„Да не би Кирил и Метоти да са се трудили за тапунгери като теб"

Проф. Радка Влахова-Руйкова

Мария Илчева

„...или си мислиш че Кирил и Метоти са се трудили за буквите зада ги използват само тапунгери като теб и такива кадето 20 г.седят зат бурата с дебелите очила и нищо немогат да измислят като хората, и затова решават да направят тяхни си правила зада огранечават умните хора."

„Умният човек", автор на горния цитат, вероятно е ходил на училище. Едва ли е бил отличник по български, но пък e натрупал „отлично" самочувствие. Книгите сигурно го отегчават. За разлика от социалните мрежи, където е публикувал този свой коментар и където очевидно се чувства силен и може да мрази и да се бие с думи.

Цитатът на този „умен човек" ми бе изпратен от проф. Радка Влахова-Руйкова, която в продължение на осем години завежда Катедрата по български език в Софийския университет, а от миналата година е начело на Катедрата по български като чужд език. "В социалните мрежи човек може да добие добра представа за грамотността на българина, казва експертката и добавя: - За щастие не всички потребители са „огранечавани умни хора"."

Според проф. Влахова-Руйкова речевото поведение на българина е като поведението на българското общество - пъстро, нееднозначно и неравномерно. "Има прекрасни речеви образци, висока култура на речево поведение и същевременно речево поведение на равнището на телесната долница, незачитaне на книжовната норма, идеален пример за което е споменатият цитат", посочва професорката. Според нея през последните години през публичното говорене, включително и през речта на популярни медии, се налага като представителен един доста нисък регистър, представян като „народен изказ" под мотото: „Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме."

„Що се отнася до езика на младите българи, прави ми впечатление, че те все по-трудно овладяват аналитичен изказ. Струва ми се, че намалява абстрактната лексика, която употребяват, че нарастващият дял на визуални внушения води до намаляване на синонимния запас. Като че ли все повече се изобразява, вместо да се изразява", казва професорката, която в продължение на 35 години е част от екипа, проверяващ кандидатстудентските работи в СУ.

През всичките тези години тя и колегите ѝ се натъкват на едно и също явление. „Независимо от броя на кандидатите от това кой автор „се е паднал" и колко „трудна" е темата, резултатът е винаги почти един и същ - около 50% от оценките са слаби. Най-често те се дължат на ниска езикова култура, на неумението да се създава аргументативен текст, както и на обстоятелството, че често кандидатите просто не познават самите литературни текстове, за които трябва да пишат", обяснява проф. Влахова-Руйкова и дава няколко примера: „Често кандидат-студентите просто се опитват да възпроизведат отделни факти - биографични и литературни, които могат до доведат до твърдения като: „Яворов е арменец, роден в Македония, емигрирал през морето в Чирпан." По някакви конспекти и бог знае по какви материали те се запознават със „сюжета", но не и с текста. Така един зрелостник беше написал за „Гераците", че там „става въпрос за един син, който кръде от баща си и му разкатава фамилията". Неумението да различават изразни регистри пък води до твърдения като „Шибил е заобиколен от предани главорези" и „Катерина е харесала Рафе КлинчеВ заради неговата резба".

Що се отнася до правописните грешки, проф. Влахова-Руйкова казва, че една от най-досадните грешки е употребата на „й" вместо „и": „Така се стига до „Пайсии" или „филийте, който изядох". Достатъчно е всъщност човек да се опита да прочете и произнесе съответната дума, но вероятно някои въобще не се досещат за това или дори не осъзнават, че допускат грешки", казва специалистката по български език. И подчертава, че правописът не е зазубряне на правила, а осмисляне на връзки и закономерности в езика.

А какво би трябвало да се промени, за да излизат учениците по-грамотни от училище? „Да се заложи на качеството на образованието. Да не се решават въпроси „на парче" и с краткосрочен времеви хоризонт. Да не се произнасят патетични слова за училището и учителите на 24 май, а в останалото време да се внушава негативен образ. Авторитетът на учителя и на училището като институция е водещ за успеха на образованието", посочва проф. Влахова-Руйкова и добавя: „На финала нека се върна към речевата култура. Като всяка ценност и тази се възпитава - в семейството и в училище. А основна роля тук има четенето. Именно четенето на качествена литература задава образците на високия стил."