„Това, което правим ние, лекарите, е изкуство - казва д-р Алексиев. - Знанията и лекарският опит вече се споделят в мрежата. Но това, което издига лекаря на едно по-висше ниво - лечител - е специалната връзка с пациента: топлотата, емпатията, мотивацията да пребори болестта...“
„Защо едни пациенти, „отписани“ от лекарите, оцеляват, а други, с по-леки диагнози, си отиват?... Много важно е да си сърдечен, да съчувстваш на болния, за да се чувства добре и да мобилизира всичките си сили за оздравяване. Да внушиш вяра в теб, позитивизъм, да потърси надежда в малките неща...“
Хипократовата клетва при д-р Христо Алексиев от Хамбург е издигната на много по-висше ниво. Вече е на 64 и с 40-годишна практика, но от десетилетия размеква сърцата на германците да даряват средства за бедните и безпомощните хора в България не само по Коледа и Великден.
От 1979-а с малки изключения живее в Германия. Оперира и е съдружник във „Фахарцт Клиник Хамбург“, ръководи и собствен здравен център с 3 отделения – обща хирургия, ортопедия и вътрешни болести и обща медицина.
Сърцето му обаче нито за миг не е спряло да тупти за България
Той е второ поколение лекар, наследил е любовта към хирургията от баща си д-р Георги Алексиев. Майка му д-р Виржиния Алексиева и брат му д-р Александър Алексиев също са лекари. В края на 50-те родителите му работят в Германия, а 5-годишният Христо попива миризмата на болница и на 8 години вече мечтае да стане хирург като баща си.
Следва медицина в Хале, специализира коремна хирургия и травматология. За православния християнин не е пречка да работи в германски католически и протестантски болници, които при комунизма дават много по-голяма свобода на медиците.
Той е от първото поколение лекари в Германия,
въвели лапароскопските (безкръвни) операции още през далечната 1991 г. Кандидат е на медицинските науки по висцерална (коремна) хирургия, автор е на десетки научни публикации в медицински издания.
Великденската приказка на д-р Алексиев в помощ на бедните и слаби българи започва преди много години. Има една специална и много лична причина да избере да помага на християнски социални проекти. През 2007-ма кола буквално потрошава любимата му съпруга Роза. След месеци между живота и смъртта Бог му връща любимата жена, а той се зарича, че ще върне доброто, пратено му свише.
Той приема като лична кауза мисията на отец Иван от Нови хан. В приюта среща германския журналист Клаус-Петер Лийкфелд, който прави репортаж за отеца. В Германия двамата събират кръг от почитатели на социалния проект - българи и германци от Мюнхен, Берлин и Хамбург. Оттогава за сиротите души на отеца д-р Алексиев е като ангел, слязъл от небето.
През 2015 г. заедно със съмишленици той регистрира фондацията „Арс унд Хуманитас“. Организира благотворителни изложби, концерти и филми в помощ на приюта. В красивата огледална зала на „Museum für Kunst und Gewerbe“ („Музей на изкуствата и занаятите“) в Хамбург са проведени десетки благотворителни концерти, изложби и литературни четения за каузата „Якимово“ – втория социален проект на отец Иван. Последният концерт по случай предстоящия Великден е на 23 март, с Марина Савова на пианото, по творби на Фредерик Шопен.
Доктор Алексиев е привлякъл дори един германски аристократ за каузата – художника Макс Граф фон Шверин, от една от най-старите благороднически фамилии в Германия. На изложбата се популяризира каузата на отец Иван. В хуманното дело на д-р Алексиев много помага и проф. Герд-Винанд Имайер, почетен консул на България в Хамбург, който от години лично се ангажира с каузата му. „Вече е на 85, но е все така неуморен - казва д-р Алексиев. - Наскоро беше удостоен и с орден от президента Радев.“
През 2015 г. отец Иван купува с дарения общо 70 къщи в монтанското село Якимово и настанява 250 свои питомци, на които осигурява поминък, а в Нови хан остават по-безпомощните – майки с деца и възрастни хора. Това силно впечатлява д-р Алексиев. „Колкото и да ми е силно желанието да помагам на здравеопазването, се радвам и, че в България има обратен тренд - вместо да емигрират от селото към града или зад граница, все повече българи се връщат и оживяват села“, коментира докторът.
„Проектът в Якимово е изключителен!
