата съдебна система или корупцията, по-младите се интересуват предимно от аполитични каузи – като защитата на околната среда.
