Цветница се пада в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден и е един от най-хубавите пролетни празници. Посветена е на тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки. На този ден, в нормална ситуация, всички отиват на празничната църковна литургия с върбови клонки, китки от здравец и други пролетни цветя. След като свещеникът освети върбовите венчета, те се отнасят вкъщи и се поставят пред домашната икона. С тях жените баят против уроки и болести. Често когато през летните месеци загърми и завали град, те изнасят върбовите венчета на двора и изричайки магически заклинания, гледат през тях облака, за да се разнесе той надалеч. Тази година обаче няма нито цветя, нито върбови клонки заради противоепидемичните мерки в България. Вместо това обаче, пред всеки храм има мобилна мивка, тубичка с дезинфектант и предпазни маски. По традиция, в миналите години - на службата в храмовете на Цветница, християните държаха в ръцете си осветени върбови клонки, които заменяха палмовите клонки - вайи, с които сякаш отново се посреща Спасителя. Осветяването на върбичките се извършваше на всенощното бдение в събота вечер. След богослужението християните отнасяха осветените върбови клонки в домовете си за здраве и предпазване от болести и зло. Вярва се, че осветената върба има предпазна и възпроизвеждаща сила, затова тя се запазва цяла година пред домашната икона. За първи път през тази година тази традиция няма да бъде спазена, за да се гарантира сигурността на вярващите. Обикновено на Цветница се изпълнява и последният лазарски обичай – "кумиченето". Преди обяд всички лазарки се отправят вкупом към реката. Всяка девойка носи със себе си китка цветя, върбово венче или малко хлебче, наричано "кукла". Момите се подреждат една до друга покрай брега или на моста над реката и едновременно пускат китката, венеца или хлебчето. Онази девойка, чийто венец или хляб бъде понесен най-бързо от водата и излезе най-напред, се избира за "кумица" или "кръстница" на лазарките. От този момент тя се превръща в обект на специално уважение и почит от страна на останалите момичета. На третия ден от Великден момата-кръстница кани всички лазарки в дома си и ги гощава с баница и червени великденски яйца. С тази обща гощавка завършва и празничният лазарски комплекс, посредством който девойките демонстрират своя нов социален статус и годността си за встъпване в брак. Имен ден: Аглика, Божура, Вероника, Виола, Виолета, Върба(н), Върбинка, Гергин(а), Гроздена, Далия, Дафина, Делян, Деляна, Дилян(а), Детелина, Елица, Жасмина, Здравко, Здравка, Зюмбюла, Ива, Иглена, Иглика, Калина, Камелия, Карамфил, Карамфила, Китка, Латин(ка), Лилия, Лиляна, Лила, Лили, Лоза, Люлина, Магнолия, Малин(а), Маргарит(а), Маргрет, Невен(а), Невян, Ненка, Орхидея, Ралица, Ренета, Роза, Росен, Росица, Ружа, Теменужка, Трендафил, Цено, Цвета, Цветелина, Цветан(ка), Цветелин(а), Цветомил(а), Цветомир(а), Цвятко, Явор, Ясен, Ясмина.