въодушевява се той. - В едно запустяващо село в Северозапада изведнъж отиват 250 млади хора с по 2-3 деца, спасява се училището – това е като топъл дъжд!“. Той решава да съсредоточи усилията си в Якимово. Води група германски журналисти в България. Режисьорът Теес Клан прави пълнометражен документален филм „На гости на Ноевия ковчег на отец Иван”, а публицистът Клаус-Петер Лийкфелд публикува в германско списание репортаж за Якимово. Вълнуващият филм и репортаж докосват сърцата на германците и те събират дарения за приюта.
Докторът привлича съмишленици и от настоятелството на българския православен храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в Хамбург. Натоварват един тир с мебели, медицинско и болнично оборудване, битова техника и всякакви предмети от бита за Якимово.
„Не минаваше наша акция без основателя на храма отец Кръстин и хората от църковното настоятелство - спомня си той. - Тези млади и много енергични хора на по 30-35 години бяха неуморни! Събираха мебели, бяла техника, всичко необходимо за Якимово, а когато им звъннех, че трябва да се товари нещо, винаги бяха насреща.“ Днес отец Кръстин вече е в България, свещеник е в Панчарево, а храмът в Хамбург е поверен на младия отец Яков Щурм.
Дълги години е традиция д-р Алексиев заедно с приятеля си, бизнесмена Волфганг Брийст да пътува до България, за да разбере от какво имат нужда в приюта. А Брийст с цялото си сърце се посвещава на каузата на своя приятел. Най-големият проблем в Якимово е липсата на медицинска помощ. През 2015 г. се захващат с изключително смел проект – здравен център в запустелия Северозапад. „Волфганг почина наскоро и много ми липсва - и като приятел, и като съмишленик“, споделя с тъга д-р Алексиев.
Със средства от Хамбург
в Якимово е ремонтирана една от най-големите сгради,
собственост на приюта, за здравен център. Осигурена е апаратура. „На 28 октомври 2019-та прерязахме лентата и предадохме сградата на стопаните й - кмета на Якимово Георги Георгиев и директора на МБАЛ “Св. Николай Чудотворец“ в Лом, д-р Георги Савков“, разказва лекарят.
В мечтите му за здравния център влиза и дневна клиника с операционна зала. От Хамбург е изпратен в Якимово тир с медицинска апаратура и всякакви други пособия – дарения, които докторът осигурява от „Фахарцт Клиник“. Планира се и рентген, а хирургичното отделение да прерасне в болница за активно лечение. „За някои това звучеше нереално, в този затънтен край да се правят сложни операции, но бях амбициран да го направим“, казва филантропът.
„Решихме най-големия проблем - лекарите, които да лекуват в Якимово“, вълнува се благодетелят. Той организира сътрудничество между „Фахарцт Клиник“ и МБАЛ „Св. Николай Чудотворец“ в Лом. Поддържа близки приятелски отношения с шефа на болницата д-р Георги Савков, който поема грижата да изпраща в Якимово специалисти от Ломската болница да водят прегледи веднъж-два пъти седмично. А от Хамбург се ангажират да помагат на болницата в Лом. Д-р Алексиев организира дарение за болницата в Лом - 24 модерни легла с дистанционно управление за следоперационно лечение.
Сега здравният център в Якимово, създаден с толкова усилия и средства от д-р Алексиев и съмишлениците му от Хамбург, стои празен, защото... няма кой да лекува в него. „Продължаваме да изпращаме медикаменти колкото можем, защото и при нас има недостиг. Поради изнасянето на производството на германските фармацевтични компании в Китай и Индия, след пандемията доставката стана трудна“, споделя докторът.
Починал е лекарят на Якимово - д-р Юлиян Мавров, друг не е назначен. В Лом има недостиг на медици. „Не можем да помогнем с намиране на лекари, силни сме с това, което правим от Хамбург. Затова по-добре е да насочваме даренията ни към вече изградени структури“, казва с въздишка д-р Алексиев. Скрива дискретно разочарованието си, че усилията му за Якимово не са довели до резултат. Чул е за проекта за детска болница на отец Серафим близо до София и смята да помага там.
От много години д-р Алексиев е в щастлив брак с чилийката Роза, в която се влюбва като студент в Хале. Споделя, че тя е променила изцяло живота му. Роза е сърцето на собствената му клиника. Голямата му дъщеря Виржиния е германист, омъжена е за ортопед. Д-р Алексиев е щастлив дядо на момченце Янис Христо и на момиченце София. Малката дъщеря Виктория е магистър по мениджмънт в университета „Луиджи Бокони” в Милано. Роза и Виктория са католици, а той и Виржиния – православни християни, но това не ги разделя, а всеки уважава традициите на другия. Празнуват и католическия, и православния Великден.
