Не, не правете веднага гримаси, а помислете – те са евтини, има ги в изобилие и са отлични източници на протеини и мазнини, както и на витамини и минерали. С тези характеристики те спокойно могат да се превърнат в сериозна алтернатива на традиционните месни храни в менюто ни. Ето някои от по-добрите алтернативи измежду близо 2000 ядивни вида насекоми, събрани от „Обекти“.

 Скакалци

 

Скакалците и щурците са известни като ценен източник на протеини. Най-хранителни са т.нар. чапулини - скакалци от вида Sphenarium, които са широко разпространени като храна в Мексико. Изчислено е, че протеините съставляват 77,13% от теглото им. Събирането на скакалците от полетата намалява употребата на пестициди, като контролира броя на насекомите, без да замърсява средата и осигурява допълнителна храна и доход. Чапулините често се сервират печени, с гуакамоле и тортиля. Подправени с чесън, сок от лайм и сол (понякога и чили), те имат солено-кисел и пикантен вкус.

Палмови червеи

 

Ларвите на палмовия бръмбар (Rhynchophorus palmarum) са разпространени като храна в Северна и Южна Америка, а други две негови разновидности - в Югоизточна Азия и тропическа Африка. Те съдържат до 69,78% мазнини. Традиционно се пържат в собствена мазнина, но се ядат и сурови. В насекомите преобладават ненаситените ("добрите") мазнини, а понякога те съдържат повече от полезните полиненаситени мастни киселини, отколкото птичето месо и рибата. Вкусът и текстурата на палмовия червей може да се опише като кремообразен, когато е суров, и сладък, когато е пържен.

Гъсеници Мопане

 

Повечето ядивни насекоми имат равностойно или по-високо съдържание на желязо от телешкото, което има 6 мг на 100 г сухо тегло, докато гъсеницата мопане, например, съдържа от 31 до 77 мг желязо на 100 г тегло. Мопане са едни от най-широко консумираните ядивни насекоми в Южна Африка и биха могли донякъде да компенсират недостига на желязо в храната. Дефицитът на желязо е най-разпространеното в света разстройство на изхранването по данни на Световната здравна организация. В развиващите се страни близо половината от всички бременни жени и около 40% от децата в предучилищна възраст страдат от анемия, причинена от недостиг на желязо.

Брашнени червеи

 

Птиците ги обожават, защо да не са вкусни и за хората? Ларвите на брашнения бръмбар (Tenebrio molitor) са единствените, които се консумират в западния свят. Отглеждат се отдавна в Европа като храна за животни, но в Холандия и още някои страни производството вече е насочено и за човешка консумация. Хранителната им стойност е сравнима с тази на телешкото, но екологичният отпечатък при отглеждането им е значително по-малък. Брашнените червеи много лесно могат да бъдат обработени и според данни от научни изследвания вкусът им в обработените храни се приема много добре от западните потребители.

Ларви на муха

 

Личинките на мухата Hermetia illucens са отлична храна както за животните, така и за хората. Изсушени, те съдържат 42% протеини и 35% мазнини. Живите ларви съдържат 44% сухо вещество и могат да се складират за дълги периоди. Когато се използват за храна на животни, те могат да се отглеждат директно върху оборския тор, което намалява замърсяването от него с 50-60%. Мoгат да се отглеждат и в домашни условия.