В Средновековна континентална Европа каймакът на обществото - онези, които били богати или благородници, били погребвани в леглото си, сякаш ще спят.
Досега не беше ясно как тази практика се разпространява в Англия, но ново изследване разкрива, че тя придобива популярност през VII век заедно с разпространението на християнството и бързо се превръща в обичаен погребален ритуал, поне сред жените, пише National Geographic.
След като анализира 72 погребения в легла в голяма част от Европа - от Словакия до Англия, изследователка установява, че в Англия те съдържат само женски останки.
В изследването, публикувано в Medieval Archaeology, тя прави заключението, че в страната тази практика се появява във време, когато жените се движели повече из континента и се омъжвали за мъже, които не били християни.
„Погребенията в легла са нещо, което било въведено от жени, които в този много специфичен момент се движели много - в цяла Европа“, казва Ема Браунли, единствен автор на изследването и научен сътрудник по археология в колежа “Гъртън” към Кеймбриджкия университет.
„Като част от това движение за обръщане във вярата, мъжете също се движат, но не в същата степен като жените, които носят тези погребални обичаи със себе си, докато мигрират като мисионери, карайки и тях да приемат тези асоциации на женствеността и християнството в Англия."
В този период “един от малко по-малко очевидните начини, по които Църквата се опита да затвърди християнството, е чрез насърчаване на бракове между жени християнки и мъже нехристияни", каза Браунли пред Live Science.
“Папа Григорий I прокарва тази идея за обръщане във вярата, както и мисионерството.”
„И така, имате тази специфична политика на християнски семейства, които се опитват да омъжват дъщерите си за английския елит, които по онова време не били християни. Идеята е, че съпругите оказват това обръщащо влияние в семействата и имат тази наистина ключова роля чрез тези бракове." Браунли споменава едно конкретно погребение в легло като отправна точка на изследването си, а именно погребението в село Тръмпингтън, Източна Англия, разкрито от археолози през 2011 г. Подобно на другите погребения от изследването, и това датира от VII век, като съдържа останките на млада жена, погребана в дървено легло, закрепено с железни скоби. Погребението съдържа и няколко забележителни гробни предмета, включително нож, стъклени мъниста и богато украсен златен кръст, обсипан със скъпоценни камъни. Въпреки че не се знае много за самоличността на жената, кръстът предполага, че тя най-вероятно е била християнка.
Според изследването най-ранното известно погребение в легло се е случило през V век в Източна Европа, след което практиката се разпространява към Западна Европа през VI и VII век като ритуал за мъже, жени и деца, включително погребението на 6-годишно момче под Кьолнската катедрала “Свети Петър и Света Мария“ в Германия.
Едва по-късно, от VII век нататък, погребенията стават по-чести за жените в Англия, казва Браунли.
Анализът на изотопи от три от жените, погребани в легла в Англия разкрива, че те не са израснали във Великобритания.
Това химическо доказателство, заедно с факта, че по този начин в Англия били погребвани само жени, „подсказва, че обичаят е внесен от конкретна група жени, вероятно свързана с усилията за обръщане във вярата през VII век.
Следователно в Англия погребението в легло придобива женски и християнски характеристики, каквито не е имало другаде.“
Но защо са използвани точно легла вместо ковчези? Браунли смята, че това може да е свързано със статуса на човека, както и с поетична метафора относно смъртта.
„Не са много хората по това време, които можели да си позволят собствени рамки за легла“, каза тя.
„Конструирането на тази дървена рамка за легло изисква доста труд, така че не е нещо, което всеки е можел да си позволи.
