„Сълзите на Орфей са началото и краят. С тях смъртта умира и безсмъртие се ражда. Легендата за любовта превръща се в легенда за смъртта - онази смърт непобедима, която от сълзи любовни, грях посяла и безсмъртие родила“. Това е Родопа планина – легенди, митове, магичните песнопения на Орфей за любимата му Евридика, с които омайва планината и скалите, реката и водите. Неутешимите му сълзи родили едно мистериозно цвете, което има способността да възкръсва и е едно от най-лековитите растения на света. Изчиcлeнo e, чe това цвете мoжe дa се съхрани дo 11 г. бeз кaпкa вoдa и да възкръсне пpи блaгoпpиятни ycлoвия кaтo тoплинa, cвeтлинa и дocтaтъчнo влaгa. Дpeвнитe тpaки ca знaeли зa нeгo и ca гo дoбaвяли кaтo cъcтaвкa нa бoжecтвeнaтa нaпиткa амбpoзия, зa кoятo ce cмятaлo, чe дapявa xopaтa cъc здpaвe, дългoлeтиe, дори и с безсмъртие. Повече от 15 г. учени от НАСА и секретни руски лаборатории изследват цветето. Дори се говори, че от него може да бъде създадено лекарство, което

да удължава живота на хората

 

подобно на библейските исполини. Безсмъртничето може да бъде открито и днес в местността „Орфеева сълза“ и в района на Триградското ждрело, където се е запазило през вековете, сякаш за да ни загатва вечно за това дали са били чути молитвите на Орфей за победа над смъртта. Родопите са дом за много животински видове, установени са над 4300 вида, характерни както за Континентална Европа, така и за Средиземноморието. В Източните Родопи има над 280 вида птици - близо 70% от пернатите в България. Характерно е голямото видово разнообразие на грабливи птици, сред тях са царски орел, белошипа ветрушка. Източни Родопи са дом на най-големите колонии белоглави лешояди и на египетски лешояди, а в гръцката част на планината в резервата Дадя е единствената колония на черни лешояди.

Районът е своеобразна крепост за вълци, чакали, лопатари и благородни елени, диви коне и видри в България.

През 2011 г. възстановеният

див кон тарпан бе върнат в дивата природа

на Източните Родопи и в момента наброява над 70 животни. През последните години там се завърна и символът на дивата природа в Европа – зубърът – известен още като „европейски бизон - най-едрото животно в Европа.

Изключително преживяване за любителите орнитолози в региона е наблюдението на редки и защитени видове като скален орел, ловен сокол, сокол скитник, ливаден дърдавец, глухар, лещарка, сив и черен кълвач и др. Нощните грабливи птици също са много интересни. Те отлично летят между дърветата в тъмното, без да се удрят в тях. Движат се много тихо, въобще не можеш да чуеш летежа им, тъй като не издават никакъв шум. Най-широко застъпени са мишеловът, големият и малкият ястреб, соколите, макар и рядко, ловният сокол и соколът скитник. В района има само няколко гнездящи двойки и от красивия скален орел.

Може да се види и чуе и кресливият орел

От нощните грабливи птици най-често срещани са горската улулица и совата. Силни емоции за любителите на риболова предоставят реките и язовирите, богати на пъстърва, червеноперка, шаран, кефал и др. Ненадминати по звънкост и мелодичност си остават трелите на славея и горската чучулига. Но много любители на природата идват в този край и за да чуят някои по-причудливи и редки певци като скалолазката например. Скалолазката е средно голяма птичка, подобна на лястовица, която гнезди във високите отвесни скали на живописното Триградско ждрело.

Оперението й е интересно – има сиво тяло с червени крила

Твърде любопитно е, че лятно време коремчето и шийката й отдолу са черни, а зимно време побеляват... Друг интересен за слушане родопски певец е глухарят, който е и сред малкото ловни обекти сред птиците. Той издава много интересни звуци през брачния си период – нещо като силно чукане на дърво в дърво или все едно точите коса в камък. И по време на тази песен той нищо не чува, оглушава, оттам идва и името му. Ловът му е предпочитан, защото трябва да се издебне точно моментът, когато птиците пеят и нищо не чуват, за да се приближи ловецът максимално близо. Но има и природолюбители, които идват тук само за да слушат песента на влюбения глухар. В снежната и тиха гора най-често обаче отеква трудолюбивото почукване на кълвача. Кълвачите тук са 4-5 вида - това са големият и малкият пъстър кълвач, черният, сивият и най-рядко срещащият се трипръст кълвач.